Ведически Календар – как да определим “подходящото време”

“Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш и време да умреш; време да садиш и време да изкорениш насаденото; време да убиваш и време да лекуваш; време да събаряш и време да съграждаш; време да плачеш и време да се смееш; време да тъгуваш и време да играеш; време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш и време да губиш; време да къташ и време да пилееш; време да раздираш и време да съшиваш; време да мълчиш и време да говориш; време да обичаш и време да мразиш; време за война и време за мир.” Еклесиаст 3:1-8

В древната Ведическа цивилизация човешкият живот се разглежда в хармония с космическите цикли, а индийските мъдреци са осъзнавали, че Творческият разум, който управлява ритъма на Вселената, се свързва с т.нар. грахи – планети, чието движение оказва влияние върху събитията на Земята.

Ведическият календар е продължение на тази древна традиция. Той съдържа препоръки за извършване на определени действия в най-подходящото за това време, в унисон с природните закони, ако човек се стреми към положителен резултат.

Джьотиш шастра работи с древния Ведически календар. Ведическият календар се основава върху движението на Сурия (Слънцето) и Чандра (Луната). Той не се основава върху субективното човешко възприятие за хронологично време. Ведическата година също съдържа дванадесет месеца, но началото на всеки месец се свързва с конкретни промени в Природата.

Движението на Сурия през 12 раши (зодиакални знаци) определя продължителността на 12 месеца. Всеки месец носи определени характеристики в зависимост от знака, в който се намира Слънцето. Движението на Сурия и Чандра обуславя качеството на времето.


Средата на месеца е белязана от пълнолунието, а самият месец носи името на накшатрата (съзвездието), в която се намира Луната по време на пълнолуние. Например, ако пълнолунието се случва през пролетта в накшатра Читра, месецът се нарича по същия начин.

Продължителността на лунния месец възлиза на около 29 дни, което е малко повече от времето, за което Луната се завръща в същия знак и градус на Зодиака. Тоест за около 27 1/3 дни Луната изминава целия Зодиак (360 градуса), но между двете новолуния минават около 29 1/2 дни, тъй като самото новолуние се определя от точния съвпад на Слънцето и Луната (разстояние 0 градуса по еклиптиката). А когато Луната изминава 360 градуса, Слънцето изминава около 30 градуса, следователно са нужни още 2 дни преди да настъпи новолуние. С други думи, в рамките на лунния месец (от новолуние до новолуние) Слънцето изминава 30 градуса, а Луната – 390 градуса по еклиптиката.

Една година включва 12 лунни месеца по 29 дни всеки и така се получават по-малко от 365 дни, затова на около всеки 3 години се добавя по един допълнителен лунен месец. По такъв начин годината, основана върху лунните месеци, се изравнява със слънчевата година (365 1/4 дни).

Периодът от началото до края на месеца също е разделен на лунни дни, наречени титхи. Всяка от 30-те титхи има специфични характеристики. Ведическите текстове свързват всеки лунен ден с определен Природен закон или Божество (Девата).

Панчанга

Панчанга са ведически астрологични таблици, известни като Ефемериди, които се използват в Елективната астрология, наречена Мухурта. Думата Панчанга се превежда като “пет части” или “пет клона” (панча означава “пет”, а анга – “част”, “клон”).

Панчанга съдържа пет основни съставни части:

1. Вара (ден от седмицата) – астрономическо денонощие, чиято продължителност се изчислява от изгрев слънце до следващия изгрев;

2. Накшатра на Луната – лунната стоянка, в която се намира Луната;

3. Титхи (луннен ден) – 1/30 част от лунния месец;

4. Карана, половин титхи – 1/60 от лунния месец;

5. Йога – 1/27 част от лунния месец.

На първо място, Панчанга намира приложение при избор на подходяща мухурта.

Вара – ден от седмицата

Вара е ден от седмицата. Те са въведени в съответствие с определени астрологични наблюдения, тъй като всеки от седемте дни има свои характерни особености. Тези особености съответстват на планетите, които управляват всеки от седемте дни. В деня от седмицата, носещ името на съответната планета, влиянието на тази планета ще преобладава.

Седемте вари, т.е. дни от седмицата са: Равивара (неделя), Сомвара (понеделник), Мангалавара (вторник), Будхвара (сряда), Брихаспативара (четвъртък), Шукравара (петък) и Шанивара (събота). Всяка вара има специално значение с оглед управляващото божество, на което е посветена, а последователността им е свързана със седемте планети (саптаграха) във Ведическата астрология.

Тази връзка се проследява в английските наименования на дните на седмицата. Sunday(неделя) – sun day – ден на Слънцето, Monday (понеделник) – moon day – ден на Луната, Saturday (събота) – saturn day – ден на Сатурн и т.н.

При избор на благоприятна мухурта (елективен момент) вторник и събота не са походящи дни за благоприятни начинания, докато четвъртък и петък са благоприятни за всякакви начинания.

Накшатри – лунни стоянки (съзвездия)

Движението на Луната се отчита спрямо определени звезди. Това продължава, докато след 27 1/3 дни Луната не се завърне отново в първоначалата си позиция. Завръщането на Луната в същата позиция на всеки 27,3 дни има връзка с 27 лунни стоянки, наречени накшатри. Обаче Луната не престоява точно по 24 часа във всяка накшатра, а средно по 24 часа и 18 минути.

С други думи, всяка лунна накшатра е част от Зодиака с еклиптична дължина по 13 градуса и 20 минути, която се получава чрез разделяне на целия Зодиак (360 градуса) на 27 съзвездия (звездни групи). При избор на мухурта се използва накшатрата, в която се намира Луната.

Лунният Зодиак, в чиято основа стоят лунните накшатри, е най-древният Зодиак. Той се използва от древността и доста по-късно го измества слънчевият Зодиак, който в момента масово се използва в астрологията. Лунният Зодиак се използва също така в Китай, Вавилон, Арабските държави, а дори и в западната астрология. В Индия той намира приложение както в наталната астрология, така и за определяне на мухурта – най-благоприятния момент за дадено начинание. Според традицията пътуванията се считат за благоприятни, когато Луната пребивава в накшатрите Ашвини, Пушия, Анурадха, Читра, Ревати, Мригашира, Пунарвасу, Хаста, Шравана, Сатабхиша, Дхаништха, Свати, за сключване на брак са подходящи накшатрите Рохини, Утара Бхадра, Утара Пхалгуни, Утара Ашадха, Ревати, Анурадха, Читра, Мригашира.

Титхи – лунни дни (денонощия)

Лунният месец включва периода между две поредни новолуния и се разделя на 30 части. Всяка от тези части се нарича лунно денонощие или титхи. Титхи е периодът, в рамките на който разликата между еклиптичната дължина на Слънцето и Луната се променя с по 12 градуса.

Продължителността на титхи е непостоянна величина – понякога тя е повече от 24 часа, понякога е по-малко. Титхи имат връзка и с фазите на Луната. Тази връзка лесно може да се проследи, ако наблюдаваме небесните явления. Първият лунен ден започва по време на новолуние. След края на първия лунен ден идва втори. По това време Луната започва да нараства, показва се нейният сърп. След началото на трети лунен ден Луната става по-голяма, докато продължава да нараства. Към края на 15 лунен ден или по време на 16-ти титхи настъпва пълнолуние – периодът, когато Луната е най-ярка, изпълнена със светлина. По-нататък Луната започва постепенно да намалява. В края на този цикъл, т.е. преди следващото новолуние, идва краят на лунния месец. По това време изтича 30-ти лунен ден.

Периодът на намаляваща Луна се нарича Кришна Пакша, а периодът на растяща Луна – Шукла Пакша.

Фазите на Луната зависят от нейното ъглово отстояние от Слънцето, което влияе и върху интензивността, с която тя отразява слънчевата светлина. Скоростта на това движение е непостоянна, затова продължителността на лунния ден може да бъде от 19 до 26 часа. Титхи по никакъв начин не са свързани със слънчевото (астрономическото) денонощие, чиято продължителност е постоянна и възлиза на 24 часа. Затова титхи може да започне по всяко време на денонощието. Средната продължителност на титхи приблизително възлиза на 0,9483 от стандартната продължителност на деня, затова ведическият лунен месец включва около 29,53 календарни дни.

Границата между две титхи е моментът, в който ъгълът, т.е. отстоянието по еклиптиката между Луната и Слънцето възлиза на 12 градуса. В края на първи лунен ден (Пратипад) Луната отстои от Слънцето на 12 градуса. Когато разстоянието е 24 градуса, идва краят на втори лунен ден (Двитйя) и т.н. Когато Луната и Слънцето са в съединение, настъпва новолуние (30-ти титхи – Амавашйа), а когато светилата се намират в срещуположни знаци, т.е. на 180 градуса едно от друго, настъпва пълнолуние (15-ти титхи – Пурнима).

Когато в някоя книга се споменава за 5-ти титхи или 11-ти титхи и т.н., в повечето случаи се има предвид 5-ти или 11-ти титхи на двете половини от лунния месец (и растяща, и намаляваща Луна), т.е. 5-ти и 20-ти или 11- ти и 26-ти и т.н.

Лунният ден заема особено важно място във Ведическия календар, тъй като отразява промените във времевите тенденции и в човешката физиология, и затова има основно значение при избора на подходяща мухурта, т.е. в Елективната астрология.

Докато според западната традиция астрономическият ден започва в полунощ, Ведическият календар определя неговото начало по изгрев слънце. И докато астрономическият ден започва по различно време в различните краища на света, лунният ден настъпва за всички по едно и също време – в това се изразява обединяващият принцип на Ведическия календар, който работи с титхи.

Титхи се разделят на пет основни групи – Нанда, Бхадра, Джайа, Рикта и Пурна:

Ако се приложи на практика знанието за титхи, може с успех да се избере подходяща мухурта – най-благоприятният елективен момент. Например, за стартиране на важни дела е подходящ 5-ти, 10-ти или 15-ти лунен ден, а за почистване, водене на спор или борба с опоненти и други подобни дейности е подходящ 4-ти, 9-ти или 14-ти лунен ден. Пурнима (пълнолуние), т.е. 15-ти лунен ден от светлата половина на месеца се счита за благоприятен за всякаква дейност, особено за духовни и религиозни действия. Амавашйа (новолуние), т.е. 30-ти лунен ден се счита за неблагоприятнен за всякакви начинания. Това е основната разлика между западната и ведическата астрологична традиция.

Следва да се обърне внимание на 11-ти и 26-ти титхи, наречени Екадаши. В този лунен ден се препоръчва да бъдем по-въздържани в храненето (да се спазва своеобразен пост или дори гладуване). В този ден вегетарианците не консумират булгур, бобени култури и тестени изделия. Освен ползата за организма (особено за храносмилателния тракт), ограничението в храненето по време на Екадаши според индийците благоприятства и духовното развитие.

Карана – половин титхи (1/2 лунен ден)

Карана е половин титхи, т.е. 1/60 от лунния месец – периодът от време, в рамките на който разликата между еклиптичната дължина на Слънцето и Луната се променя с 6 градуса. Съществуват 11 вида карана, които се повтарят в рамките на лунния месец.

Йога

Йога е 1/27 от лунния месец или периодът от време, в рамките на който разликата между еклиптичната дължина на Слънцето и Луната се променя с 13 градуса и 20 минути. Съществуват общо 27 йоги (като накшатрите).

Рождена накшатра (съзвездие) и рожден раши (знак)

Освен горепосочените пет фактора, които се използват при избор на мухурта, остава да разгледаме още два фактора. Тези два фактора се наричат Тара бала (“сила на съзвездието”) и Чандра бала (“сила на знака”) и са свързани с положението на Луната в определена накшатра (съзвездие) и в определен раши (знак) по време на раждане.

Тарабала – силата на лунната накшатра

Тара бала взема за отправна точка съзвездието, в което се е намирала Луната по време на раждане – Джанма накшатра. Тара бала или силата на съзвездието е фактор в Елективната астрология, който показва връзката на накшатрата на събитието с рождената накшатра, т.е. относителното положение на Луната в дадена накшатра по време на събитието спрямо положението на Луната в дадена накшатра в момента на раждане на човека, за който се избира подходяща мухурта.

Чандра бала – силата на лунния знак

Чандра бала взема за отправна точка знака, в който се е намирала Луната по време на раждане – Джанма раши. Чандра бала или силата на знака е фактор в Елективната астрология, който показва връзката на раши на събитието с рождения раши, т.е. относителното положение на Луната в раши по време на събитието спрямо положението на Луната в раши в момента на раждане на човека, за който се избира подходяща мухурта.

Гореописаните седем фактора в Елективната астрология не включват всички фактори, които се използват за избор на благоприятен момент, но са основни. При обичайни дейности като покупка, начало на обучение, избор на дреха и други подобни е достатъчно да се разгледат тези седем фактора – Панчанга (вара, лунна накшатра, титхи, карана и йога), а също Тара бала и Чандра бала. За предприемане на важни дела (брак, начало на строителство, встъпване в длъжност и др.) се разглеждат и други фактори в Елективната астрология – планетни комбинации, Сурия Санкранти, доши, месеци, задължително с построяване на елективна карта.

Сурия Санкранти е моментът, когато Слънцето напуска един знак и преминава в следващия. Този преход се случва веднъж на всеки месец (обикновено в периода от 13-та до 17-та дата според Ведическия календар) и се препоръчва в този ден да не се планират никакиви важни дейности и начинания. Според древните ведически трактати това време (в течение на 7 часа преди и след ингреса) е неблагоприятно за предприемане на важни действия и нови начинания, пътувания, сключване на брак, зачеване на деца, скъпоструващи придобивки или сключване на сделки, а също за начало на лечение. Най-добре е в този ден човек да отдели време за духовни практики и почистване на жилището, това ще окаже благоприятно влияние както върху вътрешното му състояние, личната енергетика, така и върху енергийния фон в дома.

Следва да се подчертае един важен момент – първите пет фактора (Панчанга) са универсални, т.е. са общи за всички, тъй като не вземат под внимание наталните данни на човека, докато Тара бала и Чандра бала са индивидуални фактори, т.е. зависят от накшатрата (съзвездието) и раши (знака) на човека, за който се построява елективната карта. Затова ако определен титхи (лунен ден) е благоприятен за брак, той ще е благоприятен за всички, но дадена Тара бала може да бъде благоприятна за един и неблагоприятна за друг.

©автор Лилия Тодорова, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.