Мишел Гоклен – какво доказа той?

До преждевременната си смърт през май 1991 г., Мишел Гоклен (на френски Michel Gauquelin) беше най-известният модерен изследовател на астрологията.

Роден в Париж през 1928 г. той започва да се интересува от Астрология твърде рано и едва десетгодишен вече е изчислявал рождени карти.

В училището, в което е учил, Гоклен е популярен сред съучениците си заради точните си тълкувания и затова приятелите му го наричат с прозвището Нострадамус. На десетгодишна възраст моли баща си да му покаже как се изчислява Асцендента. На 15 години заедно със свой съучник често бягат от час и прекосявайки река Сена дълги часове стоят в книжарницата за окултна и астрологична литература на Мосю Шакорнак в близост до катедралата Нотр дам дьо Пари.

Тъй като нямали пари да си купуват книгите, те ги четяли в книжарницата. Едва седемнайсетгодишен, той вече е прочел стотици трудове по астрология и е събрал най-ценните според него твърдения в свой собствен записник. В неговото семейство няма астролози, а самия той докато не навършва 19 години не се запитва защо всъщност е толкова погълнат от тази наука.

Твърде рано обаче го завладява мисълта доколко твърденията на Астрологията са верни? Неудовлетворен от своите резултати и от мненията на други астролози, Гоклен решава да намери отговор на този въпрос за самия себе си. Скептичен и неудовлетворен остава от това, което чува в уверенията на астролозите. Дали наистина има потвърждение на астрологическите твърдения? Дали тези доказателства не са единствено във въображението на астролозите, за които този проблем изобщо не съществува?

Започва да прави свои проучвания, търсейки доказателства, и изпълва с рождени данни тетрадка след тетрадка, посещавайки Архива на Парижкия граждански отдел. Разбира се, осъзнава че не е първия тръгнал по този път, има още неколцина астролози направили опит в тази насока, но нито една тяхна книга не го удовлетворява, защото броя карти изследвани от тях се оказва статистически недостатъчен, за да докажат тезите си, а и те са били много слаби математици и непросветени в статистиката, което е прави изследванията им статистически недостоверни, макар и впечатляващи на пръв поглед. За да попълни тази празнина и да се подготви добре Гоклен започва да учи статистика и впоследствие и психология в Сорбоната. Гоклен държи изследванията му да бъдат издържани научно.

Дипломира се с психология в Сорбоната през 1949 г. и непосредствено след това започва да тества астрологията, като в по-късните години е непрекъснато подкрепян от своята жена Франсоаз. Резултатите му са изложени в няколко дузини книги (побрани в 30 тома) и над 150 научи статии и монографии.

Първите тестове на Астрологията

Първите му резултати били негативни що се касае до почти всяко тествано твърдение – като се започне от изследвания върху зодиакалните знаци и се стигне до много комплексни фактори като аспектите и транзититие. Той използа много строги, точни и изчистени методи, като ги прилага към голямо количество карти (стотици хиляди) и дори днес неговите тестове се смятат за едни от най-добре проведените. Чувство на безнадеждност се е прокраднало в мислите му когато се сблъсква с първите си резултати, тъй като от тях личи, че астрологическите принципи са несъвместими с действителността и недоказуеми на практика. Открива че смъртта не се случва по-често под влияние на Сатурн, както и че професионалните войници не се раждат по-често под знака Овен, отколкото поетите, например. Но това било едва началото и изследователската страст не го напуска нито за момент. Той вярва в думите на Кеплер, че “ако търсиш достатъчно дълго в астрологията ще успееш да намериш перлата или зрънцето злато”.

Жена си Франсоаз той среща в университета и тя става неговия пръв читател, слушател и критик. Тя го съветва да публикува своите резултати в книга и да не ги държи в тайна. На 25 години той написва първата си книга “Космическите влияния върху човешкото поведение”. От 1969 г. до смъртта си е директор на Лабораторията за изследване на отношенията между космическите и психо-физиологични ритми в Париж.

Kакво доказа Гоклен?

Сред астролозите е прието трудовете на Гоклен да се приемат като най-стабилното научно доказателство за достоверността на Астрологията. Малко от тях обаче в действителност са изцяло запознати с тях. Това в което той успява е валидирането на астрологическата хипотеза, че съществува връзка между състоянието на слънчевата система и човешкото поведение, без това да доказва валидността на традиционните астрологически постулати. Не само това, Гоклен открива, че немалка част от традиционно възприетите астрологични концепции не работят по начина, по който би ни се искало или очакваме. Той прави едно показателно изследване, кето е едно от многото направени от него, в което изследва положението на планетите по знак. В популярната астрология се твърди, че знаците Овен и Скорпион (доколкото те се управляват от Марс – планетата на физическата активност, енергия, войнствеността и агресивността) имат отношение към спорта и военните. Изследвайки рождените данни на хиляди военни и спортисти-шампиони той не открива достоверна връзка и потвърждение на това твърдение – те нямат повече планети в знаците Овен и Скорпион, в сравнение с другите останали професионалисти.

Много години преди Гоклен, Дж. Алан Хайнек, астроном, на който не е чужда астрологията, прави подобно изследване на 20 000 хороскопа на американски учени, търсейки разпределението на честотата, с която Меркурий попада в знаците от зодиака при тези хора. Това изследване е направено от Харвардския Комитет по Астрология воден от проф. Барт Бок. Първоначалната хипотеза е, че Меркурий, като “планета на ума”, трябва да предпочита някои знаци пред други в хороскопите на изявените учени. За жалост тази хипотеза не се доказва, а резултатите показват, че Меркурий се е намирал с равна честота във всички знаци и явно не предпочита едни знаци за сметка на други. Тези резултати обаче не са публикувани.

Първото, което Гоклен прави е да проучи статистическите данни събрани преди него в началото на века и публикувани в книгите на Пол Шоазнар, Карл Ернст Крафт и Леон Ласон. Прилагайки статистически анализ лесно установява, че всички данни посочени от Крафт и Шоазнар, макар и да изглеждат на пръв поглед доста убедителни, са получени от непредставителни групи и с погрешни математически методи.

Ласон е провеждал изследвания, свързани с положението на планетите и връзката им с планетното разположение. Той открива ъглов Марс в голям процент от хороскопите на лекари, Венера при художници и Меркурий – в хороскопи на актьори и писатели. Гоклен преценява, че групите използвани от Ласон не са представителни и решава да повтори анализа използвайки 576 преподаватели в медицински институти. Удивен е от факта, че необичайно висок процент от тези хора са родени в момент, когато Марс или Сатурн или са изгрявали или са прекосявали МС. Той разширява своето проучване с още 508 известни лекари и установява същата зависимост. Вероятността това да се дължи на случайност е 1 на 10 милиона.

След тези проучвания френският печат отделя голямо внимание на изводите на Гоклен. Той получава обаче и яростни критики от белгийския учен Марсел Бол, който твърди, че Гоклен не е открил нищо повече от една национална черта, тъй като изследването е проведено само сред френски лекари. Бол заявява на Гоклен: “…вашите заключения са евтина небивалица, ако предприемете подобно изследване във Великобритания, Германия, Щатите и Русия, няма да откриете нищо освен други национални черти.” Гоклен, без да обръща внимание на тези нападки, проучва 2500 хорокопа на холандци, германци, белгийци и италианци. Резултатите съвпадат с направени само във Франция проучвания. Гоклен продължава да се занимава и с други професионални групи, изучавайки карти на политици, военни, спортисти, писатели, художници.

Използвайки големи групи той елиминира вероятността резултатите да са плод на случайност, свеждайки тази вероятност до 1 на 50 милиона. Резултатите карат една огромна част от опонентите му да се откажат от критиките си. Той провежда своите проучвания в продължение на 20 години и резултатите му трябва да се интерепретират в своята цялост, тъй като той не доказва в частност верността на нито едно астрологично правило, нито е установил ефикасността на астрологическото предсказване.

Онова, което доказва е, че съществува връзка между положението на планетите и професията, която човек си избира, както и типологията на личността, както и съществуването на астрологическа наследственост.

В едни от първите си тестове Гоклен също така тества астролози, за да установи дали те могат да познаят картите на хора с противоположни характеристики, като например – дълголетни срещу преждевреммено починали (още в детство). Оказва се обаче, че астролозите редовно се провалят на тези тестове.

Обаче, когато Гоклен изследва планетарните позиции спрямо ъглите на хороскопа, резултатите (дори за негово учудване) били положителни. Той забелязва, че в картите на изявени в дадена сфера личности някои планети предпочитат едни позиции и избягват други. За първи път той забелязва тази зависимост в хороскопите на спортисти и разпределението на Марс там. Това разпределение, наричано “Марс-ефект”, става и основна подбуда за по-нататъшните му търсения.

Така се възражда старата концепция за планетарните типове, чийто корени започват още от времето на Вавилон. Под различни форми тази концепция се е появявала вплетена в Елинската, Арабската и Средновековната европейска астрология.

Става дума за това, че наличието на планети в близост до осите на хороскопа, предопределя неговото “звучене” и общата архетипна характеристика на личността. Елините са се вълнували освен от тези планети също и от най-високата планета (кулминант) и от първата изгряваща на Асцендента, непосредствено след раждането (елевант), както и от най-близката планета изгряваща преди Слънцето в един хороскоп.

Гоклен успява да определи чисто експериментално докъде се простират границите на тези “сензитивни зони” около ъглите и прави анализ как те оказват влияние върху избора на професия. Всъщност той постъпва доста предвидливо, приемайки, че изборът на професия е своеобразна “кулминация” на личните качества и че този избор би трябвало да зависи от болшинството фактори в каратата като цяло, след като човек ще избере да насочи, изяви, докаже и развие личността си в тази избрана от него сфера, както и че по-голямата част от живота му ще премине доминирана от нея. Така той приема хипотезата, че съществува директна релация между избора на професия и изявените архетипни характеристики на личността.

Гоклен разделя пространството на домовете на 36 зони и изследва честотата на попадане на определени планети в тези сектори. Така става ясно, че планети разположени в четири зони около осите се оказват определящи за личностното израстване и доминират над другите планети в хороскопа, определяйки “планетарния тип” на индивида. Тези зони са отбелязани с червено на долната схема.

Това, което го подтиква да изследва и открие тези зони е опита му да открие отношение и специфично разположение на планетите спрямо осите на хороскопа. Той установява, че някои планети “предпочитат” определени позиции в хороскопите на хора с определена професия и “избягват” други позиции. Установява, че това се случва с 10-25% повече от очакваното. За да се потвърди този ефект били нужни стотици хиляди хороскопи, които Гоклен проучва и потвърждава тезата си, която се оказала твърде статистически значима, за да бъде игнорирана или отхвърлена.

В зависимост от доминиращото положение на четири планети – Марс, Луна, Юпитер и Сатурн, той дефинира четири основни типа. Дори търси и психологическо потвърждение на тези типове, като създава въпросник с 40 въпроса, в който в разбъркан ред са зададени специфични за четирите типа въпроси свързани с поведението, вкуса, темперамента и други характерови черти. По този въпросник след анализ на резултатите се стига до определяне на типа или комбинацията от “типови” характеристика у даден човек. Сравнявайки резултата с реалното положение на планетите в хороскопа на човека и планетите в Гокленовите зони, той установява съответствие и потвърждава повторно, чрез средствата на психологията, съществуването на тези планетарни типове. По-късно “психологически” ориентираните астролози използват преоткритата теория за планетарните типове и я съчетават с концепцията на архетипите на К. Г. Юнг, в резултат на което се появяват няколко сполучливи неконвенционални астрологически системи. Част от тях не използват домове, а само ъглите и формираните от тях квадранти, други като тази на Патрис Гинар “възраждат” идеята за т. нар. октатопос или хороскоп с 8 дома, които се броят по посока на часовниковата стрелка и в който 1-ви дом заема мястото на класическия 12-ти дом.

Планетарната типология е лесно дефинируема, и позволява да се изграждат “портрети”, които предопределят позицията на човек в обществото, успехът и сферата на оптимална реализация. Ален Жерар посочва, че има два основни фактора които предопределят житейския успех. Първият фактор е свързан със средата и семейното влияние в детството. Статистиката показва, че повечето от успелите личности произлизат от семейства с привилегирована фамилна позиция. 2/3 от известните личности произлизат от 5% от популацията. Това без съмнение показва, че обстоятелствата създават възможности и планетите нямат никаква роля в този “социален аспект” на успеха. Това позволява синът на банкера и този на неговия шофьор родени в един град и по едно и също време да имат различна съдба. Ален Жерар обаче посочва съществуването и на втори фактор на социалния успех – “само малка част от децата произлизащи от социално привилегировани фамилии постигат истински успех. Значимостта на социалните фактори не може да елиминира ролята на индивидуалните характеристики и за да успеят на тях все пак са им нужни ‘специални качества’. Тези качества са деривати на индивидуалните заложби и амбицията подкрепя тяхната изява. Вътрешния подтик, изискващ активното участие на индивидуалното е главната предпоставка за социален успех и няма никакво действие, среда или самороден талант, който да може да компенсира неговата липса”. Така се установява че качествата които е необходимо да се притежават за да бъде някой успешен бизнесмен, се различават силно от тези за успешен писател или учен. В тази насока психоложката Ан Ро провежда проекционни тестове сред групи учени, включващи биолози и физици. Тя коментира резултатите така – “Всички тези изявени учени демонстрират отчетливо желание да затвърдят и постигнат своята лична независимост. Тяхното психо-социално развитие се доминира от изолация и ограничен социален живот.” Това кореспондира с проучванията на други двама психолози правили обширни проучвания сред учени, чиито резултати показват, че изявените учени са стабилни и представителни, но имат силна тенденция да бъдат резервирани и дори изолирани от обкръжаващия и свят. Според Гокленовата статистика учените се раждат със Сатурн в Гокленови зони. Съществува ясна връзка между “планетарния темперамент” и професионалния успех. Например лекарите показват изявена тенденция да се раждат с Марс и Сатурн в Гокленови зони и поради това те са неемоционални, реалисти, наблюдателни и т.н. и не са мечтатели, суетни, впечатлителни и ексцентрични. Художниците от своя страна избират съвсем противоположния подход към света – те са нерешителни, замечтани, впечатлителни и са невнимателни, липсва им кураж и реализъм. На базата на своите изследвания Гоклен съставя подробна таблица с т.нар. “психологични портрети” на професиите, като описва най-представените и най-малко представените личностотви характеристики у определена професионална група, както и планетарната позиция кореспондираща на това описание.

Гоклен прави и проучвания в областта на астро-наследствеността, като в продължение на 5 години изследва взаимоотношенията в 25 000 хороскопа на деца и родители, при което той открива че детето често е родено при същото или подобно положение на планетите, както и неговите родители. Според него “ние наследяваме нашите хороскопи точно както наследяваме други генетични фактори.” Той изследва тези карти и открива че ражданията на децата имат тенденция да се случват когато Луната , Венера, Марс, Юпитер или Сатурн заемат същото място минавайки през хоризонта или меридиана подобно на това в картите на техните родители. Вероятността това да е случайно е 1/500 000. Гоклен установява също така че такава зависимост не съществува за Меркурий, Уран, Нептун и Плутон. Откриването на космическата наследственост шокира генетиците, най-малкото за това, че тя не противоречи на законите на класическата генетика. Един от основните генетични закони гласи, че “ако дванатародители имат един и същи генетичен фактор, то шанса той да бъде наследен от детето се удвоява”. Ако двамата родители имат планета Х в гокленова зона, то шанса детето да има същата планета там е двойно по-голям, ако само единият родител имаше тази позиция. От друга страна оказва се че работи и обратната връзка, според която ако нито един от родителите няма планета в тази зона е крайно невероятно в хороскопа на детето тя да е там. Друг интересен факт при изследването на космическата генетика е този, че ролята на бащата и майката са еквивалентни. Това не противоречи на генетичните закони, но е в разрез с медицинската гинекологична практика, според която бащата няма никаква обективна роля в настъпването на самото раждане, което би трябвало да зависи само от състоянието на майката и следователно от това да зависи точния момент на раждането на детето и позициите в неговата карта. Оказва се че майката няма толкова определяща роля в настъпването на раждането, а плодът има способността да предизвиква и да определя момента на раждането си и да се роди в подходящия (и съответстващия ) за него момент. Така се оказва, че бащата има индиректна роля (генетична) в настъпването на самото раждане, което се ръководи от плода.

Критики на проучванията на Гоклен

Трябва добре да разберем основния мотив на Гоклен подтикнал го към началото на проучванията му. Самият той скептично настроен към традиционнте астрологически техники е имал намерението да валидира хипотезата за връзката между планетните позициии и изявените характеристики у човека, като основната му идея е била да опровергае класическата астрология. Някой от резултатите които получава силно смущават учените, а други астролозите. Така Гоклен е бил атакуван и от двата лагера в продължение на 40 години. Негативните му резултати радват скептиците и разочароват асролозите, които ги намират за трудно обясними. Позитивните му резултати обаче силно смущават скептиците и критиците му. Той е критикуван за това че използва само данни на известни личности, за това че е правена селекция (което не е вярно), че ефектите които е открил описват единствено национални черти (което не е вярно) или се дължат на “социален ефект”. Защо той е използвал само пет планети? Защо не открива никаква статистическа валидация при проучванията си върху зодиакалните знаци и аспектите? Колкото яснота и отговори дават тези негови усилия, толкова и нови въпроси поставят. Все още остава непроучена възможността изследванията му да се повторят, при такава постановка при която да се отчетат единствено “планетарните ефекти”, които да се отделят от “социалните ефекти”. Последното едва ли е възможно поради простата причина, че астрологическата доктрина като цяло е антропоцентрична и е “напасната” към социалния модел на обществото в което живеем и съответства на връзките и отношенията които са формирани в него. Самият Гоклен критикува трудовете на Шаознар, Крафт и Ласон, които се оказват статистически непредставителни. Гоклен успява да отговори на критиките на своите критици. Основните насочени към изследванияат му са били свързани с отчитането на демографските фактори, подбора на изследваните групи, дефинирането на секторите които той използва, методологията на изследванията, статистическата достоверност (хи-квадрат тест, зет-тест, корелационен коефициент), верификацията на използваните рожденни данни и други.

Три групи учени в три страни – Белгия, САЩ и Франция, независимо едни от други, повтарят проучванията на Гоклен, опитвайки се да намерят недостатъци и грешки в проучванията му, но за удивление не намират такива. Изводите им напълно се покриват с постигнатото от Гоклен. Американските учени публикуват своите резултати в The Humanist, но на другите две са им нужни години на “изчакване” преди да ги обнародват – белгийците публикуват резултатите си след 8 години, а французите едва след 14 години.

За жалост мистериозната смърт на Гоклен, който загива сам катастрофирайки с колата си, слага неочакван край на неговите проучвания и оставя недовършени много от тях, особено последните му свързани с астро-наследствеността.

Библиография
1. Francis King, Mysteries of Prediction, J G Ferguson Publishing Company USA, 1995
2. Michel Gauquelin, Cosmic Influence on human behavior, Aurora Press, NY, 1985
3. Michel Gauquelin, Written in the stars, The Aquarian Press, UK, 1988
4. Michel Gauquelin, L’influence des Astres, 1955
5. Michel Gauquelin, Les Hommes et les Astres, 1960 (с увод от проф. Ханс Бендер)
6. Paul Choisnard, La loi d’heredite astrale, Chacornac, Paris, 1919
7. Paul Choisnard, Preuves et bases de l’astrologie scientifique, Chacornac, Paris, 1908/1912
8. Geoffrey Dean, Recent Advances in natal astrology, Analogic, Subiaco,W.Australia, 1977
9. Abell, Kurzt, Zelen, The Abell-Kurzt-Zelen “Mars effect” experiments: a reappraisal, The Skeptic Inquirer, 1983
10. Eysenck, H. Planets, stars and personality, New behavior, 1975
11. Eysenck, H. The structure of human personality, Methuen, London, 1970
12. Gustav-Adolf Schoener, Astrology: Between Religion and the Empirical.

©автор Николай Колев, всички права запазени. Статията е публикувана за пръв път на 31 юли 2005 г.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.