Астрологични аспекти или как се съчетават планетите в хороскопа

Планетите в хороскопа се съчетават по безброй много начини. Един от най-важните фактори за това е наличнието на аспекти между тях. Теорията за аспектите в астрологията е предмет на големи спорове и изследвания до ден днешен.

Във Вавилонската астрология, която е прародител на всички известни астрологии, не са били използвани аспекти, тяхната поява може да се датира от времето на Елинската епоха, когато започват да се отчитат по този начин отношенията между планетите.

Аспектите в Западната Астрология представляват точно определени ъглови отстояния (измерени в ъглови градуси) между две точки в хороскопа. Аспекти съществуват и в другите астрологии, като Индийската Астрология, но там те представляват съвсем друго нещо.

Старите елинските автори, в това число един от най-авторитетните – Птоломей, посочват че единствените валидни аспекти са пет на брой – съвпад (0 гр.), секстил (60 гр.), квадрат (90 гр.), тригон (120 гр.) и опозиция (180 гр.).

Йоханес Кеплер е един от първите, който поставя под съмнение битувалата векове наред представа. Изследвайки хармонията на сферите, той стига до извода, че съществуват и други резонансни стойности в отношенията между планетите. Това дава тласък и на съвременната аспектология, където освен мажорните аспекти се използват и десетки други техни производни. В действителност, обаче, той не използва никъде в практиката си аспектите, въведени от самия него, не само това, той дори се отказва от тях, като лишени от реален практически смисъл. Този факт е важен, тъй като застъпниците на минорните аспекти често аргументират употребата им именно с изследванията на Кеплер.

Моделите, които той създава, изледвайки хармонията на сферите, са по-скоро метафизични и космологични, но не и астрологични. Този факт трябва да се изтъкне, тъй като авторите, които въвеждат и използват минорни аспекти, се аргументират предимно с тезите на Кеплер. В крайна сметка, писмените свидетелства и направените от него и достигналите до нас хороскопи, показват, че в практиката си той не е използвал минорни аспекти, а само класическите пет.

Какво е реалното влияние на аспектите?

Аспектологията е арена, на която са се разгоряли многобройни спорове както за броя и вида на аспектите, така и за тяхната сила, класификация, употреба, орбиси и комбинацията им в аспектни фигури. Немски автори са направили опит за изучаване на аспектите чрез подбор на специфични хороскопи и описание на характеристиката на аспекта. Те са подбирали единствено хороскопи, в който две планети са сключвали само един аспект и никакъв друг, за да могат да наблюдават изолираното му влияние. Така стигнали до извода, че минорните аспекти нямат отчетливо и уловимо влияние в картата. Своят опит същите автори реализират и чрез предсказвателни техники и наблюдават същото.

В транзитите се оказва, че най-отчетливо и осезаемо влияние имат квадратурите и опозициите на малефиците, както и съвпадите на бенефиците. Останалите аспекти не са типични и макар да дават събития, те са много по-неосезаеми. По-нататък авторите изследват аспектите и според тяхната типичност – наблюдава се, че негативните аспекти на бенефиците рядко дават негативни събития, а позитивните аспекти на малефиците водят до благоприятно стечение на обстоятелствата, но след трудности, компромиси, търпение и усилия.

Кеплер и съвършенният модел на Вселената

Кеплер е обичал трудовете на Коперник, не само заради революционния им дух, показващ реалността, но и заради сходния мироглед за хармонията между духовното и научно знание. По времето на Кеплер все още силно властва геометричният мироглед за света, който едва към 19 в. преминава в алгебричен. Това означавало, че още от времето на Птоломей астрономите са си представяли света като геометричен модел и са търсили взаимоотношенията между неговите елементи в пространствено, а не в числово изражение. Кеплер не прави изключение от това правило и съставя “съвършен модел” на Слънчевата система както двуизмерен, така и обемен, графиките на който можете да видите по-долу.

Според него Земята се изобразява като кръг, чрез който може да се измери всичко в Слънчевата система. Този кръг (или сфера в триизмерния модел) е вписан в додекаедър (обемен многостен с 12 стени, представляващи петоъгълници). Сферите на Кеплер всъщност не са сфери в геометричния смисъл на думата. Юпитер е квадрат и съответно куб в триизмерния модел. Взаимното вписване на геометричните многостени един в друг и подредбата им в слоеве той е означил като “хармония на сферите”. Всъщност идеята оригинално не е негова. Още Платон дефинира съвършените фигури.

Най-съвършената според него е додекаедърът – правилен многостен с 12 стени, всяка от които е правилен петоъгълник. Тази фигура Кеплер използва като най-външна сфера, която представлява съвършен завършек на системата. Додекаедърът е основната пространствена фигура, на която се базира пространствената обемна сферична перспектива на геният Леонардо да Винчи, факт показан и анализиран от познавачите на Леонардовата перспектива.

В България художникът Цветан Цеков (Карандаш), ученик на Илия Бешков и съосновател заедно с Жак Ефел през 1958 г. на Клуба на златното сечение в Париж се занимава с Леонардовата геометрия и геометрията на “златното сечение” в продължение на повече от 60 години.

Неслучайно се споменава “златното сечение”, тъй като то е заложено в геометричния модел на додекаедъра и оттам във всички модели, на които той се явява основа. Важно е да се знае, че Кеплер скрито се е опитвал всъщност да въведе “златното сечение” в астрологията, чрез надробяването на аспектите и търсенето на приближение до “златното сечение”.

Реално същинското “златно сечение” се използва от Теодор Ландшайд през ХХ век. Той използва и производни на всички аспекти “златни сечения” и открива, че те формират чувствителни точки в хороскопа. Минорните аспекти de facto са били опит на Кеплер да въведе “златното сечение” в астрологията, но поради нежеланието му да направи някои отстъпки, експериментът останал хипотетичен и практически неизползван на практика от самия него. По-късно той се отказва от идеята да въведе в практиката тези аспекти.

Основното търсене на Кеплер е било намирането на връзка между планетните орбити и петте идеални Платонови многостена (солиди), както и връзка между орбитите и хармоничните комбинации в музикалната скала. Самият той е бил изненадан, когато открива, че отношението на дистанциите на перихелия и афелия на всяка една планета кореспондират грубо на хармоничните интервали в музикалната гама.

©автор Николай Колев, всички права запазени.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy