Лунните възли
Слънцето е центърът на нашата звездна система, родната ни звезда, около която обикалят планетите, привлечени от неговата мощна гравитация. Тя е наистина грандиозна по размер, щом успява да задържи около себе си толкова далечни планети като Нептун и Плутон, разположени в периферията на системата. Плутон, този потънал в мрак и невъобразим студ свят, е толкова далече от Слънцето, че от неговата повърхност то се вижда като ярка звезда, така, както ние виждаме Венера от Земята.
Със своето движение Слънцето описва една въображаема линия по небесната сфера, наречена еклиптика. Тази линия де факто представлява годишният видим път на Слънцето по небесната сфера и същественото е, че тя се вижда по един и същ начин от всички планети от нашата система. Тази линия минава на фона на 12 съзвездия, които поради тази си специфика се означават като зодиакални. Слънцето със своето движение дефинира зодиака.
Зодиакът е лента с ширина от по приблизително 7º на север и юг от линията на еклиптиката. В тази лента са поместени 12-те зодиакални съзвездия. Съвременната астрономия разделя цялото звездно небе на 88 области – съзвездия, 12 от тях са зодиакални, останали са извънзодиакални и се поделят между северната и южната небесна сфера. Названието еклиптика произлиза от гръцкото еклипсус (ἔκλειψις (ékleipsis)), което значи затъмнение или, както е известна още от Древността – линия на затъмненията. Нарекли са я така поради простата причина, че са забелязали, че всички затъмнения стават в една точно определена равнина или равнината на еклиптиката и никъде другаде по небето. Това е дало и името на тази линия.
Лунните възли нямат материален субстрат, т.е. на мястото на небето, където те се намират, не наблюдаваме небесно тяло. Възлите са пресечни точки ( интерсекции ) на лунната орбита с равнината на земната орбита. Погледнато от гледната точка на Земята, те се намират един срещу друг, имено затова в хороскопа те се нанасят винаги в опозиция. Лунната орбита е наклонена спрямо равнината на земната такава и този наклон е около 5º, ъгъл, който далеч не е толкова пренебрежимо малък, тъй като той представлява едно значително разстояние върху небесната сфера. Видимият диск на Луната така, както ние я виждаме от земната повърхност, е около 1/2 градуса, което значи, че в наклона на лунната орбита може да се наложи 10 пъти лунният диск.
Движението на възлите е 3′/ден. Лунациите и затъмненията се повтарят в един и същи ден на годината през 233 лунации.
