“Астрология Галика” на Морен дьо Вилфранш

Ранните астрологични съчинения на Жан-Батист Морен са посветени на астрологичните домове и на опит да се реабилитира астрологията.

Главната му заслуга обаче си остава неговата “Astrologia Gallica”, монументална творба, писана в продължение на 30 години упорита работа. Нейното първо издание излиза в Хага през 1661 г. ( 5 години след смъртта му ). Кралицата на Полша дава 2000 талера за отпечатването й.

Творбата включва един Апологетичен предговор от 36 голямоформатни ( фолио ) страници и още 784 страници с текст, разположен предимно в две колони и разпределен в 26 книги. Книгата съдържа също 39 таблици и 80 примерни хороскопа и е написана на научния латински от XVII век.

В ръкописа в Националната библиотека в Париж присъстват и два трактата за метеорологичната астрология от Морен, които обаче не изглежда да са били отпечатани нито отделно, нито заедно с “Астрология Галика”. В хода на самата книга той на места се позовава на някакъв свой труд, който обаче изглежда не е запазен до наши дни.

Във встъпителния увод към читателя от “G.T.D.G.V.” се заявява, че труда е завършен през 1648 г., но издаването му се е забавило поради Фрондата ( въстание във Франция ) и други условия. От стила на разсъждения в цялата книга изглежда очевидно, че Морен се е опитвал да следва стъпките на Декарт. Гореспоменатият “G.T.D.G.V” възхвалява Морен, казвайки, че той е представил астрологията по-стабилно и ясно, отколкото Аристотел представя физиката или Гален – медицината.

По-нататък в същия предговор Морен трактува правило 9 от Индекса на забранените книги, приет на събора в Трент и булата на папа Сикст V от 1586 г., като заклеймяващи само предсказването на непредвидени събития и онези, зависещи от свободната човешка воля. После посвещава няколко страници на обяснения на пасажи от Библията, които се считат за насочени против астрологията.

Дяволът, с цел да опозори истинската астрология, създавал впечатление, че древните изкуства за гадаене са смесени с нея, а слугите на дявола претендирали, че са астролози. Колкото до отношението между религията и звездите, никой разумен човек не би приписал култове на звездите, които биха били с диаболичен произход. А създадените от човека религии като Ислямът, Лутеранството и Калвинизмът може да се отнесат до звездите, доколкото последните са повлияли на характерите на Мохамед, Лутер и Калвин. Но, както се знаело, има юдаисти и християни измежду тюрките, както и китайци и американски индианци, които приемали християнството, затова догмата, която твърдяла, че религиите и особено Християнството са причинени или управлявани от небесните тела, изглеждала глупава и нечестива.

От друга страна Морен защитава направения от Кардан хороскоп на Исус, който е можел да избере Своето собствено време на раждане и който, като създаден от природата човек, е бил, подобно всеки друг човек, подчинен в тялото си на звездите. По-нататък Морен привежда доводи, че не е неблагочестиво да се вярва, че Христос е употребявал избор на подходящите часове ( елективна астрология ) и че датата на Неговото раждане може да се определи от хороскопа, който му приляга и в който присъстват индикации за Неговите проповеди към учените мъже в храма, когато е бил на възраст 12 години и 3 месеца. Но според Морен Витлеемската звезда не е била нова звезда или комета, а ангел върху светещ облак.

Много място е отделено на опровержения на модерните тогава противници на астрологията Пико дела Мирандола, Александър де Ангелис, Сикстус аб Хеминга и Гасенди, а също и на критики и отхвърляне на грешките на древните астролози, включително Птолемей, на изчистване на астрологията от ексцесиите на араби, халдейци, египтяни и индийци, и на отказ от идеите на нашумели по онова време защитници и покровители на астрологията, като Луциус Белантус (Лучио Беланти), Кардан, Гуинтини и Кеплер.

Кратък преглед на всички книги

Първата от 26-те книги на “Астрология Галика” защитава вярата в Бог и Христос от идолопоклонници, атеисти, калвинисти и подобни.

Втора книга третира Сътворението, човека и Края на света.

Трета книга разделя Вселената на три части: елементална ( на елементите ), етерна и небесна. Морен поддържа съществуването на четири елемента и четири качества, въпреки че припознава земята и водата като формиращи едно кълбо. По време на посещението си в дълбоки унгарски мини през 1615 г. на него му хрумнала идея (за която той гордо твърди, че не е била поддържана от никого дотогава), че подобно на трите области на въздуха, съществуват също и три земни пласта, но в обратен ред: първи – много тънък, топъл през зимата, когато приземният въздух е студен и студен през лятото, когато същият въздух е топъл; среден такъв – горещ, докато средният въздушен пласт е студен; и най-долен – студен, докато най-високият въздушен пласт е топъл. Земята, като цяло, е неподвижна в центъра на Вселената и Морен отхвърля Коперниковата хипотеза, като на други места я нарича “лудата доктрина на Коперниканците”, защото тя отричала, че небето, звездите и техните движения са направени в името на човека, обитаващ земята и така внушава, че планетите и неподвижните звезди са обитаеми. Още по-нататък Кеплер бива упрекнат, че е описал растенията и животните на Луната като 15 пъти по-големи от нашите, в съотношение с размера на лунните планини, сравнени с тези на земята.

Отвъд елементалния свят следва етерният, в който се движат планетите през етера, в чието описание Морен следва Кеплер и го дефинира като една много разредена, разсеяна и течна субстанция. Отвъд него следва небесният свят, съставен от небето на неподвижните звезди и primum mobile ( първичното движение ). Двете допълнителни небеса, въведени по времето на Алфонсинските таблици, за да обяснят колебателните движения на машината на Вселената, са чиста фикция. От друга страна, небето на неподвижните звезди, част от което е Млечният път, и primum mobile, били две съвкупни небеса ( duo coeli solidissimi ). Морен отрича, че екваторът, еклиптиката, хоризонтът и меридиана са въображаеми кръгове и нямат достойнства, но е съгласен, че тропиците, полярните кръгове и екваториалните меридиани на равноденствието и слънцестоенето са въображаеми и без достойнства като такива.

Четвърта книга е за разпространението на сътворените същества и постоянните величини.

В следващата книга върху пространството, мястото и вакуума той отрича, че експериментът на Торичели е създал вакуум и така е доказал неговото съществуване.

След една книга, посветена на движението и времето – книга седма, се спира на продуктивните причини, а осма книга – на промените на физическите тела и че те могат да действат от разстояние чрез излъчване на качества. Между другото има и една глава за значението и намаляването на качествата.

В девета книга – за смесените тела, Морен опровергава мненията на Гасенди и Декарт, потвърждава това на Аристотел и разширява мненията на Парацелз, Северинус и други химици – като Николас от Суза, базиращи се неправилно на идеята, че земята не била нито в центъра на Вселената, нито неподвижна, че Вселената била без център или край и че всички планети и дори неподвижните звезди били обитаеми. Морен признава обаче, че планетите не са прости тела, а всяка от тях е от различни съставки, както се вижда при наблюдения през телескоп. Те съчетават небесна, етерна и елементална материя. Морен също така изоставя Аристотеловото обяснение за кометите, че били земни изпарения и твърди, че те се създават в етерната област, а също накратко разглежда тяхното значение. Той вярва, че неподвижните звезди светят със своя собствена светлина.

В друга книга той вече е приел елиптичните орбити за всички планети – “както пръв от всички забеляза Кеплер.”

Десетата книга поддържа мнението, че астрологията се базира на опита.

В единадесета книга Морен започва да обосновава действията на небесните тела, първо разисквайки светлината, докато в дванадесета книга се занимава с елементалните качества топлина, студ, сухота и влажност и с тяхното влияние, което е достойнство, излъчвано от веществените им форми. По-нататък той застава в подкрепа на доктрината за раждането, която твърди, че рожденият темперамент на един човек се запазва през целия му живот и че наталните предразположения не могат да бъдат определени по-точно по никакъв друг начин, освен чрез построяване на хороскоп за момента на раждането. Той отхвърля употребата на карта за времето на зачатие.

Построявайки по този начин за свое собствено удовлетворение основите на астрологията на предполагаемо здрава природна основа в първите дванадесет книги, Морен посвещата останалите четиринадесет – които обаче запълват двойно повече страници – на изложение на принципите и детайлите на това изкуство.

Книга XIII е за характеристиките на планетите и неподвижните звезди, като планетите са различават според това дали са мъжки и женски, дневни и нощни, добротворни (бенефици) и злотворни (малефици). В книгата присъстват 11 страници с обстойни таблици на универсалните господства на планетите.

XIV книга е върху знаците на зодиака, които извличат своите различни качества от първото небе ( primum coelum ).

Следващите книги (XV, XVI, XVII, XVIII) се занимават с достойнствата на планетите в знаците, лъчите и аспектите на звездите, разделението на астрологични домове, което е илюстрирано с конкретни рождения, и силите и слабостите на планетите. По отношение на аспектите Морен използва случая да отхвърли Птолемей, Кардан, Бианкини, Региомонтанус и Леовиц.

След кратка книга XIX върху дефинициите, аксиомите и теоремите, Морен обсъжда универсалното действие на небесните тела едно спрямо друго и върху подлунния ни свят. Той твърди, че неговата доктрина е чисто материална, но въпреки това непозната за Аристотел и всички предишни философски школи. На мястото на Птолемеевото географско зодиакално разделение на земния глобус, Морен предлага свое собствено. Той отказва да приеме твърдението на Тома Аквински, че ако движението на небесата спре, те ще престанат да излъчват топлина и въпреки че Слънцето ще продължава да осветява разположените по-долу от него, размножаването ще спре. Морен отхвърля мнението, че ако Слънцето стои неподвижно над една точка, то ще я изгори още повече и именно за да се предотврати подобно разрушително изгаряне, то непрекъснато бива поддържано в движение. “И така движението на небето не прави нищо само по себе си, а само излъчва активни качества.”

Нека обобщим главните отличителни черти на Мореновата астрологична система:
На мястото на старото разделение на мажорни и минорни, небе и земя, небесно и подлунно, квинт-есенция и четири елемента, той приема трислойно разделение на елементално, етерно и небесно. Планетите не са вече прости тела от петата есенция ( quinta-essencia, етера ), а са съставени от елементалните качества топло, студено, сухо и влажно, както и от етерна и небесна материя. Морен прави разлика между тяхната елементална проява като топлина, влажност и др. и тяхното въздействие посредством качествата на небесната им природа. Първото небе или primum mobile е просто тяло и действа като такова, изливайки своята универсална сила подобно на една световна душа върху целия свят. Но то има и една втора функция, защото се разделя на Додекатеморията или така наречените “знаци на неподвижния зодиак”. Другото “толкова солидно” небе, онова на неподвижните звезди, не оказва, само по себе си и като цяло, влияние върху подлунното, доколкото знаем, а конкретните съзвездия и звезди в него упражняват своите собствени качества. По същия начин етерът от етерното небе не оказва сам по себе си подлунно влияние, а планетите в него упражняват силно такова, въпреки че техните присъщи качества са неизказани и неразбираеми за нас. Знаците пък обозначават нещата още по-силно и резултативно от планетите. Например градусът на знака на източния хоризонт в момента на раждане обозначава нещата по-резултативно от господаря на хороскопа или планетата в първи дом. Морин заявява, че е достатъчно да знаем цялото число на този градус, а точните му минути не са от значение.

Докато Морен потвърждава влиянието на небесата върху елементите, минералите, растенията, скотовете и човека, той не признава това в случаите на предмети на изкуството и занаятите, като например астрологични образи и знаци ( талисмани ). На всички артефакти им липсва семе, а “само духът на семето, от което физически се създават нещата… е подходящ предмет за всмукването на излъчванията на небесните тела.”

И между другото в същата глава Морен свидетелства за популярността на тези талисмани, като казва, че много лордове и дами са се опитвали да го изкушат да им направи такива, като са му предлагали заплащане. Особено му било трудно да откаже на няколко благородници, които донесли в Париж сабята, която Крал Густав Адолф носел в битката при Лютцен и поискали от Морен да разтълкува образите, знаците и златните букви гравирани на нея. В края на краищата той ги изследвал подробно, за да докаже, че нямат никаква връзка с хороскопа на Адолф или с революциите или часа на смъртта му. Но Морен счита, че Густав е влязъл в бой в битката при Лютцен във възможно най-нещастния и потенциално летален ден, което се вижда от хороскопа му и ефемеридите.

Последните шест книги се занимават главно с детайли от астрологичната техника.
Книга XXI ( която предлагаме на читателя ) отхвърля такива разделения на зодиакалните знаци като терми, декани, фаси ( лица ) и се занимава с разположението на планетите в дом и аспектите им. Тя завършва с глава, която заявявя, че Божият метод на външна проява не се наподобява толкова идеално от никоя друга физическа причина, освен небесните тела.

Книга XXII се занимава с дирекциите, сигнификаторите и промисорите. Накратко дирекцията може да се дефинира като дъга, простираща се по небето от сигнификатор до промисор. Морен нарича тази книга най-главната и божествена от цялата астрология. От нея можем да научим за определянето на времето на събитията, които ще се случат след нечие раждане. Тя е “върховната кулминация на естественото пророкуване и е науката, която повече от всяка друга природна наука е част от Божественото.” Но в това отношение съществувало голямо объркване и разлика в мненията сред различните астролози.

Например Птолемей и Кардан приемат само 5 сигнификатора за всички бъдещи събития от живота, а именно: хороскопът ( Асцендента ) за здравето и пътуванията; парс фортуне за талантите; Луната за характера и беседите; Слънцето за почестите и славата; и зенита (МС) за други действия и създаване на деца. Хели и Шонер, обратно, приемат всички 7 планети и още 12 други точки за сигнификатори. За Морен и промисорите, и сигнификаторите са части от primum mobile и докато те са неподвижни или фиксирани в небето, техните ефекти върху земята се осъществяват благодарение на срещите им в дирекции.

Книга XXIII се занимава с революциите или завръщането на рождените дни и е изпълнена с множество фигури на слънчеви революции. Не е чудно, че Стадиус ги отхвърлял, защото ползвал неверни таблици за слънчевото движение. Други, които разполагали с точни таблици, също ги отхвърляли. Трети, които ги приемали, били невежи по отношение на фундаменталните принципи и се изказвали за тях по различен начин с множество грешки и липса на цялостност. Но това е половината от генетлиатичната астрология и Морен се опитва да я изчисти и обедини върху истинските й основи и да остави едно правилно и цялостно изложение на тази материя за бъдните поколения.

Книга XXIV разглежда прогресиите и транзитите, с които може да се установят денят и часът на дадено предстоящо събитие.

Книга XXV третира революциите на годините и планетарните съединения, затъмненията и кометите. Астролозите до онова време са писали толкова разкъсано, объркано и несъвършено по тези въпроси, че Морен е преживял доста трудни времена, опитвайки се да реконструира науката за тях. Голямото слънчево затъмнение от 1652 г. е било последвано не само от политически промени, но и от висока смъртност във Франция, като само в Париж 100 000 души измрели от трески, въпреки че не е имало епидемии от чума.

В книга XXVI, последната от огромния му magnum opus, Морен се спира на интерогациите и елекциите. Той заявява, че никой дотогава не е изчистил интерогациите от измислиците и грешките и не ги е поставил на техните истински основи. Той отхвърля арабската доктрина за интерогациите и посочва грешките при Кардан. Морен предпочита да ограничи въпросите до определени сфери, но приема за допустими такива запитвания към звездите, като колко ще живее кралят и кой от двама крале ще триумфира в битката помежду им. Изборът на подходящо време за действие следва да се счита за полезна част от астрологията и той дава примери от своята практика, илюстрирани с астрологични карти.

“И тук завършва теорията на нашата астрология, за честта и славата на Вечната Мъдрост на нашия Господ Исус Христос, който създаде небето и земята и надари небесните тела с чудни свойства. И Комуто нека бъде вечнотрайна хвала, добродетел и слава, Амин.”

Нека разгледаме накратко и медицинските възгледи на Морен, за да навлезнем по-пълно в неговия светоглед и калейдоскопичността на “Астрология Галика”.

Морен е бил доктор по медицина и личен лекар на един епископ, един абат и херцогът на Люксембург. Той се оплаква, че лекарите в Париж са невежи по астрология и са неспособни да направят един хороскоп. От друга страна, Ги Патен нарекъл Морен глупак, “фантазьор, самомнителен, буен” и заявил, че няма да си купи книгата му. Морен счита Луната за причина за критичните дни и твърди, че вроденият темперамент принципно идва по-скоро от небесни, а не от подлунни причини. Той одобрява направата на схема на небето в началото на дадена болест, защото болестите се предизвикват по естествен път от своите семена и имат свои собствени симптоми, развития и периоди. По-нататък той заявява, че католицизмът, “който никога не е отхвърлял астрологичната медицина,” одобрява подобни хороскопи на болестта.

Морен ругае и много се надсмива над прекалената употреба на кръвопускане в своето време. Някои лекари вместо да вкарват в практиката си химическите лекове на Парацелз, изобретявали нов метод за лечение, несвойствен на Хипократ и дори Гален. Те се въздържали от силните пречистващи билки на Хипократ, особено кукуряк, и се задоволявали със запарки от сена, канела, ревен и с клизми, но прилагали кръвопускането до крайност и така били отговорни за смъртта на много пациенти. “Това – казва Морен, е главната причина да се откажа от практикуването на медицина още преди 28 години”.

Химическите лекове на Парацелз обаче постепенно печелели популярност. Галенистите първоначално били против Парацелз, но после някои от тях започнали да употребяват рецептите му като особено силно те се разпространили в Германия, но също и в цяла Европа. Парацелз се стремял да отхвърли Галеновия methodus medendi и да наблегне по-скоро на жизнеспособните принципи, семена или балсами от зеленчуци, минерали и животни, както и на животоподкрепящите сили на солта, сярата и живака.

Въпреки че отхвърля тезите на Вийон и Дьо Клав, Морен бил благосклонен не само към лековете на Парацелз, но и към алхимията изобщо. “Измежду природните науки има две, които надминават останалите в съвършенство…, Химия и Астрология.” Той също е съгласен с твърденията на алхимиците относно философския камък, че всяко смесено тяло може да бъде редуцирано по естествен път, но със свръхестественото участие на човешките умения, до най-високите нива на съвършенството, съгласно неговата природа и че когато то стигне това ниво, е постигнало стабилно състояние и не може по никакъв начин да бъде променена природата му.

Морен приема и изключителните свойства на скъпоценните камъни, като например това, че сапфирът оборва меланхолията и чумата и премахва напразните тревоги, че смарагдът възпира гнева и похотта, подобрява зрението и сърцето и лекува епилепсия, проказа, дизентерия и случаи на отравяне и че диамантът прави своя носител неустрашим. Той отдава тези свойства не на някое скрито качество на звезда или планета, а на присъщите и специфични съставки на самите скъпоценни камъни, тъй като тези сили действали независимо от това какви са разположенията или движенията на небесните тела.

Такава е книгата на Морен, любопитна колекция от старо и ново, от прогресивни и ретроградни възгледи. Той приветства новата медицина на Парацелз, но пък отхвърля новата астрономия на Коперник. Приема елиптичните орбити на планетите и към правото и кръговото движение добавя елиптичното и спиралното, но пък не приема, че съществува вакуум. Изоставя петата есенция, но пък се придържа към четирите елемента. Против е кръвопускането, но пък е за изключителните свойства на скъпоценните камъни. Изоставя Аристотеловото обяснение на кометите, но пък отстоява, че Витлеемската звезда била ангел. Възприема теорията за микробите, но пък вярва в астрологичната медицина.

Удивително е как човек, който все още приема толкова много от нереформираната древна наука, отхвърля също толкова много от древната астрология и прави опит да реформира това изкуство.

Но с тази бъркотия от различни мнения, с това съпоставяне на гледища, които днес изглеждат непоследователни, ако не и взаимоизключващи се, с тази странна смесица от доверчивост и скептицизъм, с това едновременно приемане и отхвърляне на различни етапи на древната традиция и на скорошни наблюдения и експерименти, Морен просто отразява многото конфликтни научни и суеверни влияния, силата и слабостта на XVII век.

Колкото до астрологията, от една страна, той намира толкова много кусури на всеки друг, че е съмнително дали би намерил много последователи. Също толкова съмнително е дали разрушителният му критицизъм не би се изправил срещу самия него и не би разрушил опитите му да реабилитира изкуството на астрологията.

От друга страна обаче, от бъркотията и споровете, които са изпълвали астрологията по онова време, Моринус успява сам да изтръгне логичните истини за интерпретацията и да им придаде необоримо и напълно дефинируемо изложение. Но вече е било твърде късно!

Надигащата се научна революция е започнала да загърбва древните знания, които, затрупани под предразсъдъци, са изглеждали глупави. И въпреки че дълговременното асоцииране на астрологията с Птолемеевата астрономична представа е причина тя да понесе нечестен и тежък удар, нейната неподвластна на времето представа за човека като микрокосмос и едно огледало на играта на небесните сили, никога не е била забравена изцяло. При всички случай в исторически контекст е налице фактът, че “Астрология Галика” е най-значимият документ по въпросите на тълкуването след Тетрабиблоса на Птолемей, въпреки че все още е сравнително непознат за астролозите, което показва, че дължимото от тяхна страна към творбите на Морен все още не е изпълнено.

“Астрология Галика” – книга двадесет и първа

В настоящото издание предлагаме на читателя 21-а книга от “Астрология Галика”, която се състои от от два дяла.

В първия ( неозаглавен ) дял авторът изследва теориите за звездното влияние, изложени от Кеплер и други, и демонстрира с неотменима логика кое трябва да се приеме от тях и кое да се отхвърли. Аргументите на Моринус в този дял са безценни като източник за разбиране на диспутите и споровете вълнували умовете на най-добрите астролози по онова време, докато във втория дял, с простота и елегантност, той излага своята система от принципи за интерпретация на хороскопа.

В тази книга Морен развива учението за детерминацията, което е и основният му принос в теорията на астрологията. Най-общо казано, то се базира на два принципа:

  1.  Положението на планетите в зодиака ( status caelestis );
  2.  Положението на планетите спрямо хоризонта, т.е. положението им в домовете ( status localis ).

Ще се опитаме да го разгледаме накратко, доколкото е възможно.
Като първичен сигнификатор по отношение на дадена тема Морен разглежда дадена планета, т.е. нейното есенциално естество – дали тя е добра, лоша или неутрална и какво символизира според същинската си природа.

След това той разглежда позицията на планетата по знак. Това състояние на планетата той нарича космическа позиция ( status caelestis ), т.е дали тя е в знак на владение, заточение, екзалтация или е перегрин.

Особено внимание Морен отделя на позицията на планета по дом, което състояние той нарича “локална позиция” или “детерминация” ( status localis ), т.е. дали планетата е в добър или лош дом.

На последно място Морен гледа в какви аспекти с какви планети разглежданата планета има взаимоотношения.

Морен прави пълен обзор на възможните комбинации и посочва за всяка от тях какви заключения могат да се направят. Например нека Марс е в Овен в 11 дом – в случая имаме лоша планета в добро космическо състояние и в добър дом. В този случай, съгласно Морен, ще се изпълни доброто, което се указва от този дом, но не напълно. Това ще стане или чрез лоши средства, или с трудности, или реализацията ще бъде последвана от някакво нещастие. С други думи родения ще реализира своите цели и амбиции, но е вероятно да влезе в конфликти или да има неприятности с приятели при реализацията на своите планове, особено ако Марс има някакъв неблагоприятен аспект.

Друг пример – нека Венера се намира в Риби в 8 дом – добра планета в добро космическо състояние и в лош дом. В този случай се ограничава или смекчава указваното от този дом зло, т.е. роденият може да очаква една лека и спокойна смърт. И така аналогично за останалите случаи.

Като типичен представител на своето време, Морен решава да направи кардинални реформи в някои основни астрологични постулати. Така например, когато разглежда съзвучието между планета и знак, той взема предвид само владението, екзалтацията и триплицитета, отхвърляйки термите и деканите. Той променя и триплицитетните управители, като на мястото на класическата схема въвежда нова, “по-рационална” според него. За преценката на дадена планета освен гореспоменатите фактори той разглежда и в каква кондиция се намира управителят на знака, в който попада разглежданата планета. Във втория пример, за да даде преценка за състоянието на Венера, Морен би взел предвид и позицията на нейния управител – Юпитер.

До времето на Морен старите автори като например Албохали, посочвали, че трябва да се обръща внимание на планетите в даден дом, но не давали конкретни указания как да се направи преценката. А ето методиката за преценка на Морен (особено когато няколко планети попадат в един дом):

Съгласно Морен, колкото повече планети се намират в един дом, толкова повече това свидетелства за изключителността на събитията, свързани с този дом. Силата на отделните планети в групата се определя съгласно следния ред:

1. Планетата, която е управител на знака, намиращ се на върха на дома.
2. Планетата, която има екзалтация в този дом.
3. Планетата, която има аналогия със значението на дома.
4. Планетата, която е най-близо до върха на дома.

Когато в един дом попадат няколко планети, възникват три варианта: всички са добри, всички планети са лоши, или някои от планетите са добри, а някои – лоши.

І. Всички планети са добри

Морен ни съветва във всички случаи да се водим от общото правило -трябва да видим в какъв знак попадат планетите, в какъв дом се намират и какви аспекти имат с останалите планети.
А) ако планетите са в добро космическо положение и в добър дом, те ще изпълнят доброто на дома, в който се намират.
Б) ако планетите са в лоша космическа позиция и в добър дом, тогава или няма да се изпълни доброто на дома, или ще се изпълни, но с непочтени средства, или самото добро няма да е от полза.
В) ако планетите са в добра космическа позиция и в лош дом, те ще ограничат или ще смегчат злото на дома.
Г) ако планетите са в лоша космическа позиция и в лош дом, те няма да могат да предотвратят злото, обещавано от дома.

ІІ. Всички планети са лоши

А) ако планетите са в добра космическа позиция и в добър дом, тогава ще се изпълни доброто на дома, но не напълно или с помощта на лоши, нечестни средства.
Б) ако планетите са в добра космическа позиция и в лош дом, тогава те няма да попречат да се изпълни злото на дома, но ще дадат възможност на човек да се спаси или ще ограничат интензивността на злото, но само при положение, че планетите получават добри аспекти от добри планети.
В) ако планетите са в лошо космическо положение и в добър дом, тогава доброто на дома няма да се изпълни, а ще бъде възпрепятствано или ще се случи, но ще бъде извор на нещастия.
Г) ако планетите са в лошо космическо положение и в лош дом, тогава те помагат злото на дома да се реализира, усилват го и дори го правят по-сериозно, като то ще бъде съпътствано с насилие и безчестие.
Морен разглежда и случай, когато една планета е в средно космическо положение, т.е. перегрин, няма нито достойнство, нито слабост (не е във владение, заточение, екзалтация или падение). Тогава според него въздействието й е неутрално, между добро и зло.
Ако обаче в дома има и добри, и лоши планети, трябва да се види коя група е по-силна и съгласно с това да се правят заключенията.

III. Планетите са и добри, и лоши и първата планета е добра

Тук са възможни следните варианти:
А) ако добра планета е в добър дом и след нея следва пак добра планета, то доброто на дома ще бъде стабилно
Б) ако добра планета е в добър дом и след нея следва лоша планета, полученото добро ще бъде разрушено или загубено.
В) ако добра планета е в лош дом и след нея следва добра планета, тогава злото на дома няма да се реализира или ще бъде ограничено.
Г) ако добра планета е в лош дом и след нея следва лоша планета, то злото ще настъпи, но роденият ще се спаси.

ІV. Планетите са добри и лоши и първата планета е лоша

Тук вариантите са аналогични на горните и затова не е нужно да се спираме на всеки отделен случай.

Набожният и благочестив Моринус завършва труда си с разтърсващото твърдение, че звездните сили са главният инструмент на Божествената Воля в природата. А след този пространен предговор, нека оставим читателят да се наслади на витиеватите фрази и полемичен език на Морен от Вилфранш.

За съставянето на този предговор са използвани лекции на българския астролог Димитър Кожухаров, части от предговора към първото издание в превод на английски от Ричард С. Балдуин и части от резюмето на “Астрология Галика” в “История на магията и експерименталната наука през XVII в.” от Лин Торндайк (Lynn Thorndike).

©превод на български на “Астрология Галика”, Николай Терзиев, всички права запазени.

©”Астрология Галика”, издателство “Звездоброец”, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.