Астрологията привлича вниманието върху себе си през цялата история. Особено в модерните времена, когато много автори се опитват да измерят нейната ефективност и да я използват за предсказването на поведението на психологически или икономически процеси.

Джон Ади – англиийски философ, статистик и астролог също провежда изследвания върху факторите за дълголетие в рождените карти на 970 души над деветдесет години, посочени в английското издание на “Who’s who” – биографичен справочник на изтъкнати личности от всички области на живота. Като съставя хороскопите на тези личности, той се опитва да установи наличието на общи фактори сочещи за дълголетие. Не закъснява и откритието на едно погрешно и твърде разпространено схващане, че знакът Козирог има отношение към дълголетието. Ади установява, че такава хипотеза е напълно неоснователна и акцентиран Козирог не се наблюдава при дълголетниците, повече отколкото при всички останали. Джон Ади е и “баща” на теорията за хармониците в астрологията.

През 1937г. професорът по психология в университета във Фрайбург – Ханс Бендер, заедно с немския астролог Томас Ринг предприемат поредица от научни изследвания и се заемат с експерименти с т.нар. “сляпа диагностика”, при която астролозите получават анонимен хороскоп без каквато и да е друга информация за човека, на който е направен. Професорът сравнява данните от разчетените от астролозите хороскопи с фактите, които са известни за човека. Резултатите от тези изследвания са твърде неубедителни и през 1944-45г. Бендер предприема по-пълни изследвания вече с участието на Томас Ринг, които са доста по-обещаващи. След края на войната те продължават проучванията си в още по-голям мащаб. Той предприема изследвания с над 100 астролози, като прилага както метода на “сляпа диагностика”, така и друг известен като “напасване”. При последния всеки астролог получава подробно описание на живота, характера и външността на няколко души и точно толкова хороскопи, като целта е да определи кой хороскоп на кого принадлежи. Резултатите от напасването са много смущаващи и незадоволителни. Изводите при сляпата диагностика са по-сполучливи. Повечето астролози дават в общи линии вярна, но твърде обща характеристика на личностите. Някои астролози обаче, макар и доста малко на брой, описват с изключителни подробности и с отчетлива точност характеристиките на личността по нейния хороскоп. Тези астролози са помолени да подкрепят своите твърдения с астрологически фактори от картите и те успяват без проблем убедително да обосноват всяко свое твърдение от гледна точка на астрологичната доктрина. С това се избягва грешката точните тълкувания да се дължат на ясновидски или други психически дарби, извън астрологията.

Бендер продължава изследванията си с тази малка група астролози и особено с феноменалния астролог Валтер Бьор, който дава безпогрешни резултати както в “напасването”, така и в “сляпата диагностика”. Бендер го подлага на сложен експеримент в които му предоставя хороскопи на две групи хори в случаен порядък – едните психически лабилни, а другите нормални. Подробностите и списъците с имената за заключени в сейф по време на експеримента. Бьор разполагайки само с техните анонимни карти успява да посочи кой хороскоп на какъв човек от тези две групи принадлежи, като обосновава твърденията си. С проф.Бендер е работил и швейцарския астролог Ернст Майер в Института за погранични състояния в психологията.

Изследванията на проф.Бендер са важна стъпка в търсенето на обоснован отговор за ефективността на астрологическото тълкуване. Неговите изследвания обаче отчитат два фактора, които той не успява да отдели един от друг. Той показва само, че дадена астрологическа концепция работи, когато е практикувана от определен астролог, т.е. в тези проучвания не бихме могли да видим границата между астрологията сама по себе си и “човешкия фактор”.

През 1960г. американският психолог Върнън Кларк провежда още по-подробни изследвания по същата методика. Той подбира хороскопите на 10 души с различни професии – музикант, счетоводител, херпетолог (специалист по влечугите), ветеринарен хирург, учител, художествен критик, кукловод, педиатър, библиотекар и проститутка. След това предоставя списък на професиите и хороскопите на хората на 20 астролози. Резултатите от това “напасване” са много добри и вероятността те да са плод на съвпадение е 1/100. Той обаче е неудовлетворен от тази точност и решава да започне следваща поредица от изследвания с цел да сведе възможността за случаен отговор до минимум. Използва 23 астролози, които получават по 20 хороскопа разделени по 10 двойки към които са приложени биографични данни. На астролозите е съобщено, че един от двата хороскопа във всяка двойка съответства на биографията приложена към тях, а другият е на човек от същия пол и приблизително същата възраст, но с различен живот. Задачата е да посочат картата към която се отнасят биографичните данни. Резултатите и в този експеримент са доста добри. Кларк обаче не се спира дотук и продължава с трети експеримент при които отново дава на група астролози по няколко двойки хороскопи: единият на човек страдащ от церебрална парализа, а другият силно приличащ на първия, но е на много надарена личност. Те трябва да посочат коя от картите на кои принадлежи. Още веднъж резултатите, които той получава, са впечатляващи. Кларк е убеден, че неговите експерименти са едно от най-неопровержимите доказателства за реалната ефективност на астрологията. Разбира се, тук остава нерешен аналогичния проблем с “човешкия фактор”, подобно на изследванията на проф. Бендер.

Разбира се, правени са още редица изследвания, които ще е трудно да поместим тук. Дори учени като Клаус-Петер Ендрес и Волфганг Шад излизат от рамката на разглеждане на рождени данни и решават да проучат директно космическите влияния върху организмите. Тяхното проучване е публикувано през 1997г. и показва промяната на поведението на различни растения и морски организми по време на различните фази на Луната. Оказало се, че растителния и животински свят реагира на различните фази на Луната с промени в поведението, структурата и метаболизма си.

Няколко интердисциплинарни проучвания на водещи немски психиатри занимаващи се с изследване на човешката агресия, показват директна връзка между различните фази на Луната и конкретно човешко поведение. Те са установили, че четирите фази на Луната са моменти на психическа лабилност и отключващ фактор за човешката агресия и автоагресия. Те изследват няколко групи агресивно поведение и установяват реална връзка между конкретна фаза и състояние. Това изследване е спомогнало да се отчетат някой “фалшифи ефекти” при други контролирани проучвания по изучаване на човешкото поведение.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.