Модели на Слънчевата система

Слънчевата система е завършена, балансирана и сложно устроена. Слънцето заема централно място в нея и със своята мощна гравитация кара планетите да се движат около него по точно определени орбити. Системата ни е съставена от 9 планети. Въпреки че Плутон официално беше “изключен” от семейството на нашата система и обявен за планетоид от астрономите, той се използва като пълноправен фактор в астрологичната карта, което е причината да го приемаме за 9-тата планета.

В исторически план са съществували два възгледа за строежа на Слънчевата система.

Първоначалният геоцентричен модел, който е властвал в науката до Коперник, поставя Земята в центъра на Вселената и ориентира всички феномени на небето спрямо нея. Този модел се е съгласувал много добре с властващата религиозна представа за мястото, което заема Земята. Тя остава и в сила през Средновековието, когато властта на Инквизицията е налагала идеологически модел и е манипулирала и без това безпросветните маси. В тази епоха само незначителна част от хората са били грамотни, а още по-малка част от тях са имали достъп до книги, за да могат да си позволят да разгърнат мисълта си извън очертанията на властващата религиозна схоластиката. Всеки напредък на науката е бил с цената на страшна угроза от сблъсък с мнението на официалната религия, отлъчване от Църквата, анатема и в крайна сметка мъченическа смърт. Голяма част от знанията, които днес смятаме за естествени и логични, само преди няколко века са били немислими и еретични.

planet-nodes

Геоцентричният модел е модел на планетните сфери. Земята е поставена в центъра на тази схема, над нея са разположени сферите на четирите “подлунни елемента” – земя, вода, огън, въздух, над тях е сферата на Луната и след нея следват сферите на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. Сферата на Сатурн ограничава и затваря в себе си цялата система, отвъд нея се намира единствено сферата на звездите, която древните са смятали, че се върти най-бавно, а отвъд нея е разположена емпора (безкрайността).

ptolemy

Николай Коперник (Nicolaus Copernicus) е човекът, който обръща представите за строежа на Вселената и това е известно като “коперникански преврат”. Той успява да повлияе до такава степен върху вековните възгледи и да ги обърне в друга посока, че се превръща в един от най-ключовите фигури в науката за последните 500 години. Той е първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система и с това измества Земята от центъра на Вселената. Първото изложение на своята система той прави в ръкопис от около 40 страници, който се разпространява след 1514 г.

Най-важното съчинение на Коперник, „За въртенето на небесните сфери“ (De revolutionibus orbitum coelestium), публикувано малко преди неговата смърт през 1543 година, често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция.

Коперник не само успява да състави новия хелиоцентричен модел, но и блестящо да го защити и то със средствата на тогавашната астрономия. Той е бил рядко задълбочен, последователен и много прецизен учен, което му е помогнало да се изправи в защита на модела си и да се пребори с огромно количество аргументи, трупани в продължение на повече от 1600 години в защита на геоцентричния модел.

Коперник е един от енциклопедистите на Ренесанса, освен астроном той е и математик, лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист. Макар астрономията да е само странично занимание сред множеството му дейности, точно в тази област той оставя своето най-трайно наследство.

©автор Николай Колев, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.