Предаването на астрологическата традиция в епохите

Историята на науката, и в частност тази на Астрологията, е нещо, до което не бихме могли да се докоснем директно и от което ни делят много векове.

Дълбокото познаването на историята на Астрологията не е приоритет единствено на онези, педантични по натура астролози, а необходимост, която хвърля светлина върху същността на концепциите, лежащи в основата на астрологичното познание. Древното минало описвано от историята обаче може да се изучава само по косвени, т.нар. непреки исторически данни.

В групата на тези източници първо място заема цялата писмена съкровищница, чието детайлно изучаване е единственият и най-сигурен път за реконструиране на историята.

Това, което историята като наука ни предлага, е едно много интересно твърдение, опиращо се преди всичко на начина на предаване на информацията. Защото, ако успеем да проследим как се е проточила нишката на предаване на астрологическата традиция от стари времена към модерни, ще си обясним и нейната същност.

Често съм чувал твърдението, че астрологическата традиция е претърпяла продължително “развитие” от елинската епоха и е достигнала до нас благодарение на личните усилия на поколения астролози, които са приемали или отхвърляли различни астрологични концепции и техники в процеса на емпиричното им тестване. Само един бегъл преглед на Средновековната астрология, обаче, обрисува съвсем различна картина.

Зората на Астрологията

Проучванията на голям брой авторитетни учени по историята на науката – историци, асиролози, лингвисти и математици, сред които имената на O. Neugebauer, Sachs, Kugler и др. – свидетелстват за това, че хороскопната астрологията се е появила за пръв път във Вавилон някъде около V в. пр. Хр. Разбира се, по това време вавилонските жреци вече са имали много добре развита и изпитана в практиката астрономия и математика. Тя бързо се разпространила в три посоки – Египет, Персия и Индия.

Основните пътища, по които се е предавала астрологическата традиция от нейното зараждане до наши дни.

Около 200 г. пр. Хр. астрологията, развита в Египет на основата на Вавилонската, била преведена на старогръцки език и по този начин станала достъпна на елинските учени и така достигнала района на Средиземно море. На този етап вече са се натрупали немалко грешки, предадени чрез неправилното интерпретиране или грешен превод на астрологическите книги на гръцки. (Точка 1 от схемата – грешки при преводите и тълкуването на текстовете от старогръцки на арабски.)

Астрологията претърпява огромен разцвет през цялата елинска епоха, която започва бавно да угасва около VI в. В началото на IX в. фундаменталните гръцки астрологически текстове от елинската епоха били преведени на арабски, но през този период арабите се възползват и от други източници, черпейки познания директно от персийски и индийски източници и съчетавайки ги с гръцките концепции. (Точка 2 от схемата – грешки при преводите и тълкуването на текстовете от арабски на латински.)

През периода XIII-XIV в. много от арабските астрологически текстове били преведени на средновековен латински и така по-голямата част от астрологическата традиция станала достояние на западната цивилизация. Навлизането на астрологията на европейска земя станал при досега на испанците с арабската култура (през Гибралтар), както и от друга посока – в периодите на дългите кръстоносни походи и посещенията по Светите земи на хора от различни европейски племена.

Възраждането на Астрологията

В началото на Ренесанса, към астрологията се появява ревизионистко отношение и много от астролозите насочват усилията си в “прочистване” на средновековната астрология от влиянието на арабския светоглед. За тази цел използвали оригиналните гръцки текстове на Птоломей като “парадигма” на рационалната астрология, а голяма част от другите астрологически текстове от елинската традиция, известни по тяхно време, отхвърлят несъзнателно.

Към края на XVII в. започва сериозно замиране на астрологията, най-вече заради нейното недооценяване и едва оцелява през следващите няколко века, за да успее да достигне до нашето съвремие.

Оказва се, че астрологията, с която ние разполагаме днес, е оцелялата част от нея, астрология в “съкратен” вариант, оригинално основаваща се на изключително малка и фрагментарна част от астрологическото познание, онази, която е успяла да се запази през изминалите векове.

CCAG = Catalogus Codicum Astrologicorum Graecorum – огромна колекция от автентични астрологически трудове от елинската школа, принадлежаща на Ватикана и пазена в нейната библиотека.
Този каталог е основният източник, от който съвременните изследователи черпят материал за превод. Много малка част от него е преведена, основно на английски и немски, докато всички оригинални текстове са на старогръцки.

Този кратък преглед дава идея колко комплексна е астрологическата традиция, така както е достигнала до нас. Западната астрология се е развила благодарение на интерпретациите на авторите върху текстове писани преди тях. Всяка генерация астролози изминава пътя обратно до елинската астрология в опитите си да разбере написаните книги. В това отношение устната традиция в Европа е много по-слабо развита, отколкото в Индия, където традицията се е поддържала, благодарение на отношенията между учител и ученик, и това е продължавало векове, от фамилия на фамилия брамини. Но в Индия устната традиция е не само по-силна, но и по-значима, тя стои по важност над писмената традиция, чието предназначение е да “припомня”, но никога не е целяла да съдържа пълното познание.

Така, най-видните астролози на елинската школа – Dorotheus, Ptolemy и Valens – са се опитвали да интерпретират писанията на по-ранните астролози и основополагащия текст за елинската астрология, труда на Nechepso/Petosiris, датиран около 200 г. пр.Хр. Този труд не е оцелял цял, но възстановен почти в пълния му вид, благодарение на многобройните цитати, които елински автори са използвали от него. Интересното, обаче, е това, че Dorotheus, Ptolemy и Valens често интерепретират ключови пасажи от този текст по изцяло различен начин. С времето, това става причина за голям брой грешки от страна на по-късните поколения астролози, тъй като трудовете на самите автори не са достатъчно ясни на много места. Опитът на следващите поколения да интерпретират текстовете води до намножаването на мненията за значенията на тези основополагащи за гръцката астрология трудове.

Ако спрем дотук и ревизираме историята, ще отбележим, че на този етап вече са натрупани доста неясноти по основни концепции и това се дължи не само на превеждането на традицията от египетски на гръцки, но и поради разминаването на мненията на авторите, писали върху оригиналните текстове. С това, разбира се грешките не спират до тук. Натрупването им, поради неправилен превод и разбиране на текстовете, тепърва ще си проличи.

Ако проследим езиците, през които е преминал превода на астрологическата традиция, то нещата стават донякъде ясни.

КЛИНОПИС -> ЕГИПЕТСКИ -> ГРЪЦКИ -> АРАБСКИ -> ЛАТИНСКИ -> СЪВРЕМЕННИ ЕЗИЦИ

Водещо е, че преводите са правени между крайно различни езици, като най-голямата част от грешките се появяват при преводите от гръцки на арабски и от арабски на старолатински. Факт е, също така, че астрологическите доктрини не са били предадени изцяло (в пълнота) и невредими. Много грешки са натрупани и от неправилното разбиране на доктрините.

Астрологическият речник на елините в много отношения е подобен на нашия днес, но и твърде различен от него. Ключови концепции като тази за зодиакалните знаци, употребата на управителите, домовете и много други, имат съвсем различно значение, отколкото употребата им в наши дни. В заключение на това можем да кажем, че основното количество грешки е натрупано по пътя на предаването на астрологическата доктрина от елинските времена до Средновековието.

В интерес на истината, средновековните арабски астролози са се опитали да бъдат максимално консервативни и верни на по-ранната елинска традиция. Когато астрологическите трудове на Птоломей и Доротей биват преведени на арабски през IX в., арабските астролози започнали да наблягат на наталната (рождена) астрология, по начин, по който не са правили това дотогава, тъй като преди тези преводи, основният им интерес била мунданната астрология. Въпреки че други елински материали са преведени на арабски, най-често чрез посредничеството на персийски преводи, Доротеус и Птоломей остават определящите фигури в арабската астрология.

Изглежда, че Валенс е имал по-малко въздействие върху нея. За това свидетелстват многобройните оцелели арабски трудове върху наталната астрология, които робски зависят от Доротеус и Птоломей. Проблемът е в това, че трудовете на двамата автори са изключително сложни на гръцки, а арабският език, сам по себе си, е доста различен.

Доротеус е съставил трудовете си в стихове с всички възможни двусмислия и синтактични трудности, които са съществували тогава. Освен това, арабският превод е направен от междинен превод на персийски, за съставянето на който е използван оригиналния гръцки текст. Какво се е оказало, когато били сравнени арабската версия на Доротеус с оцелелите в оригинал на гръцки фрагменти от стиховете му? Оказало се, че арабската версия е грешна или заблуждаваща в безброй пасажи, пропускайки напълно дълги части от оригинала, докато обстоятелствено са преведени други и на места са вмъкнати концепции, които не са гръцки по своя произход.

Тетрабиблосът на Птоломей, вторият стълб на арабската астрология, е архитектонично и логическо чудо, кошмар за всеки преводач. Дори да пренебрегнем заплетения синтаксис, се изправяме пред честата липса на дефиниция на използваната астрологическа терминология, както и почти пълното отсъствие на примери в неговите трудове. Със сигурност може да се каже, че арабската интерпретация на Птоломей нерядко изцяло излиза “извън релсите”.

С напредване на работата по съвременните преводи на цялото писмено наследство на елинската традиция, събрано в сборника CCAG, е установено, че съществуват много ключови различия, които драстично въздействат върху начина, по който се тълкува картата като цяло. Най-логичното обяснение за промените в доктрините, направени от арабските астролози, са грешките при превода и неправилната интерпретация, или липсата на текстове, които да потвърдят тази интерпретация.

Много интересен пример за последното можем да намерим в труда на Албумасар за слънчевата революция. Когато идва момента, в който трябва да се обяснят транзитите, той заявява, че принципът на тяхното действие е “неизказан” в традицията. Причината е, че тълкуването на транзитите не е дадено нито при Доротеус, нито при Птоломей, то е оцеляло в четири елински труда, които, както изглежда, не са били преведени на арабски. Поради това, Албумасар препоръчва собствени принципи за тълкуване на транзитите, като преминава по-нататък в употребата им в стила на справочник. Интересното тук е, че неговият начин на обяснение много често противоречи на фундаменталния бенефичен/малефичен характер и делене на транзитите, сравнявайки ги със запазените елински тълкувания.

Като съвременни астролози, ние би трябвало да сме донякъде благодарни на арабската традиция, защото благодарение на нея е станало възможно съхраняването на голяма част от изгубените в оригинал текстове. Но не трябва да оставяме настрана факта, че средновековните астролози непредумишлено са изопачили същността на ранната традиция. По-късно, в Средновековието, астролозите преоткриват оригиналните елински доктрини директно от гръцките оригинални текстове. Така те са имали основа за сравнение и започнали да изясняват много от недоразуменията, допуснати от арабите. Този процес, за жалост, е останал доста ограничен и не е успял да се разпространи върху цялото налично астрологическо писмено наследство, да доведе до генерална корекция на грешките, поради което маниерът на работа почти не се е променил и голямото количество грешки са пренесени чак до наши дни.

Един от астролозите, осъзнал дълбоките грешки, допуснати от арабите, е Морен дьо Вилфранш, автор на огромния труд “Astrologia Gallica”, върху който работи през целия си живот. В “Astrologia Gallica” доктрините на арабите са подложени на унищожителна критика, намерени са и са посочени всички техни основни грешки. За жалост, този труд изпада в забвение след смъртта му и излиза наяве едва през XVIII в. в Англия, когато Морен всъщност става популярен.

Но ако ние можем правдоподобно да покажем, че арабските формулировки са плод на грешки в предаването на традицията, тогава се налага техните доктрини да бъдат поставени в скоби и да бъдем особенно критични към тях, докато не бъдат напълно проверени в практиката. За нещастие, арабските интерпретации на елинските доктрини са останали определящи за по-късната астрология, чак до наши дни. Дали ние, като съвременни астролози, се чувстваме удобно и сигурно, използвайки концепции и методи, за които ясно е доказано, че са плод на грешно разбиране на по-ранната традиция? Всеки следва да отговори на този въпрос сам за себе си, както и да реши как да промени практиката си и използваните астрологични методи, така че тя да стане по-ефективна и резултатите ѝ по-достоверни.

©автор Николай Колев, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Статията не може да бъде репродуциран по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.