Пътят към съвършенството в Индийската Астрология

Древните индийски трактати, такива като Парашара Хора Шастра, Бхригу Сутра, Брихат Джатака, Утара Каламрита и др., ни запознават с основните принципи на Джьотиш шастра и с методите, които позволяват да се направи задълбочен анализ на причинно-следствените връзки в хороскопа…

На кармата, която носим от минали инкарнации и която е “узряла” да се пожъне в настоящия живот, а също така ни предлагат най-добрите алтернативи и начини да изживеем пълноценно живота си и да постигнем духовно израстване.

Индия е люлката на много древна и напреднала цивилизация, която съществено се отличава от съвременната западна култура и присъщия на нашето общество светоглед.

Още няколко хилядолетия преди възникването на гръцката и римската цивилизация древните индийци постигат съвършенство в различни сфери на науката и културата – и в светски, и в духовен аспект. Концепциите и идеите, залегнали в основата на хиндуизма, впоследствие оказват съществено влияние и върху развитието на точните науки, и върху философските търсения. Нито една държава, с изключение може би на Китай, не може да проследи въз основа на наличните факти развитието на езика и литературата, науката и изкуството, религиозните възгледи и духовните практики, обществените и семейни традиции в течение на повече от петдесет столетия.

Ведическият хиндуизъм в стремежа си към паравидия (висше познание) постига съвършенство и в апаравидия, тъй нареченото “нисше” познание или познание на относителните истини, което включва и известните ни точни науки. Съвършенство, което няма друг аналог в античния свят.

За разлика от средновековна Европа, където все още се счита, че Земята е неподвижна, индийският астроном Ариабхата (आर्यभट, 476 – 550г.), живял 1000 години преди Николай Коперник (1473 – 1543г.), споделя много прогресивни и напредничави възгледи. Според него изгревът и залезът на планетите и звездите е обусловен от въртенето на Земята. Остава дълги години в будисткия манастир Наланда, където пише основните си трудове. От тях е запазен само един. Неговите приноси са основно в сферичната тригонометрия и астрономията. Изчислява размерите на Земята и Луната, определя продължителността на денонощието на 23 часа, 56 минути и 41 секунди и обяснява затъмненията.

А още по-рано индийските астрономи издигат концепция за първоначалния естествен ред във Вселената – по-сериозна и по-научна концепция от възгледите на Нютон за механиката във Вселената. Древните индийски учени не само са познавали законите, обуславящи движението на небесните тела, а и успяват да дефинират система от морални и духовни принципи, които съответстват на тези физични закони.

Ведическите пророци са вярвали, че Вселената (Брахманда) е плод на последователното развитие и еволюция на творческата сила, извираща от първопричината на всичко съществуващо, и тя не е механична. Тази представа за разумна немеханична Вселена напоследък започва да споделя и съвременната наука. Древните индийци се отличават не само със забележителни наблюдателни способности и астрономически познания, а и успяват да създадат редица абстрактни астрономически концепции.

Следва да се отбележи, че фундаменталните идейни концепции в областта на астрономията, астрологията, медицината и йога са изложени в закодиран вид. И ведическите химни, и древните трактати по астрономия и астрология са представени в такава форма, че да бъдат разбрани напълно само от посветени адепти. При повърхностно изучаване тяхното истинско значение остава скрито.

Ведите са най-древното литературно наследство в света и в тях се съдържат основните концепции на индийската астрономия. Такава е теорията за Югите (световни периоди), в основата на която стоят циклите на планетните съединения, които имат важно значение от гледна точка на космологията. В “Сурия Сидханта”, създадена преди не по-малко от пет хиляди години и която понастоящем се счита за най-значим научен труд в областта на астрономията в древна Индия, окръжността, наречена Брахманда Сампута Парибрахмана, която в съвременната астрономия вероятно съответства на нашата Галактика, се измерва в 18 712 080 864 000 000 йоджани, т.е. приблизително 1600 светлинни години, а възрастта на Слънчевата система възлиза на около 1956 милиона години. Дори съвременните учени, такива като Едингтън, Айнщайн, Вилем де Ситер и др., не постигат единодушно съгласие по най-важните въпроси, свързани с космологията. Обаче древните индийски астрономи успяват да определят възрастта и размерите на Галактиката и да ги представят в цифрово изражение, което кореспондира с вижданията на съвременните астрономи.

Според древната астрологична традиция 18 велики учители – Сурия, Питамаха, Вияса, Васиштха, Атри, Парашара, Гарга, Нарада и др. предават от поколение на поколение неугасващия огън на астрологичното познание. Сред тях е и великият мъдрец Парашара, върху чиято система се основава в по-голямата си част съвременната индийска астрология. Създадените от него “Парашара Хора Шастра” и “Сурия Сидханта” (най-древната известна книга по индийска астрономия) са фундаментът на Джьотиш шастра – индийската астрология. В тези древни книги се казва, че Джьотиш (астрологията) е най-важната част от Ведите, тя е “окото на Ведите”. Астрологията се разглежда като божествено познание, наред с Аюрведа и Йога. Над всички тях стои Дхарма – Абсолютната Истина, универсалният закон на живота.

Древният мъдрец Варахамихира (Михира) е известен като един от най-изтъкнатите астролози и учени през I-ви век пр. н.е. Няма данни за това дали Михира е бил съвременник на Птолемей или са живяли в близки епохи. Този период има огромно значение за развитието на индийската астрология. Приблизително по същото време Сатияхара (Сатия) написва своя класически трактат “Друва Нади” по Нади шастра (предиктивна натална астрология), който е уникално явление за тогавашната епоха. Сатияхара получава признание като астролог от самия Михира. Следвайки концепциите на Парашара, Сатия създава и своя уникална система. При тази система за анализ всеки зодиакален знак се разделя на 150 части, наречени нади-амша. Всяка една от тези “150 части х 12 съзвездия” има специално астрологическо тълкуване.

В индийската астрология се използва Сидерален Зодиак, докато в западната система е възприет Слънчевият Зодиак, свързан с точката на равноденствието. Сидералният модел, използван в индийския Зодиак, подчертава значението на неподвижните звезди като фактор, определящ човешката съдба. Разбира се, не се подценява и влиянието на Слънцето, което зарежда с животворна енергия (прана) цялата Слънчева система.

В Джьотиш точката на пролетното равноденствие не играе толкова важна роля, каквато ѝ се отрежда в западната астрология. Сидералният Зодиак е фиксирана звездна сфера, в която съзвездията и звездите дефинират границите на домовете в хороскопа. По този начин 12 знака в Сидералния (звезден) Зодиак, 27 лунни накшатри и 9 планети (без да се вземат под внимание транссатурновите планети, но с включени Лунни възли) изграждат фундамента на Джьотиш шастра. Деветте основни планети, които се използват в индийската астрология, са известни със санскритското наименование navagraha, което идва от navam – “девет” и graha – “планета”.

В тогавашни времена има свободен обмен на астрологични знания между Гърция и Индия. Съществуват очевидни доказателства за връзката на елинистичната астрологична традиция с индийската. Проследява се очевидна прилика между голям брой индийски и древногръцки астрологични понятия и техники и тази връзка не е случайна. Известният учен Хенри Томас Коулбрук казва, че “индийците са били учители, а не ученици”. В Индия към древногръцките учени се отнасят с не по-малък респект.

Индийската астрология е изключително задълбочена система, своеобразна и завладяваща. Разглеждат се хиляди комбинации, запазени във вид на кратки афоризми или сутри, съдържащи в себе си ключа към тълкуването на всяка отделна комбинация. Най-важната мисъл, есенцията е концентрирана в няколко думи, което често води до неразбиране на техния истински смисъл от непосветените. Още повече, според древната традиция и понастоящем тайните на астрологията трябва да се предават само на малцина достойни и надеждни ученици, способни да използват тази наука за благото на човечеството, а не с користна цел и в своя полза.

©автор Лилия Тодорова, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.