Космическа генетика или астрологическата връзка между деца и родители

Преди да продължим напред със статистическите изследвания на Гоклен относно професионалните заложби, трябва да се спрем на някои основни концепции, които изискват своето обяснение и подробно разясняване.

Анализът на някои от проблемите, разглеждани в този материал, на практика поставя повече въпроси, отколкото отговори, но все пак би трябвало да започнем да формулираме въпросите си правилно, за да получим и правилни отговори.

За вълците и за агнетата

Когато едно дете се роди в семейство на поколения от миролюбиви и спокойни родители, без жизнен или авантюристичен дух, или атмосфера на агресия, то най-вероятно е детето да не бъде нито агресивно, нито борбено, подобно на предците си. Какво би станало, обаче, ако това дете случайно се роди, когато Марс току що е изгрял! Дали това дете ще се превърне в един силен и агресивен възрастен, поради влиянието на Марс? Дали, родено от хрисими родители и предразположено към подобна същност, това младо агне, ще се превърне в млад вълк, само защото точно в момента на раждането му Марс, богът на войната, изплува на изток?! Как това влияние би надделяло над миролюбието и кротостта, дадени му по наследство?

Детето се ражда след девет месеца бременност, време, за което се формира неговото тяло. Веднъж разиграла се “генната лотария”, която стартира при зачатието, на пръв поглед се решава наследственото бъдеще на детето. Нелогично е да смятаме, че планетата Марс може да промени хромозомния набор на детето, независимо от позицията си, следователно трябва да заключим, че агнето няма шансове да се превърне във вълк. Това ни из­правя пред истински проблем, защото въпреки връзката между планетите и характеристиките на индивида, склонностите и тем­пе­рамента явно се предават по наследство.

За да разрешим тази дилема, можем да приемем, че планетарният темперамент е част от генетичното предразположение на индивида. По този начин противоречието отпада. Вълците ще си останат вълци, а агнетата ще си останат агнета. Така и родителите ще имат деца, които приличат на тях, и ако те (родителите) имат в картите си Марс в позиция около осите на хороскопа, то и децата им има вероятност да наследят това положение на Марс… поне в духа на разсъжденията дотук, това изглежда напълно закономерно и естествено.

Все още, обаче, не е доказано дали наистина съществуват повече планетарни сходства между родители и деца, отколкото между хора без каквото и да е родство. Затова изследвахме тази теория върху хора, родени в периода от 1959 г. до 1964 г., общо върху 25 000 души – деца и техните родители, при които със сигурност се знаеше датата и часа на раждане. Така успяхме да обхванем период от почти век (1850 г. – 1945 г.).

Планетарното действие при наследствеността

Резултатите се оказаха доста интересни. От анализа става ясно, че има връзка между положението на планетите в картите на родителите и положението на същите тези планети в картите на децата. Тази връзка се установява най-често и е най-характерна за Луната, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн в картите на родителите и децата им. Или, казано с други думи, децата често се раждат при изгрева или кулминацията на тези небесни тела, ако някой от родителите се е родил при същите условия и тези планети имат сходно положение в картите им [1]. Най-изявена е тази зави­симост за първите три планети (Луната, Венера, Марс). За Уран Нептун и Плутон, такава зависимост не е установена [2].

Ефектът явно е свързан и зависи, както от отдалечеността на планетата от Земята, така и от нейната маса.

Например, планетите Венера, Марс и Луната са по-близо до Земята, отколко Юпитер и Сатурн, и ефектът при тях изглежда е най-силен. Нещо повече, не е от­кри­та статистическа зависи­мост при Меркурий, Уран, Неп­тун и Плутон, от които първият трудно може да се види в лъчите на Слънцето, а остана­лите три са невидими за невъоръженото око и могат да се наблюдават само с телескоп.

Космическите закони в съгласие с генетичните

Оказва се, че планетарното въздействие е в пълна хармония с класическите генетични закони. Един от тях гласи, че ако и двамата родители на детето имат един и същ генетичен белег, то шансовете на детето да унаследи този белег се удвояват! Това правило важи и за “космическата генетика”. Това означава, че ако само един от родителите се е родил с някоя планета, пресичаща Меридиана (МС) или Асцендента (ASC), то детето има шанс от 50% да се роди със същото положение на планетата в картата. Ако изгревът или кулминацията на тази планета се наблюдават и при двамата родители, то шансовете на детето за това се удвояват. И обратно, ако никой от родителите няма тази позиция, то детето е малко вероятно да се роди с подобно положение на планетата в картата си.

Ролята на бащата

Оказва се, че ролите на бащата и майката са еквивалентни. По този начин планетарното въздействие е независимо от пола на родителите. Тоест, и бащата и майката са еднакво важни като фактор при определянето бъдещето на детето. Забележете, тук не става дума за пола, а за бъдещето развитие и живот на детето. Става ясно, че ако майката има Юпитер на Асцендента, а бащата има Юпитер на МС, то детето задължително ще се роди с конфигурация, при която Юпитер ще бъде върху някоя от осите. Всички знаем какво е влиянието на тази планета, следователно, няма съмнение какво ще е бъдещето на детето. Сега нека усложним нещата, нека и двамата родители имат Венера на Асцендента, но бащата освен това има Марс на МС, а майката има Луна на IC. Тогава детето, което ще се роди, ще има задължително Венера върху оста Аsc–Dsc, но не е сигурно дали Марс или Луната също ще попаднат върху някоя от осите. Както ще видим по нататък в изложението, възможността и Марс, и Луната да се окажат на някоя от осите зависи от активността на Слънцето.

Подкрепа на факта, че и бащата има важно влияние върху бъдещото развитие на детето чрез своя хороскоп, е, че плодът е продукт на хромозомите както на майката, така и на бащата. Освен това, някои нови изследвания в областта на акушерството сочат, че плодът също притежава известна способност да направлява скоростта и времето на раждането си. Така в това, в известен смисъл, можем да видим косвената роля на бащата, чрез неговия посредник в процеса – плодът. Това означава, че ролята на бащата не е приключила преди 9 месеца, а е от съществена роля при раждането!

Ролята на детето

Преди 2500 години Хипократ казва: “Когато времето настъпи, бебето се размърдва и разкъсва мембраните, които го задържат, и излиза от корема на майка си!”. Срещу тази теория за механизма на раждането естествено се надигат множество както теоретични, така и емпирични опровержения. Основният въпрос, от който се интересуват всички, е дали детето има възможност да определя кога да се роди и доколко е в състояние да контролира процеса. Въпросът е много интересен, защото поставя на дневен ред въпроси, свързани със свободата на волята, с това доколко родителите имат право да се намесват в родилния процес, искайки детето им да се роди на точно определена дата, или доколко е правилно изкуственото предизвикване на раждането. Не без значение е и въпросът какви ще са последствията от това едно раждане да бъде канализирано и да протече по предварително определен график. Дали това ще е за добро или не.

Според нас, когато става дума за родителите, те могат да вземат каквото и да е решение, стига да осъзнават добре какво правят и да поемат пълната отговорност за последствията, след като се за­познаят с всички “за” и “против” относно разглеждания въпрос.

Днес се приема една модифицирана версия на теорията на Хипократ. Вече не се смята, че плодът има само механична роля в родилния процес, който стартира при достигане на определен размер на детето, тъй като доказателствата за хормоналната му намеса са вече документирани.

Плацентата синтезира хормоните прогестерон и естроген. Първият от изброените хормони забавя и спира контракциите на матката, а вторият – обратно – ускорява ги и ги засилва. Следователно, в зависимост от генетиката на плода, която той наследява от бащата и от майката, се синтезира определено количество от двата хормона, което и регулира родовия процес от страна на плода [3].

“Разписание” на ражданията

До скоро се смяташе, че системата майка – плод – плацента няма връзка със заобикалящия свят и че тази връзка е по-скоро вътреш­на, отколкото външна. Когато настъпи моментът обаче, раждането може да се индуцира от външни източници, понякога даже случайно. Ако например в деветия месец майката преживее силен стрес, то нейната емоционална реакция може да предизвика маточни контракции.

Интересен е и фактът, че началните родилни болки следват ясно определен денонощен ритъм. Статистиката сочи, че една голяма част от ражданията започват около полунощ, когато майката спи, и много по-малко са ражданията, започнали през деня, когато майката е заета с домакинството или има други грижи. Така ритъмът, определен от смяната на деня и нощта и свързан с периодите на будуване и покой, допълнително стимулира процеса на раждане през нощта и го подтиска през деня. С какво се обяснява това?

Отдавна е известно, че нашите телесни параметри и реакциите на организма, свързани с тях, непрекъснато се менят в течение на едно денонощие. Така множество субстанции или физически и психологически показатели показват отчетливи вариации в концентрацията и силата си. Хормоните и техните продукти също не остават встрани от тези процеси, а ние вече изяснихме каква е ролята на някои от тях по-горе.

Не бива да забравяме, че в будно състояние майката е по-напрегната, а от тук и матката е с повишен мускулен тонус. По време на сън, обаче, тя се отпуска и дава въз­можност на контракциите, ако има такива, да се проявят. Състоянието на дисбаланс в системата майка-плод-плацента около периода на раждане е засилено и леките денонощни вариации често могат да са достатъчни, за да предизвикат началото на раждането.

Естествено, ако раждането започне около полунощ, то често завършва в ранните часове на утрото. Много лекари отбелязват, че за повечето от жените е по-лесно да родят през нощта, отколкото през деня. Израждането е по-бързо, по-лесно и по-малко болезнено.

Нощните раждания са били стандартна практика до преди няколко десетилетия. Преди около 40-50 години статистиците започват да откриват разминаване в показателите относно дневните и нощните раждания. Така ед­ин швейцарски лекар открива, че по-голяма част от ражданията са в късния следобед, противно на закономерността изведена от негов колега 50 годи­ни по-рано. Какво е обяснението?

Диаграми 1 и 2 показват позициите на планетите – Луна, Марс, Юпитер и Сатурн за децата на родители, родени с тези планети върху осите на хороскопа. На диаграма 1 са показани децата, родени по естествен начин, докато на диаграма 2 са децата, чиито раждания са предизвикани изкуствено.

До средата на 19 век раждането все още следва естествения ритъм на природата и е в съгласие с дневнонощния ритъм и биологическия часовник на майката, докато с развитието на медицината в областта на акушерството, все повече започват да се прилагат медикаменти, които предизвикват или забавят контракциите и се явяват изкуствени стимулатори или спирачки на родилния процес. Така естественият ритъм бива изместен от ритъма на работа на медицинските заведения и естествено по­вечето раждания стават през деня за удобство на персонала и лекарите.

В съвременните АГ отделения, където предизвиканите раждания са по-скоро правило, графиката на натовареността на часовете от денонощието показва, че в някои часове няма раждания или те са съвсем малко – това са ранните утринни часове. След това честотната крива се покачва, като най-активен е периодът между девет и единадесет часа – два часа преди пладне. Кривата се спуска надолу след пладне, а после следва ново покачване на честотата на ражданията между четири и шест след обяд.

Сега вече на дневен ред излиза въпросът, дали знаем достатъчно, за да предизвикваме по този начин ражданията!?

“Слон в стъкларски магазин”

Занимавахме ви с всички тези разсъждения, защото зад тях стои определена философска концепция. Вече стана ясно, че съществуват множество сили, които карат едно дете да се роди. Майката, плацентата, плодът, външните събития имат своята определена роля. Много от тези фактори имат деликатни отно­шения и връзка с активността и периодите на покой на майката и матката. Един факт е установен със сигурност и това е, че плодът може пряко, чрез секрети от плацентата, да контролира началото, самото раждане и времето, когато то ще приключи. Можем да кажем, че детето може да избере кога да се роди.

Но дали плодът наистина е свободен в своя избор? Можем ли да твърдим, че след като плодът дава нареждане за начало на родовия процес, то това нареждане крие свое­то начало в планетарните взаимодействия. Възможно ли е, деликатният баланс между човека и природата да се нарушава от съвременните медицински практики. Имаме ли достатъчно съзнание и смелост (тук за право не можем да говорим, защото след като тази възможност ни е дадена, можем да се възползваме от нея или да я отхвърлим) да се лишим от природните данни за темперамента на ново­ро­деното. Ако детето се роди в момент определен от лекаря, то няма да може “да удържи на уговорката си с Марс или Юпитер” и те както орисниците в приказката за спящата красавица, никога не ще могат да дадат своите дарове за добро или за зло на новороденото.

Следователно, дори в хороскопите на майката и бащата да има Юпитер върху осите, то при планираното раждане тази планета в хор­оскопа на детето може да не е върху осите. Така законите на “космическата генетика” ще важат само за онези от ражданията, които не са предизвикани по изкуствен начин с помощта на медикаменти.

Влиянието на планетите и изкуствените раждания

Ако раждането на детето в избрания от него момент бъде възпрепятствано по някакъв начин, то и планетарните свидетелства за неговия темперамент няма да са налице. Следователно, хороскопът, съставен за този момент на поява на детето на бял свят, вече няма да носи същата информация. Следователно, космограмата вече няма да е наследствена, ако раждането е предизвикано по изкуствен начин.

Нека разгледаме най-драматичния случай, когато детето се ражда с цезарово сечение или раждането бива подпомагано с форцепс (инструмент, с който се изтегля бебето, най-често за главата) ако детето не може да се роди по друг начин. Тези раждания, свързани с хирургическа намеса, се случват най-често в ранния или късния следобед – часове, през които при нормално протичане на раждането, се раждат много малко бебета.

Гоклен изследва 1440 семейства, в които децата са родени с помощта на цезарово сечение или са израждани с помощта на форцепс. Статистическият анализ показва, че наследствените закономерности, свързани с планетите на родителите, изчезват при бебетата, родени при тези обстоятелства. Например, ако бащата е роден, когато Луната е изгрявала, но детето му е родено чрез изкуствено предизвикано раждане, то Луната в хороскопа на детето вече може да се намира практически навсякъде, и не е свързана с осите. Така чрез контролиране на раждането лекарите елиминират планетарната наследственост.

Бележки
[1] Това правило, изведено от Гоклен, подпомага ректификацията на хороскопите. Достатъчно е да поискате от родения рождените дати на родителите и, ако те имат часове, може веднага да стигнете до няколко варианта за рождения час на детето и обратно.
[2] Интересното е, че планетите, които Гоклен определя като фактори за предаване на наследствеността между родителите и децата, са планети, които могат да се наблюдават с просто око. Това е едно от условията планетата да има достатъчно сила, влияние и присъствие в хороскопа на всеки.
[3] Например, аненцефалитните бебета, които се раждат само с основата на черепа и без мозък, не се раждат в определения им за това термин, а дълго време след това. При все това се раждат живи. Те нямат хипофизна жлеза, а следователно и надбъбречни жлези, и не могат да отделят хормоните, за които вече говорихме, за да контролират раждането си. На основата на тези наблюдения са правени опити с крави и овце, по време на бременността на които от плодовете е отстранена хипофизата. Впоследствие те се раждат живи, но отново закъсняват да се родят в определения им термин. При онези опитни животни, в чиито плодове е инжектиран съответният хормон от хипофизата, който отговаря за развитието на надбъбречните жлези, бременността протича нормално и поколението се появява на бял свят навреме. Следователно, плодът притежава някакви възможности да избере “да се роди в избран от него момент”.

Библиография
1. “Cosmic influences on human behavior” Dr. Michel Gauquelin, Aurora press, 1985
2. “Written in the stars”, Dr. Michel Gauquelin, Aquarian press, 1988

©автор Цветомир Марио Делийски, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.