Френският астролог Мишел Гоклен не е единственият изследовател, който се е доверил на математическия апарат на статистическия анализ в търсенето на потвърждение на астрологическите зависимости.

Още елинските астролози са постулирали, че астрологията предполага нейната истина да може да бъде потвърдена чрез наблюдение. Това може да бъде направено чрез сравняване на събитията от живота и движението на небесната сфера и небесните тела по нея.

Карл Густав Юнг се заема да проучи влиянието на светилата, които той смята, че въздействат директно и физически върху човека. Към края на живота си той държи да разполага с хороскопа на всеки от своите пациенти, смятайки че това е прекрасно ръководство за характера и психологическото състояние на човека. Той прави и някои прости наблюдения за да провери древното астрологическо схващане, че съществува специфично положение в хороскопите на брачните партньори. Без да претендира за изчерпателност провежда изследване на 483 брачни двойки и установява показателна връзка между Слънцето и Луната в техните хороскопи.

Съставяйки партньорски хороскопи той устаноявява, че Луната на жената често е в съвпад със Слънцето на мъжа – аспект, които се възприема като най-благоприятен за брака. Юнг е пионерът, който променя мисленето на по-късните астролози за времето, духовното отражение на външните събития, както и същността на причинно-следствените връзки в астрологическия модел. Той въвежда концепцията за синхроничността, която слага точка на много от натрупаните недоразумения в “чисто” каузалната астрология.

Синхроничността е склоността на събитията, феномените или характеристиките да се появяват заедно (едновременно), в синхронични групи, без между тях да съществува причинно-следствена връзка. При това всяко едно отделно събитие или феномен си има своя логична доказуема каузална линия, но между отделните линии на събитията такава връзка не съществува. Синхроничността се дължи на финните връзки, които съществуват между материята и явленията във Вселената и както Волфганг Паули я нарича – “задкулисна физика”. За жалост тези взаимовръзки не могат да се извлекат чрез логически умозаключения с непротиворечивата и полярна логика (каузална логика) с която работим. Единственият начин да се изследват синхроничните групи е чрез наблюдение и статистика, описвайки кои събития и характеристики се появяват заедно и кои избягват да го правят.

Юнг се опитва също така да се взре в границата между метафизичната и философска страна на астрологията и практическото й приложение. Тази нейна двойнствена природа е коментирана от много автори, а Франц Бол казва по този повод: “Астрологията иска да бъде и религия и наука в същото това време: това бележи цялата й същност”. Юнг страстно се занимава с астрология, особено към края на живота си, и приема, че хороскопа представлява “картина” на ума и протичащите в него процеси и взаимоотношения между символите (архетипите) са отразени в него. По-късно много психоаналитици, като Фритц Рийман, доразвиват и използват тази негова идея в своята консултантска и лечебна практика. Юнг дава едно от най-красивите определения на същността на хороскопа: “Ние сме родени в даден момент и на дадено място, подобно на реколтата от вино, ние притежаваме качествата на годината и сезона в който сме родени. Астрологията не твърди нищо повече от това”.

©AstroGalaxy, всички права запазени. Текстът и изображенията в статията не могат да бъдат репродуцирани по никакъв начин без писменото съгласие на AstroGalaxy.