Модели на Слънчевата система

Модели на Слънчевата система

planet-nodes
Слънчевата система е завършена, балансирана и сложно устроена. Слънцето заема централно място в нея и със своята гравитация кара планетите да се движат около него по точно определени орбити. Системата ни е съставена от 9 планети.

В исторически план съществуват два възгледа за строежа на Слънчевата система. Първоначалният геоцентричен модел, който е властвал в науката до Коперник, поставя Земята в центъра на Вселената и ориентира всички феномени на небето спрямо нея. Този модел се е съгласувал много добре с властващата религиозна представа за мястото, което заема Земята. Тя остава и в сила през Средновековието, когато властта на Инквизицията е налагала идеологически модел и е манипулирала и без това безпросветните маси. В това време една незначителна част от хората са били грамотни, а още по-малка част от тях са имали достъп до книги и изобщо са си позволявали да разгърнат мисълта си извън очертанията  на схоластиката.

Геоцентричният модел е модел на планетните сфери. Земята е поставена в центъра на тази схема, над нея са разположени сферите на четирите “подлунни елемента” – въздух, огън, вода, земя, над тях е сферата на Луната и след нея следват сферите на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. Сферата на Сатурн ограничава и затваря в себе си цялата система, отвъд нея се намира сферата на звездите, която древните са смятали, че се върти най-бавно и над нея се е разполагала т.нар. емпора (безкрайността).

ptolemy

Коперник е човекът, който обръща представите  за строежа на Вселената и това е известно като “коперникански преврат”. Той успява да повлияе до такава степен върху вековните възгледи и да ги обърне в друга посока, че става един от най-ключовите учени за последните 500 години. Коперник не само успява да състави новия хелиоцентричен модел, но успява блестящо да го защити и то със средствата на тогавашната астрономия. Той е бил рядко задълбочен, последователен и много прецизен учен, което му е помогнало да се изправи в защита на модела си и да пребори едно огромно количество аргументи, трупани в продължение на повече от 1600 години в защита на геоцентричния модел.