Как да изберем подходящо име на детето си?

Дали сте се запитвали доколко важно е името ви, дадено нерядко по напълно загадъчен за вас начин от родителите ви. Знаете ли защо носите това име и каква история стои зад този избор? Дали просто при появата ви на бял свят не са ви нарекли на името на някой от рода ви – баба или дядо, за да продължите “традицията”?

И все пак, след като човек е индивидуалност, която се ражда със собствена вибрация, душевност, мисия, заложби и път в живота, дали е подходящо просто да “лепнем” на детето си най-бързо хрумналото ни име или има начин, следвайки определени стъпки, да намерим най-удачното, най-подходящото име за него и защо това си струва усилията? Дали детето ни наистина “идва” с името си и ако е така, възможно ли е да разберем кое е то?

Често изборът на име на новороденото бебе става поле за разпалени семейни дискусии, спорове и дори битки за това чий род ще надделее за “неговото” име, вместо този уникален и неповторим момент – появата на ново попълнение в рода – да се усети и изживее най-пълно. По-важно се оказва явно “нечия буква” да се “носи” от детето, отколкото да се намери най-съотвестващото за самото него име.

Само допреди 10-15 години изборът на име следваше доста закостенели правила и много от имената просто се “въртяха” в едно семейство – децата се кръщаваха с имена или букви на техните баби или дядовци и така няколко имена се повтаряха през поколение.

Много хора усетиха, че това е отживелица и в опита си да се отдалечат от нея, стигнаха до другата, също толкова нездравословна крайност – да измислят крайно “странни”, изчанчeни, направо абсурдни и трудни за произнасяне имена, които често звучат, а и се пишат, като сгрешени, тъй като са варианти на вече познати традиционни имена, но с няколко променени букви.

Защо името е толкова важно? 

Човек има само едно име, то “отваря” и осветлява пътя му в живота, като фар, показва му правилната посока и му помага да не я загуби. Името ни “тегли” в определена посока и привлича към нас като магнит хармониращите му по вибрация ситуации, хора и намерения.

Името на детето често се ражда в съзнанието на майката, тъй като тя е свързана с детето още от зачеването му, то израства в нея клетка по клетка и близостта им позволява майката да усети енергията на детето още преди то да се появи на бял свят. Усещанията на майката са много важни, защото те по интуитивен път могат да я насочат към името. Често майките са разколебани или се борят с избора си между две имена – това е процес, не е нужно да прибървате и е добър знак – означава, че ви се дава избор да зададете най-добрата вибрация на детето си. Вътрешното убеждение, че сте направили подходящ избор е много важно.

Името е като контур на душата, тя се вписва в него и с него човек прекосява жизнения си път. Името често се “появява” като идея още преди раждането, “приема” се от душата на роденото дете, което расте с него, представя се чрез него, и името продължава да живее и след като човек вече отдавна го няма физически на света. С това име той бива “призоваван” още дълго време, поне докато живее в спомените на близките, приятелите и всички до които е успял да се докосне.

За име роднителите се замислят почти към края не бременността или около 3 месеца преди раждането. По-ранният избор на име подпомага душата да избере най-удачен ден за раждането си предвид живота, който й е отредено да изживее и задачите, с които идва на света.

Какво повеляват традициите по света? 

Даването на име във всички епохи е била сложна и обвързана с много фактори процедура. Нужно е било да се отдаде чест на прадедите, да се съобрази името с бъдещото положение на детето, така че да му се осигури добро приемане в обществото, едновременно с това да бъдат спазени немалък брой религиозни, местни, културни и родови традиции, обвързани с даването на име.

Най-заслужаващият за отбелязване факт е, че на много места по света, в различни култури, не се е бързало с даването на име – минавало е известно време след раждането, вариращо от няколко дни до седмици и дори месеци, преди на детето да се даде окончателното му име. Всичко е било с цел да се избегнат евентуални грешки, които биха могли да му навредят, привличайки към него “лоша съдба”.

В католическите страни детето е кръщавано дни след раждането си, като е получавало името на свой роднина, който се е ползвал с добро име и статус в обществото и така е “продължавал” неговия път. В някои по-консервативни страни и до ден днешен се следва простото правило, че първородната дъщеря се кръщава на името на бабата по бащина линия, а първородния син на дядото.

Ислямската традиция повелява на детето да се даде име на неговия рожден ден или седем дни след раждането му, на специална церемония, на която се прави курбан, като му се избира хубаво и красиво име.

В еврейската традиция име на момчето се дава осем дни след раждането му, на която се изпълнява и ритуала по обрязване. Новородените момичета се кръщават 8 до 15 дни след раждането на специална церемония с четене на Тора. Чете се и специалната молитва за майката и дъщерята “Ми Шеберах”. Имената се избират сред тези на успели и праведни роднини.

Какво е важно да знаем за избора на име?

Изборът на име не е спонтанен акт, не разчитайте да ви хрумне в последния момент, когато стоите над листа за записване на детето в регистрите. Най-удачно е когато раждането на детето наближи, което е поне 2-3 месеца преди това, да се опитате да се вслушате и огледате за различни “знаци” около себе си, които могат да ви подскажат правилната посока.

В този период много родители (най-вече бъдещите майки) сънуват сънища, в който се появява име на детето или започват да “изплуват” в съзнанието им различни имена, често и при двамата родители едни и същи. Макар това да не е абсолютен знак за правилен избор, при всички случаи е верен ориентир.

В месеците до раждането бременната жена може мислено да нарича детето в утробата си с това име или да го казва на глас, докато гали корема си и да наблюдава каква е реакцията на детето.

Най-добрият и верен подход обаче си остава наименуването на детето след неговото раждане, когато имаме точен момент на раждане (дата) и можем с инструментите на нумерологията и астрологията да разчетем неговия архетип и да подборем най-подходящото име. Дори и в този случай е желателно още преди самото раждане да имате поне 2-3 набелязани имена, които да бъдат “проверени” след раждането, избирайки най-доброто.

За това може да се обърнете към професионален и вещ астролог (или нумеролог), който със сигурност да потвърди избора ви, а за да имате все пак някаква правилна посока, може да прочетете как да селектирате хубави имена, с правилата, които съм описал долу. Продължете да четете!

Как се избира име?

Дори да сте взели решение за име, което ви е харесало, препоръчително е да се допитате до астролог или нумеролог за потвърждение, тъй като има много техники чрез които то може да се провери. Следват се нумерологични и астрологични правила. Нумерологично се следи за броя на буквите в името, дали те са четен или нечетен брой. Важна е началната буква, както и състава на началната сричка – обикновено съставена от една или две съгласни и гласна. Първата гласна, която се среща в името, задава основната вибрация на личността, докато първата съгласна има отношение към видимата изява на човека. Изчислява се сумарната вибрация от всички букви и се съпоставя с изчисления Път на Живота – те трябва да си хармонират. Затова често търсенето на име е сложна задача, която има няколко различни решения. Подробно за техника на избор на име в Индийската астрология, четете в “Магията на името – кодът на съдбата”.

Какви имена да избягваме и защо?

Има някои универсални правила, които могат да ви ориентират за подбор на “хубави” имена. Не е достатъчно едно име просто да звучи “красиво” или да сме кръстени на някой светия или силен духовен човек.

На първо място избягвайте твърде дългите имена, които не са обезателно неподходящи, но с тях много по-често могат да се допуснат грешки. Например имена като Максимилиян, Александър, Светлозар и др.

На второ място задължително е да избягвате “комбинирани” имена, които са образувани от сливането на други две имена или имат две смислови части (думи). Това е често срещано и доста имена у нас са такива – Мирослава, Станислава, Божидар, Елеонора, Радослава, Радосвета, Радомира, Красимира, Цветомира, Денислав, Стоимен и т.н. Ако толкова държите детето ви да има “дълго” и “тежко” звучащо име, то изберете му еднозначно име или дори му дайте две имена с тире, като Анна-Мария, но не сливайте имената в едно.

На трето място отново силно препоръчително е да избягвате “изчанчени” имена, измислени на момента или крайно редки, като Цветин (вместо Цветан), Елиса, Кристо, Маела, Лилка, Еленка, Щильон (вариант на гръцкото Стилиян), Елтимир и т.н. Възможността сериозно да нарушите баланса на буквите в името е много голям, а и остава риска името на детето ви цял живот да бъде бъркано и непрестанно да му се налага да го диктува по букви, за да бъде записано правилно.

На четвърто място избягвайте имена в които има голямо струпване на съгласни, като КРиСТина, СТаниСЛав, ВЛадиСЛав, РоСТиСЛав, АлеКСаНДър и т.н., което добавя много голяма тежест на името и предвещава затруднения, спънки и непрестанна борба в живота на човека, тъй като колкото по-голям е превесът на гласни в името, толкова “по-леко” е то. В най-лошия случай името следва да съдържа равен брой гласни и съгласни, като не трябва да има “слепени” съгласни.

Това са само малка част от основните правила, които да следвате при избор на име за вашето дете, за подробен анализ се обърнете към опитен астролог.

За да получавате известия за всички нови публикации в сайта AstroGalaxy.info, абонирайте се с email.

©автор Николай Колев, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.