Магията на името – кодът на съдбата

Санскритският език принадлежи към индоевропейската група езици, това е езикът на класическата ведическа литература, свещените текстове, мантри и ритуали, които се използват в хиндуизма, джайнизма и отчасти в будизма. Санскрит е един от официалните 22 езика в Индия. Въпреки наложилото се напоследък погрешно схващане, че санскрит е “мъртъв” език, на санскрит говорят не само брамини с благородно потекло, но и част от обикновеното население. В щатите Керала и Карнатака в южна Индия има селища, чиито жители общуват помежду си на санскрит. Санскритската азбука Деванагари се използва също така в езика хинди и в редица други съвременни езици в северна Индия.

Санскрит с пълно основание се счита за език, който се използва от образованата част на населението, и подобно на латинския език в Европа той е научен и религиозен език, върху чиято основа е изградена терминологията, използвана в Джйотиш, Аюрведа и останалите ведически науки, които са успяли да запазят своята автентичност до ден днешен. Предполага се, че след смесване на санскрит с други местни езици (пракрити) са се зародили редица съвременни езици в северна Индия, такива като хинди, бенгали, гуджарати.

Думата санскрит означава “обогатен”, “пречистен”, “осветен” за разлика от диалектите или т.нар. пракрити. Като всеки друг език санскритският също се е развивал и е преминал през различни периоди – от Риг Веда и Упанишадите до Махабхарата, а по-късно и до съвременния санскрит. В различните периоди е имало различни видове санскритска писменост, понастоящем се използва Деванагари, като същата азбука стои в основата на съвременните езици хинди, маратхи, пали, непали и др.

Санскрит е един от най-древните езици в света, “езикът на боговете” в Индия. Четирите индийски Веди също са написани на санскрит. Наред със старогръцки и латински санскрит е един от най-древните езици на човечеството, а структурата на санскритската азбука не се е променила до ден днешен и е запазила своята уникалност и красота. Повечето ръкописи, посветени на Йога, Тантра, Аюрведа и Джйотиш, са написани на санскрит. Познавайки нумерологичните съответствия на буквите от санскритската азбука, човек може да се гмурне в дълбокия океан на античното мистично познание, да се докосне до извора на хилядолетна мъдрост.

Има множество правила за избор на име, а в основата на ведическата нумерологична система стои много задълбочена философия. Целта на тази статия е да запознае читателя с някои по-прости правила, които се използват при избора на име за новородено дете в Индия, да го въведе в основните ключови понятия и да повдигне булото на мистерията от тази древна наука.

Избор на име според Нумерологията

От гледна точка на ведическата нумерология изборът на име зависи от наталната карта (Raśi) и от планетарното влияние в момента на раждане, за разлика от еврейската нумерология, където тези фактори не се вземат под внимание. Фонетичните ограничения, присъщи на еврейската азбука, правят еврейската нумерология трудно приложима в Индия с нейното многообразие на гласни фонеми. Гласните в санскритската азбука Деванагари се свързват и с панчататтва (петте основни елемента) – притхви, апас, агни, вайю и акаша, т.е. земя, вода, огън, въздух и етер, затова при избора на име трябва да се подхожда с особено внимание, за да не бъде нарушен изначалният баланс на елементите. В комбинация със съгласни нумерологичната стойност на името се променя, докато в еврейската система тя ще е същата, тъй като е прието гласните да се пропускат. Тридесетте букви от тибетската азбука в съчетание с 5 гласни звука правят комбинация от 150 числа.

Предимството на ведическата нумерология в сравнение с еврейската наука за числата се обуславя от по-голямата фонетична завършеност на звуковите форми в санскритската азбука. В Тибет и Индия се заражда и интегрира азбука, в която фонетичните звуци или т.нар. фонеми имат числов еквивалент. Есенцията на ведическата нумерология се състои в това, че думите със сходно значение вибрират на еднаква честота.

Така например, еврейската нумерология може да се използва в английския език, където дава добри резултати, но при работа с индийски имена дава незадоволителен резултат. Да вземем думите “dog” и “god”, които се редуцират до еднаква числова стойност, ако се работи по еврейската нумерологична система, макар да имат съвсем различно значение и характеристики. Докато във ведическата система, наречена Катапаядхи, думата “чакра” (колело, диск) има същия числов еквивалент като “тара” (звезда, светило) и “читра” (цветна дъга), тъй като значенията им са близки по смисъл.

С поставяне на буквата “A” преди или след друга буква се променя числовата стойност на думата за разлика от еврейската нумерологична система. Във ведическата нумерологична система, известна с наименованието Ариабхата, когато дадена гласна се използва самостоятелно, тя не получава числов еквивалент, но когато тя се съчетава със съгласна, тогава тя определя числовата стойност на съгласната. При комбинация на две или повече съгласни само последната има нумерологична стойност.

Всяка гласна има по две нумерологични съответствия в зависимост от това с каква съгласна се комбинира – варга (от Ka до Ma) или аварга (от Ya до Ha). Санскритските букви Ki и Yi получават числова стойност. Гласната “I” съответства както на сто (варга), така и на хиляда (аварга). Съгласната Ki (варга) получава числова стойност “едно”, докато съгласната Yi (аварга) получава числов еквивалент “три”. По този начин буквата Ki съответства на 100, защото съгласната “К” е варга (с числов еквивалент “едно”) и се съчетава с гласната “I”, докато буквата Yi съответства на 3000, тъй като съгласната “Y” е аварга, а гласната “I” в такъв случай получава еквивалент “хиляда”, когато се съчетава с аварга. Например, думата Buddha (Будха) получава числова стойност 23 037. Съгласната “В” е варга и получава стойност 23, а в съчетание с гласната “U”, която съответства на “десет хиляди”, ако се комбинира с варга, получава числов еквивалент 23 000 (“BU”). Ddha се състои от две съгласни от групата варга – “D” и “Dh”, със стойности 18 и 19, а в съчетание с гласната “A”, която заедно с варга в края на думата не получава числова стойност. Сборът на числовите стойности на съгласните “D” и “Dh” прави 37. По този начин BU в съчетание с Ddha получава числов еквивалент 23 037. Тази нумерологична система се използва от 5 век пр. Хр.

Числата от 0 до 9 съответстват на определени букви от санскритската азбука, а всяка буква на санскрит символизира венчелистче от чакрите в човешкото тяло, всяка от които е представена във вид на разцъфнал лотос. Съществуват седем основни чакри, последната от които се нарича Сахасрара или коронна чакра. Според ведическата медицина чакрите са енергийни центрове, вградени в нашето етерно тяло. Чакрите са своеобразни “силови зони” с концентрирана в тях енергия, фокални точки във финото тяло на човека, които приемат и предават енергия.

Ключът на Енох има аналог във ведическата нумерология, известен като Катапаядхи (Ka-Ta-Pa-Ya-Dhi). Този код служи като ключ за разкодиране значенията на 50-те букви от санскритската азбука, представени като 50 венчелистчета на системата от чакри в човешкото тяло.

Цифровият код Катапаядхи включва:

  1. 34 съгласни от санскритската азбука представят числата от 0 до 9;
  2. 16 гласни не получават числова стойност или стойност според мястото, което заемат;
  3. всяка съгласна получава числова стойност в зависимост от мястото, което заема в дадена дума;
  4. когато се комбинират две съгласни в една дума, последната получава числова стойност;
  5. броят съгласни (или комбинирани съгласни) в дадена дума определя броя цифри, от които е съставен числовият еквивалент на думата.

По този начин всяка дума с по една съгласна получава числова стойност от 0 до 9, дума с две съгласни получава еквивалент от 10 до 99, дума с три съгласни – от 100 до 999 и т.н.

За съжаление в днешни времена повечето ведически астролози използват в практиката си твърде опростен метод при избора на акшари, т.е. срички от името, ръководейки се най-вече от падата на Луната в хороскопа. Думата пада на санскрит означава “стъпка”, всяка накшатра се разделя на четири по-малки отрязъка (пади) с еклиптична дължина по 3°20’. В индийските шастри се споменава, че древните мъдреци, един от които е бил Гарга, който избира име за аватарите на Вишну, не са използвали този метод. Достатъчно е да се видят наталните карти на Шри Кришна и Шри Рама, за да разберете, че древните джйотиши не са използвали акшарите, които съответстват на падата на Луната в хороскопа, по време на церемониите, в които на новороденото се е давало име.

Традицията повелява да се спази следната процедура:

• Вижте кои планети имат най-висок статус и най-много достойнства в хоросокопа (по шадбала). Отбележете техните акшари. Такава планета може да бъде със статус на Атмакарака, Ишта или Дхарма Девата. Потърсете нейните фонетични съответствия. Тези акшари показват житейския път на новороденото.
• Погледнете къде са разположени тези акшари в Хода чакра. Определете силата на всеки знак в хороскопа. Обикновено астролозите избират знака на Луната или нейните кендри (ъглови домове/знаци от Луната), знака на Арудха лагна или нейните кендри, най-силния знак или знака, който участва в специални йоги (планетни комбинации) в картата и т.н. Често се дава предпочитание на лунните кендри с оглед добро здраве и щастие на детето.

Следвайки първите две стъпки, избирате началната сричка от името на новороденото.
• Броят акшари зависи от знака на Лагна – две акшари за кардинални знаци (в индийската астрология се наричат “подвижни”), три акшари за фиксирани знаци и четири акшари за дуални знаци.
• Ако имате някаква идея за бъдещото име, конвертирайте го по Катапаядхи Варга (вж. “Джаймини Упадеша Сутра” на Санджай Ратх) и вижте какво нумерологично съответствие получава името. Полученият по този начин зодиакален знак дава информация за външната страна на живота на родения, докато домът, съответстващ на нумерологичната стойност, дава информация за вътрешния живот, степента на лична удовлетвореност и т.н.

Процедурата включва и някои допълнителни стъпки за по-прецизен избор на благоприятни акшари, където се взема под внимание и позицията на Слънцето. Луната играе първостепенна роля в индийската астрология, но Слънцето има специално значение в картите на духовни и религиозни водачи, обществени лидери и управници.

Съществуват различни схеми за определяне на акшари. Най-комплексна и универсална е системата, основана на лунните накшатри и тяхното делене на пади, известна с наименованието Авакахада чакра или по-опростено Хода чакра.

Основното правило е да се определи първо най-силната и благоприятна планета в хороскопа, след което се избират съответните акшари и знаци, в които попадат тези акшари. Избирайки най-благоприятната акшара, индийските астролози се ръководят от най-силния знак в комбинация с бенефици и от знака на Лагна в хороскопа.

Има и друга класификация – всяка планета от септенера има специфично фонетично съответствие:

Изберете акшари, които да подсилят влиянието на най-благоприятните планетни комбинации в хороскопа. Например, ако в картата има комбинации, обещаващи успех, потърсете съответния фонетичен еквивалент, но проверете дали той хармонира с накшатрата на Луната. Всяка накшатра се свързва с определено ведическо божество.

Да вземем за пример Луна в накшатра Утара Пхалгуни. Нейната управляваща планета е Слънцето, а управляващото божество е Ариаман, една от по-старите еманации на Слънчевия бог. Във ведическата митология божествата Сурия и Ариаман са синове на Великата Майка – Адити. Ариаман се свързва със зодиакалния знак Лъв. Битката между лъва и персийския цар символично представя връзката между двата опозиторни знака – Лъв и Водолей. Ариаман управлява брачните връзки и закриля семейната собственост. Шива и Шакти се бракосъчетават под патронажа на това божество. Фонетичните съответствия на накшатра Утара Пхалгуни са Tay, To, Paa, Pee, всяко от които се свързва с определена пада – първа, втора, трета и четвърта. Утара Пхалгуни се намира на границата между Лъв и Дева в сидералния Зодиак и нейната енергия е насочена към себеутвърждаване в услуга и подкрепа на хората. Родените под влияние на тази накшатра обичат да се чувстват значими, могат да бъдат големи алтруисти и се нуждаят от връзки и отношения, в които да могат да се раздават. Трудно понасят самотата, но има тенденция към зависимост в отношенията, а също към контрол и заинатяване.

Смяна на име

Има ситуации, в които поради едни или други обстоятелства предстои смяна на име. Някои хора, макар и да са все още малцина, съвсем съзнателно прибягват до тази уловка, за да променят нумерологичната вибрация на името. Ако искате да постигнете оптимален резултат, се препоръчва да запазите първите две букви от името (първа съгласна и първа гласна и vice versa) и да промените останалата част. Ако се стремите към съществена промяна в живота, тогава можете да промените цялото име.

Ритуални церемонии в Индия и Пакистан

Наам Каран е сикхска церемония, по време на която на новороденото се дава име, и обикновено се провежда в Гурдвара (богослужебно място), след като бебето и майката се възстановят физически и психически след раждането и вече са готови за тази свещена церемония. Няма никакво значение кога ще бъде извършен ритуалът, важното е майката и бебето да са в добро състояние, но обикновено тази церемония се провежда няколко дни след раждането. На тържествената церемония присъстват най-важните членове на семейството. След като семейството е в готовност за провеждането на тази церемония, бащата или друг възрастен член на семейството отива в местния храм и урежда необходимата подготовка.

Непосредствено след раждането на детето се извършва специален обред. С острието на сикхски кирпан (кинжал) с взема капка мед или подсладена вода, върху която се чете свещената молитва Мул Мантра, след което светеният мед се подава направо с кинжала в устата на новороденото. Такъв обред се извършва и в хиндуизма, само че в светения мед се потапя третият пръст на дясната ръка и така се слага в устата на детето. Този ритуал символизира добра орисия, животът на новородения да е сладък като мед.

В деня на тържеството семейството и всички поканени гости заедно с майката и бебето отиват на богослужение, където се слушат киртани (религиозни химни) от свещената книга на сикхите Гуру Грант Сахиб. За церемонията семейството подготвя специален сладкиш, наречен Карах Прашад (“възхвала на Гуру”), който се приготвя от брашно, захар, пречистено масло и вода, или суджи халава – традиционно сладко лакомство, приготвяно от грис. Карах Прашад се приготвя и за сватбените церемонии, които се наричат Ананд Карадж или “свещен съюз”. За разлика от традиционните индийски обичаи при сикхите астрологията е забранена, затова изборът на брачна половинка и на дата за сватба се извършва без съгласуване с астролог.

По време на кръщелната церемония се отваря произволна страница от свещената книга Ади Грантх и първата буква от първата дума на тази страница ще е буквата, с която ще започва името на новороденото. Всички членове на сикхската община могат да предлагат различни варианти, а изборът се прави от родителите. Няма строги предписания при избора на име – може да се избере хиндуистко, мюсюлманско или европейско име, макар че има имена, които се предпочитат – имена на духовни учители и други известни люде.

Сикхите са известни с това, че обикновено добавят към името си религиозното прозвище “сингх” (лъв) или “каур” (принцеса), след като минат през посвещаване в халса – религиозна военизирана община.

Тържествената религиозна церемония приключва с четене на свещената молитва Ананд Сахиб и с почерпка, организирана за всички присъстващи. След церемонията родителите започват да наричат новороденото с присвоеното му име, което се вписва в официалния регистър в съответните служби.

В Индия тази церемония се нарича намакаран. Тя се счита за социална и законна необходимост и отговорен дълг на родителите, като има за цел да приобщи детето към останалите членове на семейството. Такава церемония обикновено се провежда на 12-ия ден след раждането, но изборът на този момент може да бъде различен във всеки регион, а също така зависи и от предпочитанията на родителите.

Отдава се специален почит на майката, защото чрез нея детето се появява на бял свят. Всички роднини и гости дават своята благословия на детето и носят подаръци за него и родителите. За новороденото тази церемония е непонятна, но тя помага на родителите да осъзнаят отговорността да създадеш и отгледаш дете. Пред всички присъстващи на тази церемония се разкрива мистерията и святостта на човешкия живот.

Намакаран пуджа се провежда или в дома на новороденото, или в местния храм, където свещеникът първо призовава Агни и всички останали богове, свещените елементи, духовете на предците, след което ги моли да благословят и да защитават детето. Предварително съставеният хороскоп на детето се поставя до изображението на закрилящото божество, от което се иска благословия. След приключване на церемонията всички роднини и приятели благославят детето и слагат по малко мед или захар върху неговите устни. Ако тази церемония не бъде извършена на 12-ия ден, тя може да се проведе на 101-ия ден след раждането или на първия рожден ден на детето.

©автор Лилия Тодорова, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.