Мишел Гоклен – какво доказа той?
До преждевременната си смърт през май 1991г., Мишел Гоклен ( Michel Gauquelin ) беше най-известният изследовател на астрологията. Роден в Париж през 1928г. той започва да се интересува от Астрология твърде рано и едва десетгодишен е можел да изчислява рождени карти. В училището, където е учил, Гоклен бил много популярен сред съучениците си именно заради точните си тълкувания и затова неговите приятели го наричали Нострадамус. На десетгодишна възраст той моли баща си да му покаже как се изчислява Асцендента. На 15 години заедно със свой съучник често бягат от час и прекосявайки Сена дълги часове стоят в книжарницата за астрологична литература на Мосю Шакорнак близо до Нотр дам дьо Пари. Тъй като нямали пари да си купуват книгите те ги четяли в книжарницата. Едва седемнайсетгодишен, той вече е прочел стотици трудове по астрология и е събрал най-ценните според него твърдения в свой собствен записник.
В неговото семейство няма астролози, а самият той докато не навършва 19 години не се запитва защо всъщност е толкова погълнат от тази материя. Много рано обаче го завладява мисълта доколко твърденията на Астрологията са верни? Неудовлетворен от своите резултати и от мненията на другите астролози, Гоклен решава да намери отговор на този въпрос за самия себе си. Дали наистина има потвърждение на астрологическите твърдения? Дали тези доказателства не са единствено във въображението на астролозите, за които този проблем изобщо не съществува? Така постепенно започва да прави свой проучвания търсейки доказателства и така изпълва с рождени данни тетрадка след тетрадка посещавайки Архива на Парижкия граждански отдел. Разбира се, той осъзнава, че не е първият тръгнал по този път, има още неколцина астролози направили опит в тази насока, но нито една тяхна книга не го удовлетворява, защото броя карти изследвани от тях се оказва статистически недостатъчен, за да докажат тезите си, както и че са били много слаби математици и непросветени в статистиката. За да попълни тази празнина Гоклен започва да учи статистика и впоследствие и психология в Сорбоната. Дипломира се с психология в Сорбоната през 1949г. и непосредствено след това започва да тества астрологията, като в по-късните години е непрекъснато подкрепян от присъствието на своята жена Франсоаз. Неговите резултати са изложени в няколко дузини книги (побрани в 30 тома) и над 150 научи статии и монографии.
Първите му резултати са били негативни що се касае до почти всяко тествано твърдение – като се започне от изследвания върху зодиакалните знаци и се стигне до много комплексни фактори като аспектите и транзититие. Той използа много строги, точни и изчистени методи, като ги прилага към голямо количество карти (стотици хиляди) и дори днес неговите тестове се смятат за едни от най-добре проведените. Чувство на безнадеждност се е прокраднало в мислите му когато се сблъсква с първите си резултати, тъй като от тях личи, че астрологическите принципи са несъвместими и недоказуеми в действителност. Той открива, че смъртта не се случва по-често под влияние на Сатурн, както и че професионалните войници не се раждат по-често под знака на Овен отколкото поетите например. Но това било едва началото и изследователската страст не го напуска нито за момент. Той вярва на твърдението на Кеплер, че “ако търсиш достатъчно дълго в астрологията ще успееш да намериш перлата или зрънцето злато”. Жена си Франсоаз среща в университета и тя става неговия пръв читател, слушател и критик. Тя го съветва да публикува своите резултати в книга и да не ги държи повече в тайна. На 25 години той написва първата си книга “Космическите влияния върху човешкото поведение”. От 1969г. до смъртта си Гоклен е директор на Лабораторията за изследване на отношенията между космическите и психо-физиологични ритми в Париж.
Kакво доказа Гоклен?
Сред астролозите е възприето трудовете на Гоклен да се приемат като едно от най-стабилните доказателства за достоверността на Астрологията. В действителност повечето от тях обаче са изцяло незапознати с тях. Това което той успява да валидира е астрологическата хипотеза, че съществува връзка между състоянието на слънчевата система и човешкото поведение, без да означава, че това доказва валидността на традиционните астрологически постулати. Не само това, но той разкрива, че традиционно възприетите постановки не работят по начина по който на нас би ни се искало. Той прави едно показателно изследване, кето е едно от многото направени от него в което изследва положението на планетите по знак. В популярната астрология се твърди, че знаците Овен и Скорпион (доколкото те се управляват от Марс – планетата на физическата активност, енергия, войнствеността и агресивността ) имат отношение към спорта и военните. Изследвайки рожденните данни на хиляди военни и спортисти-шампиони той не открива достоверна връзка и потвърждение на това твърдение.Много години преди Гоклен, Дж.Алан Хайнек, астроном, на който астрологията не е чужда прави подобно изследване на 20 000 хороскопа на американски учени търсейки разпределението на честотата с която Меркурий попада в знаците от зодиака при тези хора. Това изследване е направено от Харвардския Комитет по Астрология воден от проф.Барт Бок. Първоначалната хипотеза е че Меркурий, като “планета на ума”, трябва да предпочита някои знаци пред други в хороскопите на изявените учени. За жалост тази хипотеза не се доказва, а резултатите показват, че Меркурий се е намирал с равна честота във всички знаци и явно не предпочита едни знаци за сметка на други. Тези резултати обаче не са публикувани.
Първото което Гоклен прави е да проучи статистическите данни събрани преди него в началото на века и публикувани в книгите на Пол Шоазнар, Карл Ернст Крафт и Леон Ласон. Прилагайки статистически анализ той лесно установява, че всички данни посочени от Крафт и Шоазнар, макар и да изглеждат на пръв поглед доста убедителни са получени от непредставителни групи и с погрешни математически методи. Ласон е провеждал изследвания, свързани с положението на планетите и връзката им с планетното разположение. Той открива ъглов Марс в голям процент от случаите при лекари, Венера при художници и Меркурий – в хороскопи на актьори и писатели. Гоклен преценява че групите използвани от Ласон не са представителни и решава да повтори анализа използвайки 576 преподаватели в медицински институти. Удивен е от факта, че необичайно висок процент от тези хора са родени в момент когато Марс или Сатурн или са изгрявали или са прекосявали МС. Той разширява своето проучване с още 508 известни лекари и установява същата зависимост. Вероятността това да се дължи на случайност е 1 на 10 милиона. След тези проучвания френски печат отделя голямо внимание на изводите на Гоклен. Той получава обаче и яростни критики от белгийския учен Марсел Бол, който твърди че Гоклен не е открил нищо повече от една национална черта, тъй като изследването е проведено само сред френски лекари. Бол заявява на Гоклен : “…вашите заключения са евтина небивалица, ако предприемете подобно изследване във Великобритания, Германия, Щатите и Русия, няма да откриете нищо освен други национални черти.” Гоклен необръщайки внимание на тези нападки, проучва 2500 хорокопа на холандци, германци, белгийци и италианци. Резултатите съвпадат с направени само във Франция проучвания. Гоклен продължава да се занимава и с други професионални групи, изучавайки карти на политици, военни, спортисти, писатели, художници. Използвайки големи групи той елиминира вероятността резултатите да са плод на случайност свеждайки тази вероятност до 1 на 50 милиона. Резултатите му карат една огромна част от опонентите да се откажат от критиките си. Той провежда своите проучвания в продължение на 20 години ирезултатите му трябва да се интерепретират в своята цялост, тъй като той не доказва в частност верността на нито едно астрологично правило, нито е установил ефикасността на астрологическото предсказване. Онова, което доказва е факта, че съществува връзка между положението на планетите и професията която човек си избира, както и типологията на личността, както и съществуването на астрологическа наследственост.
В едни от първите си тестове той също така тества астролози за да установи дали те могат да познаят картите на хора с противоположни характеристики, като например – дълголетни срещу преждевреммено починали (още в детство). Оказва се обаче че астролозите редовно се провалят на тези тестове.Обаче, когато Гоклен изследва планетарните позиции спрямо ъглите на хороскопа, резултатите (дори за негово учудване) били положителни. Той забелязва че в картите на изявени в дадена сфера личности някои планети предпочитат едни позиции и избягват други. За първи път това той забелязва в хороскопите на спортисти и разпределението на Марс там. Това разпределение наричано “Марс-ефект” става и основна подбуда за по-нататъшните му търсения.
Той възражда старата концепция за планетарните типове, чиито корени започват още от времето на Вавилон. Под различни форми тази концепция се е появявала вплетена в елинската, арабската и средновековната европейска астрология. Става дума за това, че наличието на планети в близост до осите на хороскопа, предопределя неговото “звучене” и общата архетипна характеристика на личността. Елините са се вълнували освен от тези планети и от най-високата планета (кулминант) и от първата изгряваща на асц. непосредствено след раждането (елевант), както и от най-близката планета изгряваща преди слънцето в един хороскоп. Гоклен успява да определи чисто експериментално къде се простират границите на тези “сензитивни зони” около ъглите и прави анализ, как те оказват влияние върху избора на професия. Всъщност той постъпва доста придвидливо, приемайки, че изборът на професия е своеобразна “кулминация” на личните качества и че този избор би трябвало да зависи от болшинството фактори в каратата като цяло, след като човек ще избере да насочи, изяви, докаже и развие личността си в тази избрана от него сфера, както и че по-голямата част от живота му ще премине доминирана от нея. Така той приема хипотезата че съществува директна релация между изборът на професия и изявените архетипни характеристики на личността. Той разделя пространството на домовете на 36 зони и изследва честотата на попадане на опрделени планети в тези сектори. Така става ясно че планети разположени в четири зони около осите се оказват определящи за личностното израстване и доминират над другите планети в хороскопа, определяйки “планетарния тип” на индивида. Тези зони са отбелязани с червено на долната схема. Това което го подтиква да изследва и открие тези зони е опита му да открие отношение и специфично разположение на планетите спрямо осите на хороскопа. Той установява че някои планети “предпочитат” определени позиции в хороскопите на хора с определена професия и “избягват” други позиции. Установява че това се случва с 10-25% повече от очакваното. За да се потвърди този ефект били нужни стотици хиляди хороскопи, които Гоклен проучва и потвърждава тази теза, която се оказала твърде статистически значима, за да бъде игнорирана или отхвърлена.В зависимост от доминиращото положение на четири планети – Марс, Луна, Юпитер и Сатурн, той дефинира четири основни типа. Той дори търси и психологическо потвърждение на тези типове като създава въпросник с 40 въпроса, в който в разбъркан ред са зададени специфични за четирите типа въпроси свързани с поведението, вкуса, темперамента и други характерови черти. По този въпросник след анализ на резултатите се стига до определяне на типа или комбинацията от “типови” характеристика у даден човек. Сравнявайки резултата с реалното положение на планетите в хороскопа на човека и планетите в гокленовите зони, той установява съответствие и потвърждава повторно, чрез средствата на психологията съществуването на тези планетарни типове. По-късно “психологически” ориентираните астролози използват преоткритата теория за планетарните типове и я съчетават с концепцията на архетипите на Юнг, в резултат на което се появяват няколко сполучливи неконвенционални астрологочески системи. Част от тях не използват домове, а само ъглите и формираните от тях квадранти, други като тази на Патрис Гинар “възраждат” идеята за т.нар. октатопос или хороскоп с 8 дома, които се броят по посока на часовниковата стрелка започвайки от 1-ви, който заема мястото на класическия 12-ти дом.Планетарната типология е лесно дефинируема, и позволява да се изграждат “портрети”, които предопределят позицията на човек в обществото, успехът и сферата на оптимална реализация. Ален Жерар посочва, че има два основни фактора които предопределят житейския успех. Първият фактор е свързан със средата и семейното влияние в детството. Статистиката показва, че повечето от успелите личности произлизат от семейства с привилегирована фамилна позиция. 2/3 от известните личности произлизат от 5% от популацията. Това без съмнение показва, че обстоятелствата създават възможности и планетите нямат никаква роля в този “социален аспект” на успеха. Това позволява синът на банкера и този на неговия шофьор родени в един град и по едно и също време да имат различна съдба. Ален Жерар обаче посочва съществуването и на втори фактор на социалния успех – “само малка част от децата произлизащи от социално привилегировани фамилии постигат истински успех. Значимостта на социалните фактори не може да елиминира ролята на индивидуалните характеристики и за да успеят на тях все пак са им нужни ‘специални качества’. Тези качества са деривати на индивидуалните заложби и амбицията подкрепя тяхната изява. Вътрешния подтик, изискващ активното участие на индивидуалното е главната предпоставка за социален успех и няма никакво действие, среда или самороден талант, който да може да компенсира неговата липса”. Така се установява че качествата които е необходимо да се притежават за да бъде някой успешен бизнесмен, се различават силно от тези за успешен писател или учен. В тази насока психоложката Ан Ро провежда проекционни тестове сред групи учени, включващи биолози и физици. Тя коментира резултатите така – “Всички тези изявени учени демонстрират отчетливо желание да затвърдят и постигнат своята лична независимост. Тяхното психо-социално развитие се доминира от изолация и ограничен социален живот.” Това кореспондира с проучванията на други двама психолози правили обширни проучвания сред учени, чиито резултати показват, че изявените учени са стабилни и представителни, но имат силна тенденция да бъдат резервирани и дори изолирани от обкръжаващия и свят. Според Гокленовата статистика учените се раждат със Сатурн в Гокленови зони. Съществува ясна връзка между “планетарния темперамент” и професионалния успех. Например лекарите показват изявена тенденция да се раждат с Марс и Сатурн в Гокленови зони и поради това те са неемоционални, реалисти, наблюдателни и т.н. и не са мечтатели, суетни, впечатлителни и ексцентрични. Художниците от своя страна избират съвсем противоположния подход към света – те са нерешителни, замечтани, впечатлителни и са невнимателни, липсва им кураж и реализъм. На базата на своите изследвания Гоклен съставя подробна таблица с т.нар. “психологични портрети” на професиите, като описва най-представените и най-малко представените личностотви характеристики у определена професионална група, както и планетарната позиция кореспондираща на това описание.
Гоклен прави и проучвания в областта на астро-наследствеността, като в продължение на 5 години изследва взаимоотношенията в 25 000 хороскопа на деца и родители, при което той открива че детето често е родено при същото или подобно положение на планетите, както и неговите родители. Според него “ние наследяваме нашите хороскопи точно както наследяваме други генетични фактори.” Той изследва тези карти и открива че ражданията на децата имат тенденция да се случват когато Луната , Венера, Марс, Юпитер или Сатурн заемат същото място минавайки през хоризонта или меридиана подобно на това в картите на техните родители. Вероятността това да е случайно е 1/500 000. Гоклен установява също така че такава зависимост не съществува за Меркурий, Уран, Нептун и Плутон. Откриването на космическата наследственост шокира генетиците, най-малкото за това, че тя не противоречи на законите на класическата генетика. Един от основните генетични закони гласи, че “ако дванатародители имат един и същи генетичен фактор, то шанса той да бъде наследен от детето се удвоява”. Ако двамата родители имат планета Х в гокленова зона, то шанса детето да има същата планета там е двойно по-голям, ако само единият родител имаше тази позиция. От друга страна оказва се че работи и обратната връзка, според която ако нито един от родителите няма планета в тази зона е крайно невероятно в хороскопа на детето тя да е там. Друг интересен факт при изследването на космическата генетика е този, че ролята на бащата и майката са еквивалентни. Това не противоречи на генетичните закони, но е в разрез с медицинската гинекологична практика, според която бащата няма никаква обективна роля в настъпването на самото раждане, което би трябвало да зависи само от състоянието на майката и следователно от това да зависи точния момент на раждането на детето и позициите в неговата карта. Оказва се че майката няма толкова определяща роля в настъпването на раждането, а плодът има способността да предизвиква и да определя момента на раждането си и да се роди в подходящия (и съответстващия ) за него момент. Така се оказва, че бащата има индиректна роля (генетична) в настъпването на самото раждане, което се ръководи от плода.