Месечни
ефемериди
За повечето астролози ефемеридите /планетните таблици/
вече са част от романтичния период от тяхната практика
и въпреки това случаите, в които са ни необходими не
са малко.Тези
ефемериди са изчислени по прецизните алгоритми
на Swiss Ephemeris.
Координатите на планетите са дадени за 0h UT /гринуичко време/.
Ефемеридите са дадени за лична практика и могат да бъдат принтирани само за
лична употреба.
Източник
ASTRODIENST AG,
www.astro.com
в
началото
Важни
констелации
Важни констелации за
периода март-април 2006
г.
Юпитер - на 4.03.2006г. навлиза в ретроградна
фаза
Сатурн - запазва своето ретроградно
движение през целия месец. Ретроградната фаза на планетата е започнала на
22.11.2005 г. и продължава до 5.04.2006
г. Сатурн ще навлезе в стационарна фаза в последните дни на март,
преди да обърне движението си в директно на 5.04.
Аспекти
Марс 90 Уран 11
март 2006
г.
Юпитер 90 Нептун 16 март 2006г. /Юпитер е
ретрограден/
Марс 150 Юпитер
24 март
2006 г.
Марс 120 Нептун 25 март
2006г.
Марс 180 Плутон
8 април 2006г.
Марс 90 Нод.ос
21 април 2006г.
Марс 30 Сатурн
22 април 2006г.
в
началото
Фази на
Луната
Дадени са
моментите на настъпване на една от четирите фази на
Луната. Часовете са изчислени по Универсално време
(Гринуич). Важно! За да получите часа на
настъпване на съответната лунна фаза за територията на
България добавете 2 часа към посочения в таблицата
час за датите от края на октомври до края на март и 3
часа (лятно часово време у нас) за датите от края на
март до края на октомври всяка година.
| |
Новолуние
|
Първа четвърт |
Пълнолуние |
Последна четвърт |
| 2005
г. |
Jan 10
12:03
Feb
8 22:28
Mar 10
09:10
Apr
8 20:32 H
May
8 08:45
Jun
6 21:55
Jul
6 12:03
Aug
5 03:05
Sep
3 18:45
Oct
3 10:28 A
Nov
2 01:25
Dec
1 15:01
Dec 31
03:12 |
Jan 17
06:58
Feb 16
00:16
Mar 17
19:19
Apr 16
14:37
May 16
08:56
Jun 15
01:22
Jul 14
15:20
Aug 13
02:39
Sep 11
11:37
Oct 10
19:01
Nov
9 01:57
Dec
8 09:36 |
Jan 25
10:32
Feb 24
04:54
Mar 25
20:58
Apr 24
10:06 n
May 23
20:18
Jun 22
04:14
Jul 21
11:00
Aug 19
17:53
Sep 18
02:01
Oct 17
12:14 p
Nov 16
00:58
Dec 15
16:16 |
Jan 3 17:46
Feb 2 07:27
Mar 3 17:36
Apr 2 00:50
May 1 06:24
May 30 11:47
Jun 28 18:23
Jul 28 03:19
Aug 26 15:18
Sep 25 06:41
Oct 25 01:17
Nov 23 22:11
Dec 23 19:36
|
|
|
Новолуние
|
Първа четвърт |
Пълнолуние |
Последна четвърт |
|
2006 г. |
Jan 29
14:15
Feb 28
00:31
Mar 29
10:15 T
Apr 27
19:44
May 27
05:26
Jun 25
16:05
Jul 25
04:31
Aug 23
19:10
Sep 22
11:45 A
Oct 22
05:14
Nov 20
22:18
Dec 20
14:01 |
Jan
6 18:57
Feb
5 06:29
Mar
6 20:16
Apr
5 12:01
May
5 05:13
Jun
3 23:06
Jul
3 16:37
Aug
2 08:46
Aug 31
22:56
Sep 30
11:04
Oct 29
21:25
Nov 28
06:29
Dec 27
14:48 |
Jan 14
09:48
Feb 13
04:44
Mar 14
23:35 n
Apr 13
16:40
May 13
06:51
Jun 11
18:03
Jul 11
03:02
Aug
9 10:54
Sep
7 18:42 p
Oct
7 03:13
Nov
5 12:58
Dec
5 00:25
|
Jan 22
15:14
Feb 21
07:17
Mar 22
19:10
Apr 21
03:28
May 20
09:21
Jun 18
14:08
Jul 17
19:13
Aug 16
01:51
Sep 14
11:15
Oct 14
00:25
Nov 12
17:45
Dec 12
14:32 |
|
Затъмнения |
|
Слънчеви |
Лунни |
| T - тотални (пълни) |
t - пълни |
| A - ануларни (пръстеновидни) |
p - частични |
| H - хибридни |
n - пенумбрални |
| P - частични |
|
Източник
NASA Eclipse
Home Page
в
началото
Затъмнения
за 2006 г.
Лунно
затъмнение на 14 март 2006
г.
Първото
лунно затъмнение за 2006 г. ще е идеално видимо от
Европа и Африка.
в
началото
Пълно слънчево затъмнение на 29 март 2006
Продължителност на тоталната фаза 4м. 07с.
Географски позиции на пътя на затъмнението
Затъмнението ще е първото слънчево затъмнение за годината и ще е
видимо от Африка, Турция и Русия. Тоталната фаза ще се вижда в тесен
коридор, който ще премине през половината кълбо. Началото на сянката на
затъмнението започва в Бразилия и се простира през Атлантическия океан,
Северна Африка и Централна Азия, където приключва на залез слънце в Западна
Монголия. Зоната на частичното затъмнение ще е видима в доста по-широка лента
от повърхността. Диаметърът на сянката на тоталното слънчево затъмнение
по земната повърхност в различните участъци от пътя й ще варира между
165-188 км., а скоростта на движение на сянката между 0.697-1.508
км/с.
Тоталната фаза на затъмнението ще се състой в 10:11:18
UT, когато оста на лунната сянка
премине най-близо до
центъра на Земята. Преминавайки през планински региони в Турция пътят на това
затъмнение ще пресече пътя на затъмнението от 11 август 1999г. Така почти
четвърт милион човека ще могат да наблюдават второ пълно затъмнение от
тяхната територия за по-малко от седем години.
В продължение на 3 часа и 12 минути, лунната сянка ще измине по земната
повърхност около 14 500 км., засенчвайки 0.41% от земната повърхност.
Това затъмнение е от сарос-цикъл 139. Тази серия от затъмнения е
започнала на 17 май 1501г.
и продуцира затъмнения с нарастваща
продължителност, която ще кулминира в тоталното затъмнение на 16 юли 2186г.,
което ще продължи 7м. 29 сек., само 3 секунди под теоретичния максимум. Този
сарос-цикъл, от който е това затъмнение ще завърши с частично слънчево
затъмнение на 3 юли 2763г.
в
началото
Частично лунно затъмнение на 7 септември 2006
г.
Второто лунно затъмнение за годината е малко частично затъмнение. Явлението
ще се наблюдава най-добре от Африка, Азия, Австралия и Източна Европа. За
наблюдателите от Индийския океан Луната ще се вижда в зенита.
в
началото
Ануларно (пръстеновидно) слънчево затъмнение на 22 септември 2006
г.
Продължителност на тоталната фаза 7м. 09с.
Географски позиции на пътя на затъмнението
Финалното затъмнение за 2006 е пръстеновидно. Сянката на
тоталното затъмнение ще започне
своя път в северна Южна Америка и ще прекоси
Южния Атлантик без да минава през суша. Полусянката на затъмнението обаче ще
докосне по-големи региони от Южна Америка, източните Кариби, западна Африка
и Антарктика. Пътят на затъмнението започва в Гвиана в 09:48
UT, откъдето лунната сянка ще формира коридор с размер
323 км. Ануларната фаза на затъмнението ще продължи 7м. 09сек. и
в края на пътя си сянката на затъмнението ще бъде широка 261 км. През цялото
затъмнение сянката ще измине 13 800 км по земната повърхност и ще
засенчи 0.83% от повърхността.
Това затъмнение е 16-тото затъмнение от Сарос-цикъла 144.
Серията затъмнения от този цикъл е започнала с няколко частични затъмнения,
първото от който на 11 април 1736г. Тази поредица от затъмнения ще приключи
с частичното затъмнение на 5 май 2980 г.
Периодичността при повтарянето на затъмненията
се подчинява на т.нар.
цикъл на Сарос, период с продължителност от около
6
585.3 дни ( 18 години 11 дни 8 часа ). Когато две затъмнения са разделени
едно от друго
от период от един Сарос цикъл, те имат много сходна геометрия.
Затъмненията от един цикъл се случват винаги при един и същ лунен възел и на
приблизително еднаква дистанция на Луната от Земята, както и по едно и също
време на годината. Това е удобно за да може отделните затъмнения да се
групират в семейства или серии. Всяка една подобна серия продължава 12
или 13 века и съдържа около 70 или малко повече затъмнения.
Всеки един Сарос-цикъл започва с една поредица от тотални затъмнения и
завърша със серия от частични затъмнения.
Източник
NASA Eclipse
Home Page
в
началото
Планетни
възли
Слънчевата система е завършена, балансирана и сложно
устроена. Слънцето заема централно място в нея и със
своята гравитация кара планетите да се движат около
него, по точно определени орбити. Системата ни е
съставена от 9 планети.
В
исторически план съществуват два възгледа за строежа
на Слънчевата система. Първоначалният геоцентричен
модел, който е властвал в науката до Коперник, поставя
Земята в центъра на Вселената и ориентира всички
феномени на небето спрямо нея. Този модел се е
съгласувал много добре с властващата религиозна
представа за мястото, което заема
Земята. Тя остава и в
сила през Средновековието, когато властта на
Инквизицията е налагала идеологически модел и е
манипулирала и без това безпросветните маси. В това
време една незначителна част от хората са били
грамотни, а още по-малка част от тях са имали достъп
до книги и изобщо са си позволявали да разгърнат
мисълта си извън очертанията на
схоластиката.
Геоцентричният модел е модел на планетните сфери.
Земята е поставена в центъра на тази схема,
над нея са разположени сферите на
четирите "подлунни елемента" - въздух, огън, вода,
земя, над тях е сферата на
луната и след нея следват сферите на Меркурий, Венера,
Слънцето, Марс, Юпитер и
Сатурн. Сферата на Сатурн ограничава и затваря в себе
си цялата система, отвъд нея се
намира сферата на звездите, която древните са смятали,
че се върти най-бавно и над нея се е разполагала
т.нар. емпора /безкрайността/.
Коперник
е човекът, който обръща представите ни за строежа на
Вселената и това е известно като "коперникански
преврат". Той успява да повлияе до такава степен
върху вековните възгледи и да ги обърне в друга
посока, че става един от най-ключовите учени
за последните 500 години. Коперник не само успява да
състави новия хелиоцентричен модел, но успява блестящо
да го защити и то със средствата на тогавашната
астрономия. Той е бил рядко задълбочен, последователен
и много прецизен учен, което му е помогнало да се
изправи в защита на модела си и да пребори едно
огромно количество аргументи, трупани в продължение на
повече от 1600 години в защита на геоцентричния модел.
Орбитите на планетите са разположени
почти в една равнина и това е равнината
на слънчевата система. Разбира се, те имат известен
наклон спрямо еклиптиката, като този наклон (
инклинация ) е значителен за планети като Плутон и
Меркурий, което наред със сравнително големия
ексцентрицитет на орбитите им ги прави едни от
екзотичните тела в нашата система. Орбитата на всяка
една планета пресича равнината на еклиптиката и
формира две пресечни точки, обозначавани като
възли на съответната планета. Тези точки,
погледнати от позицията на Слънцето, са разположени
една срещу друга. Те не са стационарни, а се движат
много бавно на
фона на зодиака. Тяхното движение е средно
около 1
º
на век. Разбира се, поради това си мудно движение,
сравнимо със скоростта на движение на прецесионната точка,
тези позиции на планетните възли не биха могли да се
използват в персоналната астрология.
Както ще стане
ясно по-долу,
изобщо хелиоцентричните позиции не само на
възлите, но и на други точки не биха могли да се
използват в една земна астрология.
От практически съображения е важно да знаем големината
на орбиталните наклони на всички планети. За Плутон
този наклон е най-значителен. След него
идва
Меркурий. Плутон е, може би, най-странното тяло в нашата
система. Като започнем от неговия размер, който се
доближава до големината на нашата Луна. Плутон има и
спътник - Харон, който е по-малък от Луната. Много
често самият Плутон се описва от астрономите по-скоро
като двойна планетна система Плутон-Харон. Неговата
твърде неконвенционална орбита около Слънцето е
провокирала много астрономи и последната теория за
произхода му е свързана с рядка небесна катастрофа.
Предполага се, че Плутон е бил спътник на Нептун, но
след сблъсъка му с голяма комета, тя е успяла да го
избие от орбитата му около Нептун и да го изпрати в
орбира около Слънцето. Едно от най-сериозните
доказателства в тази посока е фактът, че орбитата на
Плутон пресича тази на Нептун и има периоди от
историята, когато Плутон е вътрешна планета на Нептун и
последният става най-периферната планета в Слънчевата
система.
Възлите, които се формират, обаче, могат
да имат два вида координати, в зависимост от гледната
точка на наблюдение. И ако за лунните възли позициите
са ясни, то при планетните възли съществуват две
възможни гледни точки. Лунните възли, гледани от земята,
са разположени в зодиака винаги в опозиция и ако ни е
известна позицията на единия възел, то допълващият го
се намира в опозиция
срещу него. Това е валидно и за
планетните възли, но за техните хелиоцентрични
позиции, т.е., погледнато от позицията на Слънцето,
възлите на всяка планета се намират в опозиторни точки
в зодиака. Но, както е понятно, ние не бихме могли да
използваме подобни координати в картите, поради две
основни причини:
-
хороскопът е
схематично представяне на позициите на небесните
тела, така, както те се виждат от конкретна точка от
земята, в точно определено време. Това показва, че е
невъзможно да смесваме в една схема точки от
различни координатни системи. Всички точки, нанасяни
в картата, трябва обезателно да се вземат с техните
геоцентрични координати.
Движение на геоцентричните планетни
възли ( годишен ход )
Хелиоцентрични позиции на
планетните възли
Източник
Планетните възли в астрологическата
практика, д-р Николай Колев
в
началото
Лунни възли
Слънцето е център на нашата
система, родната ни звезда, около която обикалят
планетите, привлечени от неговата мощна гравитация. Тя
е наистина грандиозна по размер, щом успява да задържи
около себе си толкова далечни планети като Нетпун и
Плутон, разположени в периферията на системата. Плутон,
този потънал в мрак и невъобразим студ свят, е толкова
далече от Слънцето, че от неговата повърхност то се
вижда като ярка звезда, така, както ние виждаме Венера
от Земята.
Със своето движение Слънцето описва
една въображаема линия по небесната сфера, наречена
еклиптика. Тази линия де факто представлява
годишния видим път на Слънцето по небесната сфера и
същественото е, че тя се вижда
по един и същи начин от всички планети от нашата
