Култът към Венера – многоликата богиня

Култът на Венера се почита от най-дълбока древност, преминавайки през различни превъплъщения в митологиите на народите от античността.

За това свидетелстват множество култове – Ищар в шумерската митология, Астарта в митологията на азиатските народи, Изида/Хатор в митологията на египтяните, Милита (Милидата) при асирийците, Митра при персийците и Алита при арабите.

Халдейците я почитат като Делефат, във Вавилон е известна като Саламбо, сарацините я наричат Кабар, в Сирия и Финикия е позната като Астарта или Асера, в Армения – Анаитис или Анаис, в Аскалон и Иопа – Дерцето, като последната се изобразява във вид на жена с рибешка опашка.

Най-древният артефакт, свързан с култа към тази богиня, е Вилендорфската Венера – олицетворение на представата за Великата майка, покровителка на плодовитостта и плодородието, на жените майки и на девиците, свързана с култа към Слънцето и огъня, а също със земята и женското творческо начало.

По своята същност Митра и Милита по нищо не се различават от Венера. На някои източни диалекти думата “Митра” означава светлина и любов. Според Херодот персийците възприемат този култ от Индия. Думата “Mihr” на персийски означава Слънце и любов. За пръв път култът към Милита се заражда в Халдея и оттам се разпространява в съседните страни, в превод това име означава “раждаща”.

Всички тези култове вървят ръка за ръка с храмова проституция, която в онези далечни времена се е считала за свещен дълг към почитаното божество. И постепенно Венера губи първоначалния си облик на богиня, закриляща продължаването на рода и детородната функция, и се превръща в “блудница” – символ на сексуалната страст и плътските наслади. Храмовете се превръщат в специализирани заведения, в които жриците, почитащи култа към Астарта или Милита, започват открито да проституират под маската на религиозните обреди.

Култът към Милита започва бързо да се разпространява в цяла Западна Азия и населяващите тези територии народи го приемат с ентусиазъм. В зависимост от местните обичаи в различните страни култът леко се видоизменя и получава различни наименования. В Сирия и Финикия богинята е известна като Астарта или Асера, в Армения е почитана като Анаитис – имената са различни, но основните атрибути на това божество не се променят особено.

Всички тези еманации на богинята са неразделно свързани с култа към мъжкото начало, който има фалическа символика в митологиите на повечето народи – такъв е култът към лингама на Шива в Индия, към Фалу в Асирия, Баххал Пехор в Халдея, а също така към Молох, Атис и Адонис, по-късно и към Приап в митологията на древните египтяни, гърци и римляни.

Етруските също са почитали божество, което се е доближавало до култа на свещения лингам в Индия и култа на азиатския Фалу, и са го наричали Мутун или Мутуна, тъй като е било двуполово. И Приап, и Мутун са били почитани като божества, които даряват с плодовитост жените и със сексуална мощ техните съпрузи и ги защитават от негативни влияния, за да не могат те да навредят на брачния съюз и на бременността при жените. Това еректирало божество, чийто образ в днешни времена може да предизвика насмешка, в Древността е било олицетворение на репродуктивната сила и продължаването на рода, а неговите изображения са били задължителен атрибут в интериора на домакинствата, не само в храмове и на места за богослужение.

Тези култове в различните страни носят различни наименования, но същността им е почти идентична. Такъв е и египетският култ, който се среща в тайнствата, посветени на Изида и Озирис, но в най-ексцесивна форма той е разпространен сред финикийците, сирийците и лидийците по онова време. Предполага се, че култът към Приап е донесен от Асирия и Халдея, където се почита като Фалу, след това се утвърждава и в Египет на празненствата, посветени на Озирис – бога на Слънцето и мъжкото начало и Изида – богинята на плодородието и женското начало.

В тази връзка следва да се спомене и богинята Хатор, която в египетската митология олицетворява любовта, красотата, музиката, радостта и майчинството, едно от най-почитаните божества в Древен Египет. Култът към Хатор отдава почит на репродуктивната сила и на кравата като олицетворение на този принцип. Тази богиня се представя с рога на крава със слънчев диск и уреус (символ на кобра) между тях. Името Хатор (от египетски Hwt-Hr) се свързва с Хор – слънчевия бог. Древните гърци свързват Хатор с Афродита, а римляните с Венера.

В митологиите на древните народи, възприели различни въплъщения на богинята Венера, най-възвишен е култът към Афродита при елините, който впоследствие се пренася в древния Рим. Но и тук не минава без резки контрасти, една и съща богиня може да изразява различни “настроения” – и възвишения порив на духа, префинена естетика и елитарност, които въплъщава в себе си Афродита Урания, и стремежа към плътски наслади, доминация на страстта и животинския нагон над разума, представени от Афродита Пандемос.

В чест на Афродита са били издигнати множество храмове и статуи, някои от които са се запазили до днес и свидетелстват за това, че богинята е била сред най-почитаните в елинистичния свят. Култът към Афродита се въплъщава в образа на жена със съвършени форми и се превръща в символ на любовта в нейната най-възвишена форма и на плътската наслада. Този дуализъм обуславя съществуването на два свързани култа – Урания (небесна, възвишена, целомъдрена) и Пандемос (земна, плътска, порочна).

Афродита означава “родена от пяната” и в тази връзка всички антични гръцки автори приемат, че култът има азиатски произход и е донесен от чуждоземци мореплаватели. Според някои предположения култът е бил донесен в Гърция от финикийци и кипърци. Тук може да се направи паралел с индийската богиня Махалакшми, която според древните предания излиза от Млечния океан и пленява всички богове със своята красота. Лакшми е богиня на светлината, красотата, късмета и материалното благополучие, като спътница на Вишну тя символизира любовта и милосърдието. С репродуктивното женско начало в природата се свързва Шакти, но тя е имперсонална творческа сила, понякога я асоциират с образа на Великата майка в хиндуизма. Божествата, които се свързват с Шакти, нямат материална/проявена природа. Лакшми, Парвати и Сарасвати не се свързват с този принцип, те намират материална манифестация, докато Шакти е първична космическа енергия, в хиндуизма тя представя динамичните сили във Вселената, но няма аватар, т.е. материално въплъщение.

Азиатските корени ясно прозират в материалистичната и чувствена страна на Венера – Афродита Пандемос. Култът към азиатската Венера и “вулгарния Ерос” преобладава в крайбрежната зона, впоследствие се разпространява в цяла Гърция. В началото култът й най-много се почита на остров Кипър, в Пафос и Цитера, оттук идват и наименованията Афродита Киприда, Афродита Пафоска и Афродита Цитерея (Китерея). Наричали са я също Анадиомена – “излизаща от морето” и Генетилида – покровителка на репродуктивната сила.

Афродита Урания е била олицетворение на възвишената, платонична любов, изкуството, поезията и естетиката, докато Афродита Пандемос олицетворява чувствената й страна, доминирана от плътските желания и инстинкти, и се почита от гръцките хетери, куртизанки и всички любители на този занаят.

Предизвиква доста въпроси връзката на Венера с брачната институция в астрологията при условие, че в Древна Гърция Юнона (Хера) се е почитала като богиня, закриляща брака, а според някои митове и бременността, а и като цяло семейните връзки. А астрологията, която познаваме днес, в преобладаващата си част съдържа елинистично наследство.

Интересно е да се отбележи, че в астрологията Венера е сигнификатор и на брака, на съпругата в мъжка карта, и на млади/неомъжени жени, на жени с “артистична” професия, на любовници, наложници и одалиски, включително и на проституцията.

Гърция възприема от азиатските народи не само култа към Венера, а и култа към мъжката репродуктивна сила – такива са култовете към Адонис, Бакхус и Хермес. Последният понякога е представян във вид на мъжка глава, заобиколена от фалоси. Хермес е поливалентно божество и изпълнява множество многопластови роли в митологиите на древните народи – малоазийски Хермес, елински Хермес, орфически Хермес, хтоничен Хермес, итифалически Хермес и т.н.

В книга 2, гл. 51 Херодот говори за Хермес и прочутите статуи на Хермес с изправен член, т. нар. итифалически статуи: «…елините не са се научили от египтяните да правят статуи на Хермес с изправен член, ами първи от всички елини атиняните заели този обичай от пеласгите; а от атиняните – и останалите елини…». В тази символика той се доближава до лидийския Кандаул и египетския Приап, които намират своето място сред елините. Всички тези култове намират потвърждение в множество окрити артефакти, някои от които доста красноречиво разказват за духа на епохата, към която принадлежат.

Не само в азиатските страни Венера се е изобразявала с оръжие или с други мъжки атрибути. Някои автори споменават, че в древния Рим също е имало статуи на Венера, където тя е изобразена с мъжка брада и с полови органи, принадлежащи на двата пола, оттук идва и наименованието “биформис”, т.е. андрогинна Венера.

Нерядко тя се изобразява със звезда и полумесец, този символ се е съхранил и до днес в исляма и вероятно съдържа в себе си остатъци от култа към азиатската Венера. Понякога тя се изобразява със Слънце от едната страна и полумесец от другата. В редица древни артефакти азиатската Венера е изобразена стъпила върху лъв или бик – още един символ на мощта и триумфа на репродуктивната сила, но има и елемент на доминация – нищо общо с характеристиките, които се приписват на Венера в съвременната астрология. Египетският аналог на Венера е изобразяван с рога на крава – тук се проследява връзка между Изида/Хатор и асирийската Венера, която се изобразява като крава, кърмеща теленце. Знае се, че в онази епоха символът на бика (телеца) е бил на особен почит, а кравата остава да бъде свещено животно и до ден днешен в Индия. В митологията на азиатските народи можем да видим и Венера, изобразена със змия – това влечуго също е символ на репродуктивното начало, а енергията кундалини при индийците често се представя във вид на навита на кълбо змия. Змиите носят божествена и мистична символика в повечето митологии. Във ведическата астрология Венера също се свързва с репродуктивната сила, символизира семето – оттук идва и нейното санскритско наименование Шукра, от shukra/shukla – “чист”, “сияен” /“бял”.

Така се убеждаваме, че култовете и изображенията на Венера в митологията и бита на редица древни народи са почти идентични. Тези народи са заимствали един от друг религиозни учения и обреди дотолкова, доколкото те са били в съзвучие с техния светоглед и начин на живот, за който ни разказват храмовата архитектура, стенописите, мозайките, както и някои обредни принадлежности, предмети за бита и други артефакти.

За да получавате известия за всички нови публикации в сайта AstroGalaxy.info, абонирайте се с email.

©автор Лилия Тодорова, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.