Предаването на астрологическата традиция

Предаването на астрологическата традиция

Познаването на историята на Астрологията не е каприз, който се счита за приоритет на всички педантични по натура астролози, а е неизбежна необходимост, чието владеене хвърля светлина върху същността на концепциите лежащи в самата основата на астрологическата традиция.

Историята на науката като такава, и в частност тази на Астрологията, е нещо, до което не бихме могли да се докоснем директно и от което ни делят много векове. Така стигаме до едно много съществено заключение, а именно фактът, че историята може да бъде изучавана само по косвени, т.е. непреки исторически данни.

В групата на тези източници на първо място се помества цялата писмена съкровищница, чието детайлно изучаване е единственият и най-сигурен път за реконструиране на историята.

Това, което историята като наука ни предлага, е едно много интересно твърдение, опиращо се преди всичко на начина на предаване на информацията. Защото, ако успеем да проследим как се е развивала нишката на предаването на астрологическата традиция от едни времена в други, ще си обясним и нейната същност.

Често съм чувал изказването, че астрологическата традиция е претърпяла продължително “развитие” от елинската епоха и е достигнала до нас благодарение на личните усилия на поколения астролози, които са приемали или отхвърляли различни методи в процеса на емпиричното им тестване. Само един бегъл преглед на Средновековната астрология, обаче, обрисува съвсем различна картина.

Схемата показва основните пътища, по които се е предавала астрологическата традиция от нейното зараждане до наши дни.

Проучванията на голям брой авторитетни учени в историята на науката – историци, асиролози, лингвисти, математици, сред които имената на O.Neugebauer, Sachs, Kugler и др. – свидетелстват за това, че хороскопната астрологията се е появила за пръв път във Вавилон някъде около V в. пр.Хр. Разбира се, по това време вавилонските жреци вече са имали много добра и практически изпитана астрономическа наука и математика.

Тя бързо се разпространила в три посоки – Египет, Персия и Индия.

Около 200 г. пр.Хр. астрологията, развита в Египет на основата на Вавилонската, бива преведена на гръцки и по този начин става достъпна на елинските учени и в района на Средиземно море. На този етап се отчитат немалко грешки, предадени чрез неправилното разбиране или превод на астрологическите книги на гръцки. (Точка 1 от схемата – грешки при преводите и тълкуването на текстовете от гръцки на арабски.)

Тук тя претърпява огромен разцвет през цялата елинска епоха, която започва бавно да угасва около VI в. В началото на IX в. фундаменталните гръцки астрологически текстове от елинската епоха биват преведени на арабски, но през този период арабите се възползват и от други източници, черпейки също така директно от персийски и индийски източници и съчетавайки ги с гръцките концепции. (Точка 2 от схемата – грешки при преводите и тълкуването на текстовете от арабски на латински.)

През периода XIII-XIV в. много от арабските астрологически текстове са били преведени на средновековен латински и така по-голямата част от астрологическата традиция е станала достояние на западната цивилизация. Навлизането на астрологията на европейска земя става при досега на испанците с арабската култура, както и в периодите на кръстоносните походи и посещенията по Светите земи на хора от различни европейски племена.

CCAG = Catalogus Codicum Astrologicorum Graecorum – огромна колекция от автентични астрологически трудове от елинската школа, принадлежаща на Ватикана и пазена в нейната библиотека.
Този каталог е основният източник, от който съвременните изследователи черпят
материал за превод. Много малка част от него е преведена основно на английски и немски, докато всички оригинални текстове са на старогръцки.

С началото на Ренесанса, към астрологията се появява ревизионистко отношение и много от астролозите са започнали опитите да прочистят средновековната астрология от влиянието на арабския стил. За тази цел са използвали оригиналните гръцки текстове на Птоломей като “парадигма” на рационалната астрология и по този начин несъзнателно са изхвърлили голяма част от астрологическите текстове на елинската традиция по това време.

Към края на XVII в. астрологията започва много сериозно да замира, поради нейното недооценяване и едва оцелява през следващите няколко века, за да достигне до нашето съвремие.

Оказва се, че астрологията, с която ние разполагаме, е оцеляла астрология в “съкратен” вариант, оригинално основаваща се на изключително малка и фрагментарна част от астрологическото познание, което е смогнало да се запази през изминалите векове.

Краткият преглед по-горе може да ви даде идея за това колко комплексна е астрологическата традиция, такава каквато е дошла до нас. Западната астрологическа традиция се е развила благодарение на усилията на авторите да интерпретират написаните преди тях текстове. Всяка генерация астролози изминава пътя обратно до елинската астрология в опитите си да разбере написаните текстове. В това отношение устната традиция в Европа е много по-слабо застъпена, отколкото в Индия, където традицията се е поддържала, благодарение на отношенията между учител и ученик, и това е продължавало векове, от фамилия на фамилия брамини.

Така, най-видните астролози на елинската школа – Dorotheus, Ptolemy и Valens – са се опитвали да интерпретират писанията на по-ранните генерации астролози и основополагащия текст за елинската астрология, труда на Nechepso/Petosiris, датиран около 200 г. пр.Хр. Този труд не е оцелял невредим, но е съществувал и впоследствие е бил възстановен почти в пълния му вид, благодарение на многобройните цитати, които елински автори са използвали от него. Интересното, обаче, е това, че Dorotheus, Ptolemy и Valens често интерепретират ключови пасажи от този текст по изцяло различен начин. С времето, това се оказва извор на голям брой грешки от страна на по-късните поколения астролози, тъй като трудовете на самите автори не са достатъчно ясни на много места. Опитът на следващите поколения да интерпретират текстовете води до намножаването на различни мнения по тълкуванията на тези основополагащи за гръцката астрология автори.

Ако спрем дотук и ревизираме историята, ще забележим, че на този етап вече са натрупани доста неясноти по основни концепции и това се дължи не само на превеждането на традицията от египетски на гръцки, но и поради инкохерентността на авторите, писали върху оригиналните текстове. С това, разбира се грешките не спират до тук. Натрупването им, поради неправилен превод и разбиране на текстовете, тепърва ще си проличи.

Ако проследим само езиците и преводите, през които е преминала астрологическата традиция, то нещата стават донякъде ясни.

КЛИНОПИС->ЕГИПЕТСКИ->ГРЪЦКИ->АРАБСКИ->ЛАТИНСКИ->СЪВРЕМЕННИ ЕЗИЦИ

Водещото е това, че преводите са правени между крайно различни езици, като най-голямата част от грешките се появяват при преводите от гръцки на арабски и от арабски на старолатински. Факт е, също така, че астрологическите доктрини не са били предадени изцяло (пълно) и невредими. Много грешки са натрупани и от неправилното разбиране на доктрините.

Астрологическият речник на елините в много отношения е подобен на нашия днес, но и твърде различен от него. Ключови концепции като тази за зодиакалните знаци, употребата на управители, домовете и много други, имат съвсем различно значение, отколкото употребата им в наши дни. В заключение на това можем да кажем, че основното количество грешки е натрупано по пътя на предаването на астрологическата доктрина от елинските времена до Средновековието.

В интерес на истината, средновековните арабски астролози са се опитвали да бъдат максимално консервативни и верни на по-ранната елинска традиция. Когато астрологическите трудове на Птоломей и Доротей биват преведени на арабски през IX в., арабските астролози са започнали да наблягат на наталната астрология, по начин, по който не са правили това дотогава, тъй като преди тези преводи, основният им интерес е била мунданната астрология. Въпреки че други елински материали са били преведени на арабски, най-често чрез посредничеството на персийски преводи, Доротеус и Птоломей остават определящите фигури в арабската астрология.

Изглежда, че Валенс е имал по-малко въздействие върху нея. За това свидетелстват многобройните оцелели арабски трудове върху наталната астрология, които робски зависят от Доротеус и Птоломей. Проблемът е в това, че трудовете на двамата автори са изключително сложни на гръцки, а арабският език, сам по себе си, е доста различен.

Доротеус е съставил трудовете в стихове с всички възможни двусмислия и синтактични трудности, които са съществували тогава. Освен това, арабският превод е направен от междинен превод от персийски, за съставянето на който е използван оригиналния гръцки текст. Какво се е получило, когато били сравнени арабската версия на Доротеус с оцелели в оригинал на гръцки фрагменти от стиховете му? Оказва се, че арабската версия е грешна или заблуждаваща в безброй пасажи, пропускайки напълно дълги части от оригинала, докато обстоятелствено са преведени други и на места са вмъкнати концепции, които не са гръцки по своя произход.

Тетрабиблосът на Птоломей, вторият стълб на арабската астрология, е архитектонично и логическо чудо, кошмар за всеки преводач. Дори да пренебрегнем заплетения синтаксис, се изправяме пред честата липса на дефиниция на използваната астрологическа терминология, както и почти пълното отсъствие на примери в неговите трудове. Със сигурност може да се каже, че арабската интерпретация на Птоломей нерядко изцяло излиза “извън релсите”.

С напредване на работата по съвременните преводи на цялото писмено наследство на елинската традиция, събрано в сборника CCAG, се установява, че съществуват много ключови точки на различия, които драстично въздействат върху начина, по който се тълкува картата като цяло. Най-логичното обяснение за промените в доктрините от арабите, са грешките при превода и неправилната интерпретация, или липсата на текстове, които да потвърдят тази интерпретация. Много интересен пример за последното можем да намерим в труда на Abu Mashar за слънчевата революция. Когато идва момента, в който трябва да се обяснят транзитите, той заявява, че принципът на тяхното действие е “неизказан” в традицията. Причината е, че тълкуването на транзитите не е дадено нито при Доротеус, нито при Птоломей, то е оцеляло в четири елински труда, които, както изглежда, не са били преведени на арабски. Поради това, Abu Mashar препоръчва собствени принципи за тълкуване на транзитите, като преминава по-нататък в употребата им в стила на справочник. Интересното тук е, че неговият начин на обяснение много често противоречи на фундаменталния бенефик/малефичен характер и делене на транзитите, сравнявайки ги със запазените елински тълкувания.

Като съвременни астролози, ние би трябвало да сме донякъде благодарни на арабската традиция, защото благодарение на нея е станало възможно съхраняването на голяма част от изгубените в оригинал текстове. Но не трябва да оставяме настрани факта, че средновековните астролози непредумишлено са изопачавали същността на ранната традиция. По-късно, в Средновековието, астролозите започват да преоткриват оригиналните елински доктрини директно от гръцките оригинали. Тогава са имали основа за сравнение и са започнали да изясняват много от недоразуменията, допуснати от арабите. Този процес, за жалост, е останал доста ограничен и не е успял да се разпространи върху цялото налично астрологическо писмено наследство, да доведе до генерална корекция на грешките, поради което маниерът на работа почти не се е променил и количеството грешки са пренесени чак до наши дни.

Един от астролозите, осъзнал дълбоките грешки, допуснати от арабите, е Морен дьо Вилфранш, автор на огромния труд “Astrologia Gallica”, върху който работи през целия си живот. В “Astrologia Gallica” доктрините на арабите са подложени на унищожителна критика, намерени са и са посочени всички техни основни грешки. За жалост, този труд изпада в забвение след смъртта му и излиза наяве едва през XVIII в. в Англия, когато Морен всъщност става популярен.

Но ако ние можем правдоподобно да покажем, че арабските формулировки са плод на грешки в предаването на традицията, тогава се налага техните доктрини да бъдат поставени в скоби и да бъдем особенно критични към тях, докато не бъдат напълно изпробвани. За щастие или не, арабските интерпретации на елинските доктрини са останали определящи за по-късната астрология, чак до наши дни. Дали ние, като съвременни астролози, се чувстваме удобно и сигурно, използвайки концепции и методи, за които ясно е доказано, че са плод на грешно разбиране на по-ранната традиция?

©AstroGalaxy, всички права запазени. Статията не може да бъде репродуциран по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.