Той учи първоначално в Аикс, по-късно в Авиньон, където през 1613 г. се дипломира като доктор по медицина, но в продължение на двайсетте години, през които практикува тази професия, никога не е бил щастлив и самия заявява, че се е чувствал третиран като крепостен от двамата патрони, които го били наели да им служи като лекар. По поръчение на епископа на Булон Морен предприема няколко пътувания в Германия, Моравия и Унгария, където изучава минно дело. По време на тези пътувания през 1616 г. се запознава с шотландския алхимик и астролог Уйлям Дейвисън, който го въвежда в тайните на астрологията. В апологетичния предговор към “Астрология Галика” Морен ни съобщава, че е започнал неохотно да изучава астрология преди около 40 години (броено назад от времето на първото издание на “Астрология Галика” през 1661 г.) от въпросния епископ, на когото е бил личен лекар. В продължение на 10 г. той изследвал астрологията емпирично (чрез опита) и не можел да схване смисъла на нещата, но най-накрая открил принципи, които “биха задоволили всеки разумен любознателен ум и биха служили за различаване на истинското от фалшивото в това изкуство, както е било предавано и практикувано досега.” Той заявява, че въпросните истински принципи не са били формулирани нито от Птолемей, нито от някой друг дотогава.

През 1621 г. става придворен лекар и на херцога на Люксембург.

След като неговото предсказание, че през 1617 г. неговият работодател, епископът на Булон, ще бъде арестуван и хвърлен в затвора, се сбъдва, започват да го посещават важни и високопоставени личности като кралица Мария Медичи. Верни се оказват и последвалите предсказания за съдбата на крал Луи ХIII, крал Густав Адолф, както и на Мария Медичи. Точно както Анри IV привиква своя лекар и астролог Ларивиер при раждането на Луи XIII, така и при раждането на Луи XIV Морен е бил прикрит в кралския апартамент, за да направи хороскопа на бъдещия велик монарх. По-късно той избира удачните астрологически часове и минути за пътуванията на мосю дьо Шовини, държавен секретар по онова време, а също и времената, когато той ще бъде добре приет в чуждите кралски дворове. На кардинал Ришельо той предсказва тежка и мъчителна смърт от неизлечима болест. И отново в апологетичния предговор към “Астрология Галика” Морен ни съобщава, че покрай тези астрологични успехи Вотие - личен лекар на Луи XIV, се опитал да ходатайства за Морен да стане кралски астролог, но предложението му не било одобрено (вероятно защото по онова време вече са съществували няколко френски указа против астрологията - от 1493, 1560 и 1570 г., макар те никога да не са били прилагани на практика), но пък през 1629 г. Мария Медичи обсъжда с краля възможността Морен да започне работа като щатен преподавател в Колеж дьо Франс и през февруари 1630 г. той става кралски професор по математика в същия колеж, което му дава възможност да осигурява две племенници в най-добрите женски манастири и да омъжи трета.

Макар да се твърди, че Морен е бил личен астролог на Ришельо, няма убедителни факти, които да подкрепят това твърдение. Вероятно кардиналът се е консултирал с него от време на време, но безспорна истина е, че Морен  не е обичал Ришельо. Причината за тази вражда е следната:

По това време някои от господстващите монарси в Европа, включително и кралят на Франция, учредяват голяма парична премия за онзи учен, който създаде практичен метод за намиране на географската дължина, който да служи за точното определяне на местоположението на корабите по време на морски пътешествия. Морен разработил метод, базиран на следната процедура: измерва се елевацията на Луната спрямо звезда, чието положение е точно известно и от полученото число се добива ректасцензията и ширината, както и деклинацията и дължината. След това е необходимо с помощта на таблици да се изчисли времето, когато Луната се намира на същото това положение в небето, но за мястото, за което са направени съответните таблиците и чиято дължина е известна. Разликата във времената, преобърната в градуси, ще даде местоположението на кораба. По-нататък във времето този метод се е радвал на широка популярност, конкурирайки се с метода на Галилей, при който за същата цел се наблюдават спътниците на Юпитер. Но в началото съдбата не била благосклонна към метода на Морен.

На 30 март 1634 г., в залата на арсенала в Париж, Морен демонстрирал своята “наука за географската дължина” пред аудитория от 300 души, включително избрана от Ришельо комисия от 8 човека, в чийто състав влизат математици, прелати и съдии. След разпитване и дискусии, продължили 6 часа, присъстващите в залата математици единодушно подкрепили метода на Морен. Десет дни по-късно обаче, по неизвестни причини, Ришельо свикал отново пет от членовете на комисията (без да позволи на Морен да присъства) и ги принудил да се откажат от вече взетото решение. Морен е огорчен от случилото се и никога не прощава на кардинала. След издаването на труд – “Науката за Дължините” през юли 1634г., той получил множество покровителствени писма от добре известни астрономи от Европа, които напълно признавали ценността и верността на този труд, но дори и когато публикувал тази кореспонденция през 1636г., Ришельо не променил решението си. Но 3 години след смъртта на Ришельо Морен изготвил дълъг доклад, обобщаващ случилото се, и след като получил подкрепа от херцога на Арл, принца на Конде и други значими благородници, го представил пред Кралския съд през 1645 г. с намерението да се сдобие с обещаната награда. Най-сетне било взето благосклонно решение и Кралският съвет, начело с кардинал Мазарини, подкрепил молбата му да получи заслуженото парично възнаграждение като пенсия в размер на 2000 ливри годишно (една много добра сума за времето), както и еднократна награда от 1000 ливри директно от кралската хазна.

Морен е автор и на други трудове, излизали в периода от 1619 – 1645 г. (измежду които е, наред с гореспоменатия труд за определяне на географската дължина, също и един такъв, посветен на реабилитирането на астрономията и един трактат за атомите и вакуума). Част от тези творби предизвикали критики от страна на бележити имена за времето и се завързала кореспонденция между тях и Морен. От тези критики не следва да се заключава, че Морен е бил без научна подготовка, но въпреки несъмнените му заслуги към математиката, физиката и астрономията, името на Морен остава свързано най-вече с астрологията. Той е създател и на нова домификационна система (домификация по Морен или по Вилфранш), главното достойнство на която е, че, за разлика от останалите, може да се прилага и за географски ширини, по-големи от 66°.

Жан-Батист Морен дьо Вилфранш умира на 6 ноември 1656 г. в Париж.

“Астрология Галика” – резюме и значение

Ранните астрологични съчинения на Морен са посветени на астрологичните домове и на опит да се реабилитира астрологията.

Главната му заслуга обаче си остава неговата “Astrologia Gallica”, монументална творба, писана в продължение на 30 години упорита работа. Нейното първо издание излиза в Хага през 1661 г. (5 години след смъртта му). Кралицата на Полша дава 2000 талера за отпечатването й.

Творбата включва един Апологетичен предговор от 36 голямоформатни (фолио) страници и още 784 страници с текст, разположен предимно в две колони и разпределен в 26 книги. Книгата съдържа също 39 таблици и 80 примерни хороскопа и е написана на научния латински от XVII век.

В ръкописа в Националната библиотека в Париж присъстват и два трактата за метеорологичната астрология от Морен, които обаче не изглежда да са били отпечатани нито отделно, нито заедно с “Астрология Галика”. В хода на самата книга той на места се позовава на някакъв свой труд, който обаче изглежда не е запазен до наши дни.

Във встъпителния увод към читателя от “G.T.D.G.V.” се заявява, че труда е завършен през 1648 г., но издаването му се е забавило поради Фрондата (въстание във Франция) и други условия. От стила на разсъждения в цялата книга изглежда очевидно, че Морен се е опитвал да следва стъпките на Декарт. Гореспоменатият “G.T.D.G.V” възхвалява Морен, казвайки, че той е представил астрологията по-стабилно и ясно, отколкото Аристотел представя физиката или Гален - медицината.

По-нататък в същия предговор Морен трактува правило 9 от Индекса на забранените книги, приет на събора в Трент и булата на папа Сикст V от 1586 г., като заклеймяващи само предсказването на непредвидени събития и онези, зависещи от свободната човешка воля. После посвещава няколко страници на обяснения на пасажи от Библията, които се считат за насочени против астрологията.

Дяволът, с цел да опозори истинската астрология, създавал впечатление, че древните изкуства за гадаене са смесени с нея, а слугите на дявола претендирали, че са астролози. Колкото до отношението между религията и звездите, никой разумен човек не би приписал култове на звездите, които биха били с диаболичен произход. А създадените от човека религии като Ислямът, Лутеранството и Калвинизмът може да се отнесат до звездите, доколкото последните са повлияли на характерите на Мохамед, Лутер и Калвин. Но, както се знаело, има юдаисти и християни измежду тюрките, както и китайци и американски индианци, които приемали християнството, затова догмата, която твърдяла, че религиите и особено Християнството са причинени или управлявани от небесните тела, изглеждала глупава и нечестива. От друга страна Морен защитава направения от Кардан хороскоп на Исус, който е можел да избере Своето собствено време на раждане и който, като създаден от природата човек, е бил, подобно всеки друг човек, подчинен в тялото си на звездите. По-нататък Морен привежда доводи, че не е неблагочестиво да се вярва, че Христос е употребявал избор на подходящите часове (елективна астрология) и че датата на Неговото раждане може да се определи от хороскопа, който му приляга и в който присъстват индикации за Неговите проповеди към учените мъже в храма, когато е бил на възраст 12 години и 3 месеца. Но според Морен Витлеемската звезда не е била нова звезда или комета, а ангел върху светещ облак. Много място е отделено на опровержения на модерните тогава противници на астрологията Пико дела Мирандола, Александър де Ангелис, Сикстус аб Хеминга и Гасенди, а също и на критики и отхвърляне на грешките на древните астролози, включително Птолемей, на изчистване на астрологията от ексцесиите на араби, халдейци, египтяни и индийци, и на отказ от идеите на нашумели по онова време защитници и покровители на астрологията, като Луциус Белантус (Лучио Беланти), Кардан, Гуинтини и Кеплер.

Кратък преглед на всички книги

Първата от 26-те книги на “Астрология Галика” защитава вярата в Бог и Христос от идолопоклонници, атеисти, калвинисти и подобни.

Втора книга третира Сътворението, човека и Края на света.

Трета книга разделя Вселената на три части: елементална (на елементите), етерна и небесна. Морен поддържа съществуването на четири елемента и четири качества, въпреки че припознава земята и водата като формиращи едно кълбо. По време на посещението си в дълбоки унгарски мини през 1615 г. на него му хрумнала идея (за която той гордо твърди, че не е била поддържана от никого дотогава), че подобно на трите области на въздуха, съществуват също и три земни пласта, но в обратен ред: първи – много тънък, топъл през зимата, когато приземният въздух е студен и студен през лятото, когато същият въздух е топъл; среден такъв - горещ, докато средният въздушен пласт е студен; и най-долен – студен, докато най-високият въздушен пласт е топъл. Земята, като цяло, е неподвижна в центъра на Вселената и Морен отхвърля Коперниковата хипотеза, като на други места я нарича “лудата доктрина на Коперниканците”, защото тя отричала, че небето, звездите и техните движения са направени в името на човека, обитаващ земята и така внушава, че планетите и неподвижните звезди са обитаеми. Още по-нататък Кеплер бива упрекнат, че е описал растенията и животните на Луната като 15 пъти по-големи от нашите, в съотношение с размера на лунните планини, сравнени с тези на земята.

Отвъд елементалния свят следва етерният, в който се движат планетите през етера, в чието описание Морен следва Кеплер и го дефинира като една много разредена, разсеяна и течна субстанция. Отвъд него следва небесният свят, съставен от небето на неподвижните звезди и primum mobile (първичното движение – виж първо приложение в края на книгата). Двете допълнителни небеса, въведени по времето на Алфонсинските таблици, за да обяснят колебателните движения на машината на Вселената, са чиста фикция. От друга страна, небето на неподвижните звезди, част от което е Млечният път, и primum mobile, били две съвкупни небеса (duo coeli solidissimi). Морен отрича, че екваторът, еклиптиката, хоризонтът и меридиана са въображаеми кръгове и нямат достойнства, но е съгласен, че тропиците, полярните кръгове и екваториалните меридиани на равноденствието и слънцестоенето са въображаеми и без достойнства като такива.

Четвърта книга е за разпространението на сътворените същества и постоянните величини.

В следващата книга върху пространството, мястото и вакуума той отрича, че експериментът на Торичели е създал вакуум и така е доказал неговото съществуване.

След една книга, посветена на движението и времето - книга седма, се спира на продуктивните причини, а осма книга – на промените на физическите тела и че те могат да действат от разстояние чрез излъчване на качества. Между другото има и една глава за значението и намаляването на качествата.

В девета книга - за смесените тела, Морен опровергава мненията на Гасенди и Декарт, потвърждава това на Аристотел и разширява мненията на Парацелз, Северинус и други химици - като Николас от Суза, базиращи се неправилно на идеята, че земята не била нито в центъра на Вселената, нито неподвижна, че Вселената била без център или край и че всички планети и дори неподвижните звезди били обитаеми. Морен признава обаче,  че планетите не са прости тела, а всяка от тях е от различни съставки, както се вижда при наблюдения през телескоп. Те съчетават небесна, етерна и елементална материя. Морен също така изоставя Аристотеловото обяснение за кометите, че били земни изпарения и твърди, че те се създават в етерната област, а също накратко разглежда тяхното значение. Той вярва, че неподвижните звезди светят със своя собствена светлина. В друга книга той вече е приел елиптичните орбити за всички планети - “както пръв от всички забеляза Кеплер.”

Десетата книга поддържа мнението, че астрологията се базира на опита.

В единадесета книга Морен започва да обосновава действията на небесните тела, първо разисквайки светлината, докато в дванадесета книга се занимава с елементалните качества топлина, студ, сухота и влажност и с тяхното влияние, което е достойнство, излъчвано от веществените им форми. По-нататък той застава в подкрепа на доктрината за раждането, която твърди, че рожденият темперамент на един човек се запазва през целия му живот и че наталните предразположения не могат да бъдат определени по-точно по никакъв друг начин, освен чрез построяване на хороскоп за момента на раждането. Той отхвърля употребата на карта за времето на зачатие.

Построявайки по този начин за свое собствено удовлетворение основите на астрологията на предполагаемо здрава природна основа в първите дванадесет книги, Морен посвещата останалите четиринадесет – които обаче запълват двойно повече страници – на изложение на принципите и детайлите на това изкуство.

Книга XIII е за характеристиките на планетите и неподвижните звезди, като планетите са различават според това дали са мъжки и женски, дневни и нощни, добротворни (бенефици) и злотворни (малефици). В книгата присъстват 11 страници с обстойни таблици на универсалните господства на планетите.

XIV книга е върху знаците на зодиака, които извличат своите различни качества от първото небе (primum caelum).

Следващите книги (XV, XVI, XVII, XVIII) се занимават с достойнствата на планетите в знаците, лъчите и аспектите на звездите, разделението на астрологични домове, което е илюстрирано с конкретни рождения, и силите и слабостите на планетите. По отношение на аспектите Морен използва случая да отхвърли Птолемей, Кардан, Бианкини, Региомонтанус и Леовиц.

След кратка книга XIX върху дефинициите, аксиомите и теоремите, Морен обсъжда универсалното действие на небесните тела едно спрямо друго и върху подлунния ни свят. Той твърди, че неговата доктрина е чисто материална, но въпреки това непозната за Аристотел и всички предишни философски школи. На мястото на Птолемеевото географско зодиакално разделение на земния глобус, Морен предлага свое собствено. Той отказва да приеме твърдението на Аквински, че ако движението на небесата спре, те ще престанат да излъчват топлина и въпреки че Слънцето ще продължава да осветява разположените по-долу от него, размножаването ще спре. Морен отхвърля мнението, че ако Слънцето стои неподвижно над една точка, то ще я изгори още повече и именно за да се предотврати подобно разрушително изгаряне, то непрекъснато бива поддържано в движение. “И така движението на небето не прави нищо само по себе си, а само излъчва активни качества.”

Нека обобщим главните отличителни черти на Мореновата астрологична система:

На мястото на старото разделение на мажорни и минорни, небе и земя, небесно и подлунно, квинт-есенция и четири елемента, той приема трислойно разделение на елементално, етерно и небесно. Планетите не са вече прости тела от петата есенция (quinta-essencia, етера), а са съставени от елементалните качества топло, студено, сухо и влажно, както и от етерна и небесна материя. Морен прави разлика между тяхната елементална проява като топлина, влажност и др. и тях&