История на Астрологията – Вавилон

Има много мнения как и къде е възникнала астрологията, а също така през какви периоди на развитие тя е преминала.

Историята на астрологията е периодизирана по хронологичен или териториален признак. Както показват задълбочените изследвания тя е възникнала във Вавилон, независимо че много преди това и то не само там са съществували различни астрални култове, свързани с обожествяването на небето, звездите и планетите. Преминавайки от една епоха в друга, както и от едни територии в други астрологичните знания са претърпявали различни по степен трансформации.

Една достоверна линия на развитие на астрологията изглежда така – вавилонска, египетска, елинска (гръцка), арабска, персийска, средновековна, ренесансова и модерна. Важно е да се познава този път, който е извървян през вековете, защото в много от случаите той се явява ключ към разбирането на смисъла на самите астрологически концепции.

Много от знанията на Вавилон нямаше да се запазят, ако не беше клинописната писменост и практически вечната форма под която тя запазва написаното. До нас са достигнали огромно количество разнообразни по съдържание клинописни плочки. Те са писани върху мека глина със специални дървени клинчета и после изпичани. Повечето от тях са изписани отвсякъде, дори по страничните ръбове. На гърба винаги е отбелязано името на писаря, както и имената на двама свидетели.

catalogueМесопотамия или “земята между двете реки” ( Двуречието ), често наричана “люлка на цивилизацията”, е територия за която историческите факти свидетелстват за съществуването на урбанистична цивилизация по-рано от 4000 г.пр.н.е. С това тя е най-ранната цивилизация сред другите стари цивилизации съществували по това време или по-късно, като Египетската, Китайската, Индийската и формираните в Централна Америка цивилизации.

Първите жители на Месопотамия известни като убедиани са дошли в тези земи и са водили номадски начин на живот смесвайки се с шумерите, които в последствие започват да доминират в езиково и културно отношение. Шумерите са тези, които изобретяват най-старата форма на писане – клинописа. По-късно на тази територия се преместват и семитите, концентрирайки се в една област разположена около главния им град Акад.

През 2330г.пр.н.е. семитският цар Саргон завладява шумерите и създава първата от няколкото семитски империи, които са се разпростирали и са оказвали огромно влияние не само в Месопотамия, но и чак до бреговете на Средиземно море и Египет. Акадският език се явява директен наследник и вариант на асиро-вавилонските езици.

Акадската империя пада през 2218г.пр.н.е. след което започват дълги борби за контрол на територията от различни семитски племена. В това отношение Египет и бил пощаден от подобен хаос, радвайки се на дълги векове на относително мирно съществуване с кратки периоди на смут.

Към 2000г.пр.н.е. се установява сравнително стабилен мир след раздяла на доминираните територии – на юг остават вавилонците, които дълги векове преди това са владели тази територия, а на север са избутани асирииците. През целия период на съвмествното им съществуване асирииците са били политически доминиращи, докато вавилонците са имали културно надмощие. За това говори и факта, че официалните записи в Асирия са водени на вавилонски диалект близък до акадския.

В началото Месопотамската астрология е започнала като астрален култ подчинен на т.нар. омени или знамения. Те са наблюдавали небето за всякакви “странни” и впечатляващи явления, възприемайки ги като знамение за промени в държавата. Често роля на подобни омени са играли различни климатични феномени смесени с астрономически такива. Това което ги отличава от другите култури, в които също се зараждат по естествен път подобни астрални култове, е полагането на начало още от ранните етапи от историята им на много систематични наблюдения на видимите небесни феномени и описването на редица циклични явления, както и опита те да бъдат свързани със специфични сфери от живота на хората.

Според Ван дер Верден най-старите познати астрономически писмени свидетелства датират от времето на Хамурапи. Най-големият сборник от омени (знамения) е Енума Ану Енлил, който е бил съставен в началото на 2000г.пр.н.е. Друга важна колекция от омени, чието датиране е много спорно, са Таблиците на Венера на Амизадуга. Те се състоят от систематични наблюдения на фазите на Венера комбинирани с техните омени. Използвайки данните от тези таблици се стига до извода, че те са направени на базата на наблюдения в периода 1702-1582г.пр.н.е. Тези таблици са били запазени най-вече поради религиозни причини, тъй като месопотамците са вярвали, че звездите и планетите са богове, а Ищар (Венера) е била най-главаната сред всички тях. За тях звездите са показвали настоящата воля на боговете тук и сега и това е причината, която ги е тласкала към задълбоченото наблюдение на небето и раждането на астрологията.

През следващите няколко века вавилонците продължават своите наблюдения, като разширяват списъка с небесни феномени, както и сложността на тяхното описание. Започват да изучават сложното видимо движение на планетните цикли, техните взаимоотношения със сезоните и положението им спрямо Слънцето в ключови моменти от годината. Разширяват много познанията си върху календара като построяват най-съвършения лунен календар и отчитайки променливото движение на Луната създават динамична година с един допълнителен месец. Техните познания върху небесните цикли са им позволили да правят изчисления за положението на планетите в бъдеще, както и да предсказват лунните и слънчеви затъмнения с голяма точност. Много точни и систематични записи на затъмненията са датирани от 747г.пр.н.е. В началото те не са използвали познатия ни днес зодиак, а са записвали положенията на планетите в зависимост от близостта им до някоя ярка звезда, като “…Луната е близо до Плеядите, Венера е близо до Сириус”, а сегментите от небето са били заключвани межди известни съзвездия. В действителност това са сидерални координати (спрямо звездите), но все още не са зодиак. При тях не е съществувал фиксиран кръг от знаци, нито начална точка за отброяването им.

Според Ван дер Верден астрологията е преминала през три етапа на развитие:

  • Първият се състои от астрологията на омените (предзнаменования);
  • Вторият етап е астрологията базирана на зодиака в съвременния му вид, въпреки че на този етап все още няма лична астрология. Тази междинна фаза се датира в периода 630-450г.пр.н.е. и се свързва с голямото внимание, което се отделя на транзитирането на Юпитер през знаците със скорост от 1 знак за година, нещо, което е основа на китайската практика на всяка година да се преписва определена характеристика и е своего рода система за годишна профекция, такава каквато съществува в по-късната астрология. На този етап обаче все още не съществуват домове, а използваният зодиак е сидерален;
  • Третият етап е хороскопната астрология. Много източници споменават халдейците като хора съставяли рождени карти на отделни хора. Свидетелството на Диоген Лерциус, който споменава, че смъртта на Сократ е била предсказана от халдейци по неговата рождена карта, както и че Еврипид е притежавал карта на сина си, която сочела за неговата стремглава кариера. Това споменаване на халдейците ясно ни насочва към късния вавилонски период.  Доста рождени карти от този период са запазени на глинени плочки, но повечето от тях са от елинската епоха. Най-старият хороскоп датиран от Сахс е за 29 април 410г.пр.н.е и се смята за един от първите лични хороскопи. Тази дата слага началото на хороскопната (лична) астрология. В началото тези хороскопи са били описателни, а не схематични, много по-късно те придобиват графична форма и позициите в тях се предават с по-голяма прецизност.

Успоредно с развитието на астрологията в региона на Месопотамия, тя търпи сериозен разцвет в Индия, където не само че се запазва употребата на сидералния зодиак, но се разработват подробни системи на лунните знаци (накшатри), изкуството на производните карти (варги), както и много точните системи за предсказване на базата на планетните периоди – т.нар. планетни даши.

©автор Николай Колев, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.