Жан-Батист Морен дьо Вилфранш – живот и трудове

Жан-Батист Морен дьо Вилфранш – живот и трудове

morinv1

“Futura praedicere proprie divinum est”

Morin

“Предсказването на бъдещето е привилегия на боговете”

Морен

В съвременната астрология съществува един любопитен парадокс – написано е толкова много за звездите, а същевременно се знае много малко за човека, който най-много е спомогнал за формулирането на научните основи на астрологията! Във време, когато често чуваме, че астрологията трябва да бъде пречистена от средновековни предразсъдъци и архаични формули, много от нас биха се изненадали да научат, че това е било извършено още вXVII век от Морен. Недоумение буди и фактът, че това произведение е слабо познато сред съвременните астролози, може би защото само малка част от него е преведена на някой от съвременните езици. По време, когато се забелязват първите признаци на упадък на астрологията, той прави грандиозен опит да спре залеза на това, на което е посветил живота си, като е разбирал необходимостта тя да бъде изчистена от средновековните предразсъдъци и архаични формули.

Жан-Батист Морен (латинизирано Моринус) е роден на 23 февруари 1583 г. в град Вилфранш (откъдето идва добавката към името му Морен дьо Вилфранш, т.е. Морен от Вилфранш) в семейството на средно заможни родители.

Той има трудно детство и живот, изпълнен с много опасности и премеждия, за които споменава в своята автобиография. Когато е на 12 години, и двамата му родители се разболяват тежко. В един и същи момент баща му ляга болен от треска, от която не се очаквало да оздравее, а майка му получава усложнения след раждане. По същото време по-големият му брат го пита кой от родителите би предпочел да остане жив. Морен отговаря, че предпочита това да е баща му, но за зла беда брат му съобщава този отговора на майката, която в оставащите й два дни решава да го лиши от наследство и отказва да му даде последната си благословия. Местните свещеници обаче, напомняйки й за състоянието на душата, в края на краищата успели да я убедят да даде въпросната благословия и да му позволи да наследи поне минималната общоприета сума. По-късно Морен споменава, че сестра му наследила тройно повече от него, а брат му много повече и от сестрата.

Той учи първоначално в Аикс, по-късно в Авиньон, където през 1613 г. се дипломира като доктор по медицина, но в продължение на двайсетте години, през които практикува тази професия, никога не е бил щастлив и самия заявява, че се е чувствал третиран като крепостен от двамата патрони, които го били наели да им служи като лекар. По поръчение на епископа на Булон Морен предприема няколко пътувания в Германия, Моравия и Унгария, където изучава минно дело. По време на тези пътувания през 1616 г. се запознава с шотландския алхимик и астролог Уйлям Дейвисън, който го въвежда в тайните на астрологията. В апологетичния предговор към “Астрология Галика” Морен ни съобщава, че е започнал неохотно да изучава астрология преди около 40 години (броено назад от времето на първото издание на “Астрология Галика” през 1661 г.) от въпросния епископ, на когото е бил личен лекар. В продължение на 10 г. той изследвал астрологията емпирично (чрез опита) и не можел да схване смисъла на нещата, но най-накрая открил принципи, които “биха задоволили всеки разумен любознателен ум и биха служили за различаване на истинското от фалшивото в това изкуство, както е било предавано и практикувано досега.” Той заявява, че въпросните истински принципи не са били формулирани нито от Птолемей, нито от някой друг дотогава.

През 1621 г. става придворен лекар и на херцога на Люксембург.

След като неговото предсказание, че през 1617 г. неговият работодател, епископът на Булон, ще бъде арестуван и хвърлен в затвора, се сбъдва, започват да го посещават важни и високопоставени личности като кралица Мария Медичи. Верни се оказват и последвалите предсказания за съдбата на крал Луи ХIII, крал Густав Адолф, както и на Мария Медичи. Точно както Анри IV привиква своя лекар и астролог Ларивиер при раждането на Луи XIII, така и при раждането на Луи XIV Морен е бил прикрит в кралския апартамент, за да направи хороскопа на бъдещия велик монарх. По-късно той избира удачните астрологически часове и минути за пътуванията на мосю дьо Шовини, държавен секретар по онова време, а също и времената, когато той ще бъде добре приет в чуждите кралски дворове. На кардинал Ришельо той предсказва тежка и мъчителна смърт от неизлечима болест. И отново в апологетичния предговор към “Астрология Галика” Морен ни съобщава, че покрай тези астрологични успехи Вотие – личен лекар на Луи XIV, се опитал да ходатайства за Морен да стане кралски астролог, но предложението му не било одобрено (вероятно защото по онова време вече са съществували няколко френски указа против астрологията – от 1493, 1560 и 1570 г., макар те никога да не са били прилагани на практика), но пък през 1629 г. Мария Медичи обсъжда с краля възможността Морен да започне работа като щатен преподавател в Колеж дьо Франс и през февруари 1630 г. той става кралски професор по математика в същия колеж, което му дава възможност да осигурява две племенници в най-добрите женски манастири и да омъжи трета.

Макар да се твърди, че Морен е бил личен астролог на Ришельо, няма убедителни факти, които да подкрепят това твърдение. Вероятно кардиналът се е консултирал с него от време на време, но безспорна истина е, че Морен  не е обичал Ришельо. Причината за тази вражда е следната:

По това време някои от господстващите монарси в Европа, включително и кралят на Франция, учредяват голяма парична премия за онзи учен, който създаде практичен метод за намиране на географската дължина, който да служи за точното определяне на местоположението на корабите по време на морски пътешествия. Морен разработил метод, базиран на следната процедура: измерва се елевацията на Луната спрямо звезда, чието положение е точно известно и от полученото число се добива ректасцензията и ширината, както и деклинацията и дължината. След това е необходимо с помощта на таблици да се изчисли времето, когато Луната се намира на същото това положение в небето, но за мястото, за което са направени съответните таблиците и чиято дължина е известна. Разликата във времената, преобърната в градуси, ще даде местоположението на кораба. По-нататък във времето този метод се е радвал на широка популярност, конкурирайки се с метода на Галилей, при който за същата цел се наблюдават спътниците на Юпитер. Но в началото съдбата не била благосклонна към метода на Морен.

На 30 март 1634 г., в залата на арсенала в Париж, Морен демонстрирал своята “наука за географската дължина” пред аудитория от 300 души, включително избрана от Ришельо комисия от 8 човека, в чийто състав влизат математици, прелати и съдии. След разпитване и дискусии, продължили 6 часа, присъстващите в залата математици единодушно подкрепили метода на Морен. Десет дни по-късно обаче, по неизвестни причини, Ришельо свикал отново пет от членовете на комисията (без да позволи на Морен да присъства) и ги принудил да се откажат от вече взетото решение. Морен е огорчен от случилото се и никога не прощава на кардинала. След издаването на труд – “Науката за Дължините” през юли 1634г., той получил множество покровителствени писма от добре известни астрономи от Европа, които напълно признавали ценността и верността на този труд, но дори и когато публикувал тази кореспонденция през 1636г., Ришельо не променил решението си. Но 3 години след смъртта на Ришельо Морен изготвил дълъг доклад, обобщаващ случилото се, и след като получил подкрепа от херцога на Арл, принца на Конде и други значими благородници, го представил пред Кралския съд през 1645 г. с намерението да се сдобие с обещаната награда. Най-сетне било взето благосклонно решение и Кралският съвет, начело с кардинал Мазарини, подкрепил молбата му да получи заслуженото парично възнаграждение като пенсия в размер на 2000 ливри годишно (една много добра сума за времето), както и еднократна награда от 1000 ливри директно от кралската хазна.

Морен е автор и на други трудове, излизали в периода от 1619 – 1645 г. (измежду които е, наред с гореспоменатия труд за определяне на географската дължина, също и един такъв, посветен на реабилитирането на астрономията и един трактат за атомите и вакуума). Част от тези творби предизвикали критики от страна на бележити имена за времето и се завързала кореспонденция между тях и Морен. От тези критики не следва да се заключава, че Морен е бил без научна подготовка, но въпреки несъмнените му заслуги към математиката, физиката и астрономията, името на Морен остава свързано най-вече с астрологията. Той е създател и на нова домификационна система (домификация по Морен или по Вилфранш), главното достойнство на която е, че, за разлика от останалите, може да се прилага и за географски ширини, по-големи от 66°.

Жан-Батист Морен дьо Вилфранш умира на 6 ноември 1656 г. в Париж.

©предговор, превод на “Астрология Галика”, Николай Терзиев, издателство “Звездоброец”