Характерът на астрологичните аспекти

В глава I.17 на Tetrabiblos Птоломей ясно и изчерпателно описва домицилите (знаците, където планетите са “у дома си”) на седемте класически планети. Това са домицилите на планетите, същите които ние използваме и днес в ежедневната си практика. В тази глава той дефинира взаимоотношенията между знаци и планети, което в астрологията е прието да се обозначава като господство.

Птоломей разпределя планетите в знаците както следва – първо започва с положенията на светилата в схемата – Слънцето поставя в Лъв, а Луната в Рак. Това се явява ключов момент, тъй като през зодиака благодарение на това положение на светилата се построява ос – наречена ос на Птоломей (на лат. axis Ptolemaei), която го разполовява на две половини: от Лъв до Козирог – наречена слънчева половина и от Водолей до Рак – наречена лунна половина. Тази ос минава от едната страна между знаците Рак и Лъв и от другата между Козирог и Водолей. Тя се явява ос на симетрия, тъй като симетрично на нея са разпределени домовете на едноименните планети.

Разпределението на планетите в техните собствени знаци е известно като Thema Mundi или “хороскоп на раждането на света” и се смята за разпределението на планетите точно е момента на сътворяване на Вселената. Тази схема има дълбок символен смисъл и задава базисните символни връзки между планети и знаци. Връзка между планетен и звезден (зодиакален) символизъм.

И така Птоломей разпределя планетите, както следва : Меркурий, тъй като е най-близо до Слънцето, поставя в съседния на Лъва знак – Девата. Същата планета той поставя и в Близнаци, който е симетричният знак на Дева спрямо оста на Птоломей.

Следващата планета, която е малко по-далече от Слънцето и след Меркурий, е Венера и нея той поставя в следващия знак след Дева – Везни и съответно симетрично на оста на Птоломей в Телец.

Следващата планета Марс заема Скорпиона и симетрично на него Овена, след нея по отдалеченост от Слънцето следва Юпитер, който се настанява в Стрелец и симетрично на оста в Риби и на последно място, като най-далечна от седемте класически планети, е Сатурн, който заема Козирога и симетрично на оста – Водолей.

Разбира се, днес имаме алтернативни годподари на Скорпион, Водолей и Риби и спокойно можем да използваме тях без да нарушаваме логиката на схемата, нито символизма й.

Характер и природа на аспектите

Много пъти, преди да открия тази схема и преди да прочета задълбочено Тетрабиблоса и коментарите на Кардан и Порфирий към него, съм се питал защо даден аспект има една или друга характеристика. Защо, например, тригонът е хармоничен, а квадратът не е. Разбира се, намирал съм многобройни обяснения, но те не са могли да ме убедят напълно в това, което се твърди. Но тази схема е прякото и най-добро обяснение на символизма на аспектите.

И така, нека да разгледаме схемата. Разбира се, отправна точка са съответно 0 гр. от Лъв и 0 гр. от Рак. Така виждаме, че домът на Меркурий отстои на 30 гр. от Лъв и Рак съответно и следователно управлява аспекта – полусекстил.

Домовете на Венера отстоят на 60 гр. от Лъв и Рак, следователно тя управлява секстила, по нататък виждаме, че домовете на Марс отстоят на 90 гр. от Лъв и Рак и следователно той управлява квадрата, Юпитер по тази логика управлява тригона, защото домовете му отстоят на 120 гр. и опозицията се управлява от Сатурн, защото домовете му стоят в опозиция на Лъв и Рак.

Това схематично обяснение директно демонстрира връзките, които съществуват между знаците, планетите и аспектите и тази схема е ключова в разбирането на тези връзки, изграждащи символичния базис на астрологията. В този ред на мисли в схемата заемат своето място и висшите планети, които също се асоциират с определени конкретни аспекти – Плутон с квадрата, Нептун с тригона и Уран с опозицията.

Изначалният смисъл на аспектите в отразяването на отстоянието на планетите една от друга в брой цели зодиакални знаци, които ги делят. Това е и първата и най-стара аспектна система според която аспектите не се отброяват чрез градуси, а чрез брой знаци. Така, полусекстилът се сключва между планети в съседни знаци, секстилът – между планети, разположени през един знак, квадратът – планети, разположени през два знака, тригонът – планети, разположени през три знака, квинконс – планети, разположени през четири пълни знака и опозицията – между планети, разположени през пет пълни знака.

По този начин аспектите отразяват хармонията или дисхармонията в отношенията по-скоро на знаците, които се пренасят във взаимоотношенията между разположените в тях планети. Ако планетите не са разположени в места, които са хармонично поставени едно спрямо друго, то и планетите ще изпитват дисхармония помежду си и именно това отразява аспекта.

Четенето на Птоломей е голямо предизвикателство, тъй като стилът му на изразяване е твърде комплициран, където всяка дума носи дълбок смисъл и контекстуални връзки. Затова Птоломей “трябва да се чете и между редовете”. Tetrabiblos на Птоломей може да се намери на руски или български език.

©автор Николай Колев, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.