Планетните възли

Орбитите на планетите са разположени почти в една равнина и това е равнината на слънчевата система. Разбира се, те имат известен наклон спрямо еклиптиката, като този наклон ( инклинация ) е значителен за планети като Плутон и Меркурий, което наред със сравнително големия ексцентрицитет (сплеснатост) на орбитите им ги прави едни от екзотичните тела в нашата система.

Орбитата на всяка една планета пресича равнината на еклиптиката и формира две пресечни точки, обозначавани като възли на съответната планета. Тези точки, погледнати от позицията на Слънцето, са разположени една срещу друга. Те не са стационарни, а се движат много бавно на фона на зодиака. Тяхното движение е средно около 1º на век. Разбира се, поради това си мудно движение, сравнимо със скоростта на движение на прецесионната точка, позициите на планетните възли не биха могли да се използват в личната астрология. Както ще стане ясно, хелиоцентричните позиции не само на възлите, но и на други точки не биха могли да се използват в една земна астрология.

От практически съображения е важно да знаем големината на орбиталните наклони на всички планети. За Плутон този наклон е най-значителен. След него идва Меркурий. Плутон е, може би, най-странното тяло в нашата система. Като започнем от неговия размер, който се доближава до големината на нашата Луна. Плутон има и спътник – Харон, който е по-малък от Луната. Много често самият Плутон се описва от астрономите по-скоро като двойна планетна система Плутон-Харон. Неговата твърде неконвенционална орбита около Слънцето е провокирала много астрономи и последната теория за произхода му е свързана с рядка небесна катастрофа. Предполага се, че Плутон е бил спътник на Нептун, но след сблъсъкът му с голяма комета, тя е успяла да го избие от орбитата му около Нептун и да го изпрати в орбита около Слънцето. Едно от най-сериозните доказателства в тази посока е фактът, че орбитата на Плутон пресича тази на Нептун и има периоди, когато Плутон е по-близо до нас, а Нептун става най-периферната, най-отдалечена планета в Слънчевата система. За последен път това се е случило в периода 1979-1999, когато Нептун се е озовал най-далече от Слънцето от всяка друга планета в нашата система. Ще е необходимо да минат 230 години, за да може Нептун и Плутон отново да си разменят местата. Плутон се “вмъква” вътре в орбитата на Нептун веднъж на 248 години, за период от 20 години.

Възлите, които се формират, обаче, могат да имат два вида координати, в зависимост от гледната точка на наблюдение. И ако за лунните възли позициите са ясни, то при планетните възли съществуват две възможни гледни точки. Лунните възли, гледани от земята, са разположени в зодиака винаги в опозиция и ако ни е известна позицията на единия възел, то допълващият го се намира в опозиция срещу него. Това е валидно и за планетните възли, но за техните хелиоцентрични позиции, т.е. погледнато от позицията на Слънцето, възлите на всяка планета се намират в опозиторни точки в зодиака. Но, както е понятно, ние не бихме могли да използваме подобни координати в картите, поради две основни причини:

  • хороскопът е схематично представяне на позициите на небесните тела, така, както те се виждат от конкретна точка от земята в точно определено време. Това показва, че е невъзможно да смесваме в една схема точки от различни координатни системи. Всички точки, нанасяни в картата, трябва обезателно да се вземат с техните геоцентрични координати.
  • тъй като картите се отнасят до личности и събития на Земята, то не бихме могли да използваме друга отправна система и съответно координати на точки, освен геоцентричните такива.

©автор Николай Колев, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.