За
движението на Луната в хороскопа като фактор за връзка между планетите
в
съчиненията на П. Александрийски и А. Аргол
Превод и коментар Цветомир Делийски
“Ние сме джуджета,
покачени върху раменете на гиганти. Така виждаме повече и по-далеч от
тях, не защото нашият поглед е по-остър или ръстът ни - по-голям, но
защото те ни понасят в небесата, издигнали ни със своята гигантска
висота”.
Бернар от Шартр (XII
век)
С тази лекция се поставя
началото на изследването на текстове на древни майстори астролози и
представянето им пред българската аудитория, интересуваща се от
класическите корени на
Астрологията.
Първият автор, с когото
искаме да ви запознаем, е Аргол и част от големия му учебник по
астрология, наречен “Ptolemdeus Parvus”. От
него избрахме глава, занимаваща се с наталната Астрология, която по
наша преценка не е разглеждана никъде другаде в съвременната
литература и се отнася до радикс Астрологията. Естествено в някои от
текстовете, проучени от Роберт Шмит и Роберт Ханд, се загатва нещо
свързано с избраната от нас тема, но никъде не може да се намери
по-пълна илюстрация на метода от събраната от екипа на сп.
“Астрожурнал”.
Преди да започна
изложението, искам да благодаря на колегата ни Румен Колев от
Астроизследователски Център – Зенит във Варна, който ни изпрати
латинския оригинал на текста, и на г-жа Петя Стоянова, благодарение на
която бе изгладен преводът от латниски на български език.
И така, в настоящата лекция
ще разгледаме движението на Луната в наталната карта и нейната
способност да попива и да пренася при своето движение характеристиките
на една планета към друга. От значение ще са и фазите на Луната, но
само като източник на светлина.
За всички е ясно, че Луната
с нейната влажност, променливост и чувствителност най-лесно попива и
се влияе от характера на въздействието на останалите планети в
хороскопа. Така, че тя може да присвои определена характеристика от
една планета, а както ще видим по-нататък, и на аспект, и да го
пренесе до друга планета в картата, като с това съществено да повлияе
интерпретацията на наталната карта. Венера и Меркурий до известна
степен приличат на Луната по тази характеристика.
Тъй като в избрания от нас
текст Аргол е описал съвсем бегло (в четири реда) правилата, при които
можем да приемем, че Луната изпълнява функцията на посредник между
планетите, ние ще използваме един текст от Павел Александрийски, в
който той подробно описва всички закони за това движение, но не дава
никаква информация по трактовката на конфигурациите, която е изобилна
при Аргол.
В старогръцкия текст на
Павел Александрийски има две думи на старогръцки, с които авторът
обозначава движението на Луната – “sunaphe”
- сближаване и “apporoia”
– отдалечаване. Роберт Ханд дава следните значения за използваните
думи. “Sunaphe”
буквално означава свързване или обединяване на две неща, а “apporoia”
- отплуване или издигане. В латинския текст на Аргол обаче се използва
една единствена дума на латниски – “deflux”.
Думата има следните значения: 1. стичам се; 2. смъквам се, спускам се
по течението, отплувам; постепенно преминавам; 3. преставам да тека;
преставам, изчезвам, свършвам се.
Павел
Александрийски, глава 17, стр. 57 (руско издание)
За сближаването (sunaphe)
и отдалечаването (apporoia)
на Луната по отношение на блуждаещите звезди.
“Доколкото съществуват
много различни способи за определянето на сближаването и
отдалечаването, необходимо е да се дадат пояснения. Те са следните:
ако се случи Луната да има повече градуси, отколкото която и да е
звезда
в същия знак, в който е и тя, то тя се отдалечава от тази звезда;
точно така е, ако която и да е звезда, която се намира в същия знак, в
който е и Луната и има повече от нея градуси, тази звезда допуска
сближение с Луната. По същия начин, ако се случи на звездите да бъдат
намерени в предшестващия или последващия знак, от този, в който се
намира Луната, но при това в (рамките на – бел. прев.) дъга от 30
градуса, то се съхраняват отношенията на сближаване и отдалечаване.
Например, ако Луната се
намира в 20-ия градус на Стрелеца, звездата на Арес в 20-тия градус на
Скорпиона, а звездата на Афродита – в 20-ия градус на Козирог, то ние
казваме, че е станало отдалечаване на Луната от звездата на Арес и е
започнало нейното сближаване със звездата на Афродита.
Що се касае
разглеждането на сближаването и отдалечаването със звездите, намиращи
се в същия знак, в който е и Луната, с тях трябва да се отнасяме така:
да кажем,че Луната се намира в 10-ия градус на Телеца, звездата на
Хермес – в 9-ия градус, когато звездата на Зевс е в 11-ия градус. В
този случай казваме, че Луната е започнала своето отдалечаване от
Хермес и се приближава към звездата на Зевс.
Определянето на
сближаването и отдалечаването, разглеждано в дъга от един до три
градуса, винаги е силно действащ относно формата на въздействие, които
носят едни или други звезди. Следващи по сила се явяват тези, които се
определят по дъгата от седем градуса. След това до 15 градусната дъга.
След това – до 30 градуса дъга. Сближаването и отдалечаването,
свързано с отчитането на последните интервали (15 и 30 градуса), се
проявява в по-късните години от живота, а не в юношеството (аз имам
предвид – в зрелите години, и даже в старостта), водейки към
завършване на действието на всичко добро или основополагащо, което
може да се случи.
Ще се възползваме от още
една парадигма, за да разберем по-пълно определението за сближаване
или отдалечаване. Нека Луната се намира в 13-ия градус на Везни,
звездата на Арес - в 6-ия градус, звездата на Зевс - в 20-ия градус на
същия знак. Луната е завършила отдалечаването от звездата на Арес и е
започнала сближаване със звездата на Зевс в пределите на дъга от седем
градуса.
Вида сближаване или
отдалечаване се разглежда в съответствие с фигурите и ветровете. Него
(вида сближаване или отдалечаване – бел. прев.) разглеждаме относно
звездите, образуващи ту триъгълник, ту шестоъгълник, ту квадрат или
диаметър. Сближаване по страната на триъгълника има смисъл от 120 до
117-ия градус,
съответно за шестоъгълника – от 60 до 57-ия градус, квадрата – от 90
до 87-ия градус, диаметъра – от 180 до 177-ия градус, при това без
значение дясно- или лявостранна е тази фигура по отношение на Луната.
С цел да поясним
сближаване по страната на триъгълника,нека приемем, че е дадено, че
Луната се намира в 15-ия градус на Овена, Зевс – от 18 до 15 градуса
на Стрелеца. Говорим, че сближаването на Луната със Зевс става по
десностранен триъгълник. Но трябва да разбираме, че по подобен начин
Луната се държи и по отношение на градусите на останалите страни
(знака Лъв).
Що се касае сближаването
или отдалечаването на Луната по отношение на звездите, осъществяващо
се в съответствие с движението на вятъра, това е особен въпрос, тъй
като Луната изгрява и се възвръща заедно с преминаването на
блуждаещите звезди ту при един и същ вятър, ту при различни.
Без да се определи
сближаването и отдалечаването, не може да се установи за родения нито
дължината или краткостта на живота му, нито мненията за раните,
болестите или благосъстоянието, нито за лошата съдба, нито за добрата
или лошата репутация, нито за мъжествеността или слабостта.”
Това е целият текст,
преведен от руски от книгата на Павел Александрийски, която се появи
антикварно и апокрифно и на българския пазар. Съзнаваме, че този
превод може да търпи известна критика, тъй като е преминал през
няколко езика (оригинал на старогръцки - първи превод на английски,
втори на руски, трети на български), а не е преведен от оригинала
(старогръцки), преди да стигне до българския читател. Въпреки това от
него можем да извлечем основните правила за работа по сближаването и
отдалечаването на Луната – дефлукс:
1. За сближаване или
отдалечаване на Луната можем да говорим в следните случаи:
а). Когато Луната и
планетите, между които се движи тя, се намират в границите на един
знак
б). Когато Луната и
планетите, между които тя се движи, не се намират в различни знаци, то
между Луната и всяка от планетите може да има най-много 30 градуса.
2.
По сила и периодичност конфигурациите се подреждат както следва:
а). Най-голяма сила относно
формата и характера на влияние и проява на планетите, включени в
дефлукса
на Луната има, когато конфигурацията на сближаване и отдалечаване се
разиграва в рамките на 3 градусова дъга. Проявата на това влияние може
да се очаква в юношеството.
б).
Следваща по сила относно формата и характера на влияние и проява на
планетите в картата има, когато конфигурацията на сближаване и
отдалечаване се разиграва в рамките на 7 градусова дъга. (виж
примерите на Павел Александрийски).
в). Когато конфигурацията на
сближаване и отдалечаване се разиграва в рамките на 15 градусова дъга,
тогава предсказанието се отнася за средата на живота на родения или за
онзи период от живота му, за който подсказва картата като цяло. Това
са символични дирекции, прогресии, примарни дирекции и др.
г). Когато конфигурацията на
сближаване и отдалечаване се разиграва в рамките на 30 градусова дъга,
тогава предсказанието се отнася за старините, за края на живота на
родения.
3. Сближаването или
отдалечаването на Луната можем да използваме и когато правим анализ на
аспектите.
Вече можем да пристъпим към
разглеждане на самите конфигурации и тяхната интерпретация. Предполага
се, че читателят вече е запознат с някои основни парадигми в
класическата астрология, но въпреки това, преди да продължим нататък,
е редно да припомним какво представлява разделението на планетите на
дневни и нощни групи и накратко ще споменем още веднъж основните
принципи.
Дневни и нощни планети
- Това определение на планетите ги разделя в две групи, всяка със свой
управител, наречени дневна и нощна група на планетите. В гръцките
текстове, когато се прави това разделение, се говори, че планетата се
отнася или към слънчевата, дневна “секта”, или към Лунната - нощна
“секта”.
Дневната група или секта се
състои от Слънцето, Юпитер, Сатурн и дневния Меркурий. В нощната група
или секта влизат Луната, Венера и нощния Меркурий. Неуместно е да
причисляваме към някоя от групите транссатурновите планети, защото те
са открити много време след като това разделение се е оформило в
древногръцката астрологическа школа. На какво се базира това
разпределение?
За никого не е загадка защо
Слънцето е разположено в дневната група и е неин управител, а Луната в
нощната. Юпитер, благодарение на своя блясък, топлина и родство с
дневното светило, е следващият член на дневната група. Венера, като
влажна и топла се причислява към групата на Луната. Марс и Сатурн се
разпределят в двете групи не по силата на своето сходство с останалите
й членове, а по силата на тяхната противоположност. Марс със своята
прекомерна топлина и сухота се причислява към влажната и студена нощна
група, а прекалено студеният и сух Сатурн - към групата на Слънцето.
Така топлите Юпитер и Слънце загряват студения Сатурн и намаляват
жестокостта му, а влажните Венера и Луна смекчават сухия и агресивен
Марс. Това разпределение е в хармония и с всеизвестното правилото, че
когато две благотворни планети си взаимодействат, тяхната сила и
положително влияние нарастват, а когато две злотворни планети се
срещат и взаимодействат, то неблагоприятната им сила се увеличава.
Ето защо Марс и Сатурн са поставени в съответните групи – за да бъде
уравновесена силата им. Следствие от казаното, също превърнало се в
правило, е, че когато един бенефик сключва аспект с малефик, то той
отслабва неговите отрицателни прояви.
Меркурий се причислява към
една от двете групи в зависимост от положението си спрямо Слънцето.
Той е дневен, когато изгрява преди Слънцето като утринна
звезда, и нощен, когато се вижда (изгрява, движи, стои) след Слънцето
в наталната карта, тоест се вижда след залеза му.
Във връзка с казаното
по-горе можем със сигурност да твърдим, че в древността Луната се е
смятала за изключително важен фактор при нощно раждане, а също така и
когато се е анализирало положението на планетите в нощната половина на
дневните карти. Там, в неосветената от Слънцето половина на картата,
тя (Луната) е замествала дневното светило и яркостта на отразената от
нея светлина до голяма степен е била решаващ фактор при оценката на
Марс, Сатурн и бенефиците, както и ще видим по нататък. И така
представяме ви текста на от учебника на Аргол.
Andeae Argoli,
Ptolemaeus
Parvus, De Lunae Defluxibus, cap. VII, 33
(lat.
ed.
1659)
За “отлива” на Луната от
Сатурн:
"Ако Луната отплува от
Сатурн и се носи към Юпитер нарастваща, и Юпитер е щастлив (добре
поставен - бел. прев.) на ъглите, в собствените си достойнства, или по
друг начин афлектиран (поставен - бел. прев.), свободен от изгарящите
лъчи на Слънцето (combust)
и лъчите на малефика Марс, то той предсказва богатство, известност,
градски управител, управител на провинции, успехи според качествата на
личността и поставен във всички достойнства; отрежда дарове,
наследства на постоянните в добрата кауза, понякога скрити (потайни).
Ако обаче Луната намалява по светлина, всичко от изброеното е
по-малко, но все пак ще се запази. "
Тук нарастващата Луна носи
конструктивността и амбицията, а и възможността и желанието
постигнатото да се запази и да се увеличи - едни чисто Сатурнови
характеристики, до Юпитер, чиито дарове често сме склонни да
пренебрегваме в мързел и размотаване. Ето един пример: когато
нарастването на Луната само усилва сиянието на Юпитер и го прави още
по-щедър в изливането на блага и дарове, което е и още едно
потвърждение на правилото, че дневните планети стават по-добри в
осветената от Слънцето половина на хороскопа, а нощните сияят по-ярко
в нощната част на картата.
"Ако Луната отплува от
Сатурн и се насочва към Марс, нарастваща по светлина, отрежда на
родения да е подложен на някакви болести или някакви телесни
недостатъци и понякога прави той да загине в първа младост. Носи
насилствен край в (от) критичните моменти, усилия, объркване.
Предразполага към тайни изкуства, Алхимия и сродните й, и т.н.
Намаляваща по светлина, тя показва злини в (за) майката, съпругата и
детето, които биват заплашени дори от насилие, ако Марс или Сатурн
нараняват Асцендента (чрез аспект - бел. прев.), неговият господар или
всички от
VIII
дом, или пък да бъде поставен в
VIII."
Трябва да отчетем и факта,
че тук &
месечни позиции на планетите