Планетни възли

Планетни възли

planetОрбитите на планетите са разположени почти в една равнина и това е равнината на слънчевата система. Разбира се, те имат известен наклон спрямо еклиптиката, като този наклон ( инклинация ) е значителен за планети като Плутон и Меркурий, което наред със сравнително големия ексцентрицитет на орбитите им ги прави едни от екзотичните тела в нашата система. Орбитата на всяка една планета пресича равнината на еклиптиката и формира две пресечни точки, обозначавани като възли на съответната планета. Тези точки, погледнати от позицията на Слънцето, са разположени една срещу друга. Те не са стационарни, а се движат много бавно на фона на зодиака. Тяхното движение е средно около 1º на век. Разбира се, поради това си мудно движение, сравнимо със скоростта на движение на прецесионната точка, тези позиции на планетните възли не биха могли да се използват в личната астрология. Както ще стане ясно по-долу, изобщо, хелиоцентричните позиции не само на възлите, но и на други точки не биха могли да се използват в една земна астрология.

От практически съображения е важно да знаем големината на орбиталните наклони на всички планети. За Плутон този наклон е най-значителен. След него идва Меркурий. Плутон е, може би, най-странното тяло в нашата система. Като започнем от неговия размер, който се доближава до големината на нашата Луна. Плутон има и спътник – Харон, който е по-малък от Луната. Много често самият Плутон се описва от астрономите по-скоро като двойна планетна система Плутон-Харон. Неговата твърде неконвенционална орбита около Слънцето е провокирала много астрономи и последната теория за произхода му е свързана с рядка небесна катастрофа. Предполага се, че Плутон е бил спътник на Нептун, но след сблъсъкът му с голяма комета, тя е успяла да го избие от орбитата му около Нептун и да го изпрати в орбита около Слънцето. Едно от най-сериозните доказателства в тази посока е фактът, че орбитата на Плутон пресича тази на Нептун и има периоди от историята, когато Плутон е вътрешна планета на Нептун и последният става най-периферната планета в Слънчевата система.

Възлите, които се формират, обаче, могат да имат два вида координати, в зависимост от гледната точка на наблюдение. И ако за лунните възли позициите са ясни, то при планетните възли съществуват две възможни гледни точки. Лунните възли, гледани от земята, са разположени в зодиака винаги в опозиция и ако ни е известна позицията на единия възел, то допълващият го се намира в опозиция срещу него. Това е валидно и за планетните възли, но за техните хелиоцентрични позиции, т.е. погледнато от позицията на Слънцето, възлите на всяка планета се намират в опозиторни точки в зодиака. Но, както е понятно, ние не бихме могли да използваме подобни координати в картите, поради две основни причини:

  • хороскопът е схематично представяне на позициите на небесните тела, така, както те се виждат от конкретна точка от земята в точно определено време. Това показва, че е невъзможно да смесваме в една схема точки от различни координатни системи. Всички точки, нанасяни в картата, трябва обезателно да се вземат с техните геоцентрични координати.
  • тъй като картите се отнасят до личности и събития на Земята, то не бихме могли да използваме друга отправна система и съответно координати на точки, освен геоцентричните такива.

movement