Лунните възли

Слънцето е центърът на нашата звездна система, родната ни звезда, около която обикалят планетите, привлечени от неговата мощна гравитация. Тя е наистина грандиозна по размер, щом успява да задържи около себе си толкова далечни планети като Нептун и Плутон, разположени в периферията на системата. Плутон, този потънал в мрак и невъобразим студ свят, е толкова далече от Слънцето, че от неговата повърхност то се вижда като ярка звезда, така, както ние виждаме Венера от Земята.

Със своето годишно движение Слънцето описва въображаема линия по небесната сфера, наречена еклиптика. Тази линия de facto представлява годишният видим път на Слънцето по небесната сфера и същественото е, че тя се вижда по един и същи начин от всички планети в нашата система. Тази линия минава на фона на 12 съзвездия, които поради тази си специфика се означават като зодиакални. Слънцето със своето движение дефинира зодиака.

Зодиакът е лента с ширина от приблизително 7º на север и юг от линията на еклиптиката. В тази лента са поместени 12-те зодиакални съзвездия. Съвременната астрономия разделя цялото звездно небе на 88 области – съзвездия, 12 от тях са зодиакални, останали са извънзодиакални и се поделят между северната и южната небесна сфера. Названието еклиптика произлиза от гръцкото еклипсус (ἔκλειψις (ékleipsis)), което значи “затъмнение” или, както е известна още от Древността – линия на затъмненията. Нарекли са я така поради простата причина, че са забелязали как всички затъмнения се случват в една точно определена равнина или равнината на еклиптиката и никъде другаде по небето. Това е дало и името на тази линия.

Лунните възли нямат материален субстрат, т.е. на мястото на небето, където те се намират, не наблюдаваме небесно тяло. Възлите са пресечни точки ( интерсекции ) на лунната орбита с равнината на земната орбита. Погледнато от гледната точка на Земята, те се намират един срещу друг, имено затова в хороскопа се нанасят винаги в опозиция един спрямо друг. Лунната орбита е наклонена спрямо равнината на земната и този наклон е около 5º, ъгъл, който далеч не е пренебрежимо малък и представлява значително разстояние върху небесната сфера. Видимият диск на Луната така, както ние я виждаме от земната повърхност, е около 1/2 градуса, което значи, че в наклона на лунната орбита може да се наложи 10 пъти лунният диск.

Движението на възлите е 3’/ден. Лунациите и затъмненията се повтарят в един и същи ден на годината през 233 лунации.

Темата за лунните възли много често остава настрани от традиционния астрологически анализ, макар никога да не пропускаме да нанесем тези точки в хороскопа. В най-добрия случай смисълът им се изчерпва с кратка вметка в “кармичен стил”.

За пръв път възлите се появяват в западните хороскопи по времето на Елинската епоха, преди повече от 20 века. Кое е накарало гръцките астролози да започнат да нанасят тези точки, които са останали неизменно в картите през цялото това време до ден днешен?

Астрологическата интерпретация на възлите е съществен допълващ елемент към общата интерпретация на хороскопа. Те са особено важни в случаите, когато заемат кардинална позиция или планетите съвпадат с тях. Ако се обърнем към класиците в Астрологията, какъвто е Птоломей ще открием няколко лаконични цитата в неговия “Тетрабиблос” в които се споменават възлите.

“Разположена във възлите си, Луната, изостря ума и съзнанието и помага на находчивостта и изобретателността, на сръчността и прави хората по-надарени.”

От него става ясно, че възлите действат силно и спомагат за пълната изява на качествата на планетата, която е в съвпад с тях. Това е и основния ефект, който те предивикват в хороскопа.

В началото астролозите не са правили разлика между двата възела, а са ги разглеждали като ос, т.нар. нодална ос или ос на възлите, от латинското nodus – възел. Това разглеждане остава да битува почти до средните векове, когато започва да се прави разлика в природата и символизма на двата възела.

През 1624г. френският професор Антоан дьо Вилон издава своята книга “L’usage des Ephemerides”, където отделя две страници, за да предаде в сбит вид цялото достигнало до него наследство на традицията касаеща симовлизма на възлите. Той посочва и местата на екзалтация и падение съответно на северния и южен възел, съответно в Близнаци и Стрелец.

Нодалната ос разполовява лунната орбита. Когато Луната премине през Северния лунен възел (Глава на Дракона, Раху) тя преминава от южната към северната половина на лунната орбита и обратно при преминаването си през Южния лунен възел (Опашка на Дракона, Кету) тя преминава от северната в южната половина на своята орбита.

©автор Николай Колев, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.