РАЖДАНЕ И ЕВОЛЮЦИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА

Николай Колев

Съдържание:

    1.Генезис и линия на еволюция на Астрологията.

    2.Предаване на астрологическата традиция през епохите.

    3.Проектът "Hindsight" - бъдещ поглед в миналото.

    4.Реконструкция на автентичните концепции - коя Астрология е автентична.

              Неизбежно е да не се замислим за произхода на астрологията и пътя, който тя е извървяла през епохите, за начина, по който традицията се е предавала, както и промените, които са настъпили в нейните концепции. Това знание се явява решаващо за опознаване на автентичните теории и оценяване на действителната стойност на актуалното им статукво.

              Ако се впуснем в сериозно дирене на автентичните корени на астрологията, след години на упорито търсене неминуемо ще достигнем до точката, към която водят всички пътища, а именно Вавилон и времето на раждането на хороскопната астрология около IV в. пр.н.е.

             Няма да се спираме на купищата спекулативни теории за нейния произход, асоцииращи го с атлантите, извънземни цивилизации, мистични царства, които отдалечават раждането й до над 500 000 години назад от нашето време. За щастие, много академични учени, посветили живота си на изучаване на различните аспекти на живота, културата и науката на територията на днешен Ирак, разкриват истинската история на нейната поява в Месопотамия.

                Месопотамия или "земята между двете реки" (Двуречието), често наричана "люлка на цивилизацията", е територия, където историческите факти свидетелстват за съществуването на урбанистична цивилизация по-рано от 4000 г. пр.н.е. С това тя се явява най-ранната сред останалите стари цивилизации, съществували по това време или по-късно, като Египетската, Китайската, Индийската и формираните в Централна Америка.

                 Първите жители на Месопотамия, известни като убедиани, са дошли в тези земи и са водили номадски начин на живот, смесвайки се с шумерите, които впоследствие започват да доминират в езиково и културно отношение. Шумерите са тези, които изобретяват най-старата форма на писане - клинописа.   

                 По-късно, на тази територия се преместват и семитите, концентрирайки се в една област,  разположена около главния им град Акад. През 2330 г. пр.н.е. семитският цар Саргон завладява шумерите и създава първата от няколкото семитски империи, които са се разпростирали и са оказвали огромно влияние не само в Месопотамия, но чак до бреговете на Средиземно море и Египет. Акадският език се явява директен наследник и вариант на асиро-вавилонските езици. Акадската империя пада през 2218 г. пр.н.е., след което започват дълги борби за контрол на територията от различни семитски племена. В това отношение Египет е пощаден от подобен хаос, радвайки се на дълги векове на относително мирно съществуване с кратки периоди на смут.

                Към 2000 г. пр.н.е. се установява сравнително стабилен мир след раздяла на доминираните територии - на юг остават вавилонците, които дълги векове преди това са владели тези земи, а на север са избутани асирийците. През целия период на съвместното им съществуване асирийците са били политически доминиращи, докато вавилонците са имали културно надмощие. За това говори и фактът, че официалните записи в Асирия са водени на вавилонски диалект, близък до акадския.

                   В началото Месопотамската астрология е започнала като астрален култ, подчинен на т.нар. омени - знамения. Те са наблюдавали небето за всякакви "странни" и впечатляващи явления, възприемайки ги като знамение за промени в държавата. Често роля на подобни омени са играли различни климатични феномени, смесени с астрономически. Това, което ги отличава от другите култури, в които също се зараждат по естествен път подобни астрални култове, е полагането на начало още от ранните етапи от историята им на много систематични наблюдения на видимите небесни феномени и описването на редица циклични явления, както и опита те да бъдат свързани със специфични сфери от живота на хората. Според Ван дер Верден, най-старите познати астрономически писмени свидетелства датират от времето на Хамурапи. Най-големият сборник от омени (знамения) е Енума Ану Енлил, съставен в началото на 2000 г. пр.н.е. Друга важна колекция от омени, чието датиране е много спорно, са Таблиците на Венера на Амизадуга. Те се състоят от систематични наблюдения на фазите на Венера, комбинирани с техните омени. Използвайки данните от тези таблици, се стига до извода, че са направени на базата на наблюдения в периода 1702-1582 г. пр.н.е.

                  Тези таблици са били запазени най-вече поради религиозни мотиви, тъй като месопотамците са вярвали, че звездите и планетите са богове, а Ищар (Венера) е била най-главната от всички. За тях звездите са показвали настоящата воля на боговете тук и сега и това е причината, която ги е тласнала към задълбоченото наблюдение на небето и раждането на астрологията.

                   През следващите няколко века Вавилонците продължават своите наблюдения, като разширяват списъка с небесни феномени, както и сложността на тяхното описание. Те започват да изучават сложното видимо движение на планетните цикли, техните взаимоотношения със сезоните и положението им спрямо слънцето в ключови моменти от годината. Разширяват много познанията си върху календара като построяват най-съвършения лунен календар и отчитайки променливото движение на луната, създават динамична година с един допълнителен месец. Познанията им за небесните цикли са им позволили в този период вече да правят изчисления за положението на планетите в бъдеще, както и да предсказват лунните и слънчеви затъмнения с голяма точност. Много вярни и систематични записи на затъмненията са датирани от 747г.пр.н.е.

                 В началото те не са използвали познатия ни днес зодиак, а са записвали положенията на планетите в зависимост от близостта им до някоя ярка звезда, като "...луната е близо до Плеядите, Венера е близо до Сириус", а сегментите от небето са били заключвани между известни съзвездия. В действителност, това са сидерални координати (спрямо звездите), но все още не са зодиак. При тях не е съществувал фиксиран кръг от знаци, нито начална точка за отброяването им. Според Ван дер Верден астрологията е преминала през три етапа на развитие. Първият се състои от астрологията на омените (предзнаменования); вторият етап е астрологията, базирана на зодиака в съвременния му вид, въпреки че на този етап все още няма персонална астрология. Тази междинна фаза е датирана в периода 630-450 г. пр.н.е. и се свързва с голямото внимание, което се отделя на транзитирането на Юпитер през знаците със скорост от 1 знак за година, нещо, което е основа на китайската практика – на всяка година да се преписва определена характеристика – и е своего рода система за годишна профекция, такава каквато съществува в по-късната астрология. На този етап, обаче, все още не съществуват домове, а използваният зодиак е сидерален. Третият етап е хороскопната астрология. Много източници споменават, че халдейците са съставяли рождени карти. За това свидетелства и Диоген Лерциус, който споменава, че смъртта на Сократ е била предсказана от халдейци по рождената му карта, както и че Еврипид е притежавал карта на сина си, сочеща за неговата стремглава кариера. Това споменаване на халдейците ясно ни насочва към късния вавилонски период. Доста рождени карти от това време са запазени на глинени плочки, но повечето от тях са от елинската епоха. Най-старият хороскоп, датиран от Александър Сахс е за 29 април 410 г. пр.н.е. и се смята за един от първите лични хороскопи. Тази дата слага началото на хороскопната астрология. В началото тези хороскопи са били описателни, а не схематични и много по-късно придобиват графична форма и позициите в тях се предават с по-голяма прецизност.

             Познаването на историята на Астрологията не е каприз, който се счита за приоритет на всички педантични по натура астролози, а неизбежна необходимост, чието владеене хвърля светлина върху същността на концепциите, лежащи в основата на астрологическата традиция.

             Историята на науката като такава, и в частност на Астрологията, е нещо, до което не бихме могли да се докоснем директно и от което ни делят много векове. От това стигаме до едно много съществено заключение, а именно фактът, че историята може да бъде изучавана само по косвени, т.е. непреки исторически данни.

           В групата на тези източници на първо място се помества цялата писмена съкровищница, чието детайлно изучаване е единственият и най-сигурен път за реконструиране на историята.

            Това, което историята като наука ни предлага, е едно много интересно твърдение, опиращо се преди всичко на начина на предаване на информацията. Защото, ако успеем да проследим как се е развивала нишката на предаването на астрологическата традиция от едни времена в други, ще си обясним и нейната същност.

           Често съм чувал изказването, че астрологическата традиция е претърпяла продължително “развитие” от елинската епоха и е достигнала до нас благодарение на личните усилия на поколения астролози, които са приемали или отхвърляли различни методи в процеса на емпиричното им тестване. Само един бегъл преглед на Средновековната астрология, обаче, обрисува съвсем различна картина.

Схемата показва основните пътища, по които се е предавала астрологическата

традиция от нейното зараждане до наши дни.

             Проучванията на голям брой авторитетни учени в историята на науката – историци, асиролози, лингвисти, математици, сред които имената на O.Neugebauer, Sachs, Kugler и др. – свидетелстват за това, че хороскопната астрологията се е появила за пръв път във Вавилон някъде около V в. пр.Хр. Разбира се, по това време вавилонските жреци вече са имали много добра и практически изпитана астрономическа наука и математика.

              Тя бързо се разпространила в три посоки – Египет, Персия и Индия.

          Около 200 г. пр.Хр. астрологията, развита в Египет на основата на Вавилонската, бива преведена на гръцки и по този начин става достъпна на елинските учени и в района на Средиземно море. На този етап се отчитат немалко грешки, предадени чрез неправилното разбиране или превод на астрологическите книги на гръцки. (Точка 1 от схемата - грешки при преводите и тълкуването на текстовете от гръцки на арабски.)

             Тук тя претърпява огромен разцвет през цялата елинска епоха, която започва бавно да угасва около VI в. В началото на IX в. фундаменталните гръцки астрологически текстове от елинската епоха биват преведени на арабски, но през този период арабите се възползват и от други източници, черпейки също така директно от персийски и индийски източници и съчетавайки ги с гръцките концепции. (Точка 2 от схемата - грешки при преводите и тълкуването на текстовете от арабски на латински.)

             През периода XIII-XIV в. много от арабските астрологически текстове са били преведени на средновековен латински и така по-голямата част от астрологическата традиция е станала достояние на западната цивилизация. Навлизането на астрологията на европейска земя става при досега на испанците с арабската култура, както и в периодите на кръстоносните походи и посещенията по Светите земи на хора от различни европейски племена.

CCAG = Catalogus Codicum Astrologicorum Graecorum - огромна колекция от автентични астрологически трудове от елинската школа, принадлежаща на Ватикана и пазена в нейната библиотека.

Този каталог е основният източник, от който съвременните изследователи черпят

материал за превод. Много малка част от него е преведена основно на английски и немски,

докато всички оригинални текстове са на старогръцки.

                 С началото на Ренесанса, към астрологията се появява ревизионистко отношение и много от астролозите са започнали опитите да прочистят средновековната астрология от влиянието на арабския стил. За тази цел са използвали оригиналните гръцки текстове на Птоломей като “парадигма” на рационалната астрология и по този начин несъзнателно са изхвърлили голяма част от астрологическите текстове на елинската традиция по това време.

                  Към края на XVII в. астрологията започва много сериозно да замира, поради нейното недооценяване и едва оцелява през следващите няколко века, за да достигне до нашето съвремие.

                 Оказва се, че астрологията, с която ние разполагаме, е оцеляла астрология в "съкратен" вариант, оригинално основаваща се на изключително малка и фрагментарна част от астрологическото познание, което е смогнало да се запази през изминалите векове.

                Краткият преглед по-горе може да ви даде идея за това колко комплексна е астрологическата традиция, такава каквато е дошла до нас. Западната астрологическа традиция се е развила благодарение на усилията на авторите да интерпретират написаните преди тях текстове. Всяка генерация астролози изминава пътя обратно до елинската астрология в опитите си да разбере написаните текстове. В това отношение устната традиция в Европа е много по-слабо застъпена, отколкото в Индия, където традицията се е поддържала, благодарение на отношенията между учител и ученик, и това е продължавало векове, от фамилия на фамилия брамини.

                  Така, най-видните астролози на елинската школа – Dorotheus, Ptolemy и Valens – са се опитвали да интерпретират писанията на по-ранните генерации астролози и основополагащия текст за елинската астрология, труда на Nechepso/Petosiris, датиран около 200 г. пр.Хр. Този труд не е оцелял невредим, но е съществувал и впоследствие е бил възстановен почти в пълния му вид, благодарение на многобройните цитати, които елински автори са използвали от него. Интересното, обаче, е това, че Dorotheus, Ptolemy и Valens често интерепретират ключови пасажи от този текст по изцяло различен начин. С времето, това се оказва извор на голям брой грешки от страна на по-късните поколения астролози, тъй като трудовете на самите автори не са достатъчно ясни на много места. Опитът на следващите поколения да интерпретират текстовете води до намножаването на различни мнения по тълкуванията на тези основополагащи за гръцката астрология автори.

                 Ако спрем дотук и ревизираме историята, ще забележим, че на този етап вече са натрупани доста неясноти по основни концепции и това се дължи не само на превеждането на традицията от египетски на гръцки, но и поради инкохерентността на авторите, писали върху оригиналните текстове. С това, разбира се грешките не спират до тук. Натрупването им, поради неправилен превод и разбиране на текстовете, тепърва ще си проличи.

Ако проследим само езиците и преводите, през които е преминала астрологическата традиция, то нещата стават донякъде ясни.

КЛИНОПИС->ЕГИПЕТСКИ->ГРЪЦКИ->АРАБСКИ->ЛАТИНСКИ->СЪВРЕМЕННИ ЕЗИЦИ

                   Водещото е това, че преводите са правени между крайно различни езици, като най-голямата част от грешките се появяват при преводите от гръцки на арабски и от арабски на старолатински. Факт е, също така, че астрологическите доктрини не са били предадени изцяло (пълно) и невредими. Много грешки са натрупани и от неправилното разбиране на доктрините.

                   Астрологическият речник на елините в много отношения е подобен на нашия днес, но и твърде различен от него. Ключови концепции като тази за зодиакалните знаци, употребата на управители, домовете и много други, имат съвсем различно значение, отколкото употребата им в наши дни. В заключение на това можем да кажем, че основното количество грешки е натрупано по пътя на предаването на астрологическата доктрина от елинските времена до Средновековието.

                   В интерес на истината, средновековните арабски астролози са се опитвали да бъдат максимално консервативни и верни на по-ранната елинска традиция. Когато астрологическите трудове на Птоломей и Доротей биват преведени на арабски през IX в., арабските астролози са започнали да наблягат на наталната астрология, по начин, по който не са правили това дотогава, тъй като преди тези преводи, основният им интерес е била мунданната астрология. Въпреки че други елински материали са били преведени на арабски, най-често чрез посредничеството на персийски преводи, Доротеус и Птоломей остават определящите фигури в арабската астрология. Изглежда, че Валенс е имал по-малко въздействие върху нея. За това свидетелстват многобройните оцелели арабски трудове върху наталната астрология, които робски зависят от Доротеус и Птоломей. Проблемът е в това, че трудовете на двамата автори са изключително сложни на гръцки, а арабският език, сам по себе си, е доста различен.

                     Доротеус е съставил трудовете в стихове с всички възможни двусмислия и синтактични трудности, които са съществували тогава. Освен това, арабският превод е направен от междинен превод от персийски, за съставянето на който е използван оригиналния гръцки текст. Какво се е получило, когато били сравнени арабската версия на Доротеус с оцелели в оригинал на гръцки фрагменти от стиховете му? Оказва се, че арабската версия е грешна или заблуждаваща в безброй пасажи, пропускайки напълно дълги части от оригинала, докато обстоятелствено са преведени други и на места са вмъкнати концепции, които не са гръцки по своя произход.

                  Тетрабиблосът на Птоломей, вторият стълб на арабската астрология, е архитектонично и логическо чудо, кошмар за всеки преводач. Дори да пренебрегнем заплетения синтаксис, се изправяме пред честата липса на дефиниция на използваната астрологическа терминология, както и почти пълното отсъствие на примери в неговите трудове. Със сигурност може да се каже, че арабската интерпретация на Птоломей нерядко изцяло излиза “извън релсите”.

                   С напредване на работата по съвременните преводи на цялото писмено наследство на елинската традиция, събрано в сборника CCAG, се установява, че съществуват много ключови точки на различия, които драстично въздействат върху начина, по който се тълкува картата като цяло. Най-логичното обяснение за промените в доктрините от арабите, са грешките при превода и неправилната интерпретация, или липсата на текстове, които да потвърдят тази интерпретация. Много интересен пример за последното можем да намерим в труда на Abu Mashar за слънчевата революция. Когато идва момента, в който трябва да се обяснят транзитите, той заявява, че принципът на тяхното действие е “неизказан” в традицията. Причината е, че тълкуването на транзитите не е дадено нито при Доротеус, нито при Птоломей, то е оцеляло в четири елински труда, които, както изглежда, не са били преведени на арабски. Поради това, Abu Mashar препоръчва собствени принципи за тълкуване на транзитите, като преминава по-нататък в употребата им в стила на справочник. Интересното тук е, че неговият начин на обяснение много често противоречи на фундаменталния бенефик/малефичен характер и делене на транзитите, сравнявайки ги със запазените елински тълкувания.

                Като съвременни астролози, ние би трябвало да сме донякъде благодарни на арабската традиция, защото благодарение на нея е станало възможно съхраняването на голяма част от изгубените в оригинал текстове. Но не трябва да оставяме настрани факта, че средновековните астролози непредумишлено са изопачавали същността на ранната традиция. По-късно, в Средновековието, астролозите започват да преоткриват оригиналните елински доктрини директно от гръцките оригинали. Тогава са имали основа за сравнение и са започнали да изясняват много от недоразуменията, допуснати от арабите. Този процес, за жалост, е останал доста ограничен и не е успял да се разпространи върху цялото налично астрологическо писмено наследство, да доведе до генерална корекция на грешките, поради което маниерът на работа почти не се е променил и количеството грешки са пренесени чак до наши дни.

                 Един от астролозите, осъзнал дълбоките грешки, допуснати от арабите, е Морен дьо Вилфранш, автор на огромния труд “Astrologia Gallica”, върху който работи през целия си живот. В “Astrologia Gallica доктрините на арабите са подложени на унищожителна критика, намерени са и са посочени всички техни основни грешки. За жалост, този труд изпада в забвение след смъртта му и излиза наяве едва през XVIII в. в Англия, когато Морен всъщност става популярен.

              Но ако ние можем правдоподобно да покажем, че арабските формулировки са плод на грешки в предаването на традицията, тогава се налага техните доктрини да бъдат поставени в скоби и да бъдем особенно критични към тях, докато не бъдат напълно изпробвани. За щастие или не, арабските интерпретации на елинските доктрини са останали определящи за по-късната астрология, чак до наши дни. Дали ние, като съвременни астролози, се чувстваме удобно и сигурно, използвайки концепции и методи, за които ясно е доказано, че са плод на грешно разбиране на по-ранната традиция?

Изследванията на видни асиролози и изследователи на науката показа в средата на миналия век, че корените на човешкото познание трябва да се търсят в концепциите, родени преди хилядолетия на територията на Двуречието. Осъзнава се, че натрупаното до ден днешен астрологическо писмено наследство е оставено в забвение и лежи по стелажите в библиотеките, докато в същото време съвременният вариант на практикуваната астрология започва да се изчерпва, подтиквайки астролозите да търсят “спасение” в интегрални концепции и вариации на стари техники. Преди повече от 15 години трима учени полагат началото на най-сериозния съвременен проект в астрологията. Робърт Хенд, Робърт Шмидт и Робърт Золер си поставят непосилната на пръв поглед задача, а именно да започнат колосална преводаческа работа по голям брой ключови астрологически трудове от елинската, ранно и късно средновековната, и ренесансовата епоха. Равносметката след години усилена работа е, че в момента на английски език са достъпни една важна група трудове, на които до голяма степен се базира съвременният мироглед в астрологията. В по-късен етап тримата се разделят и всеки поема отделна част от работата. Робърт Шмидт основава фондацията "PHASE" и се посвещава на интензивна преводаческа работа на елинската традиция, връщайки към живот много от старите оригинални концепции на херметическата астрология. Той изяснява голяма част от недоразуменията около домовата интерпретация в елинската астрология и в съществуването на различни, от функционална гледна точка, домификации, последователността в предаването на астрологическите концепции, истинската теория на гърците за “съдбата/предопределеността”, класификацията на наталните фактори, времевите господари, определянето на управителя на картата, елинската концепция за душата като “астрално тяло”, определянето на “ранга” на родения, истинските подходи към астрологията на Птоломей, Доротей, Валенс и Антиох. В концептуално отношение разработва темите за древния светоглед, за представата им за шанса, съвпадението и синхроничността, за природата на времето, феноменологията в астрологическата практика. Робърт Золер прави преводи на латински автори и разработва обемен курс по Средновековна астрология, където излага подробно и от първоизточника предсказателните техники, използвани от елините и преминали през арабската астрология, достигайки европейската средновековна астрология. Робърт Хенд участва в преводите на много от латинските книги, пише многобройни публикации, изяснявайки някои грешки в съвременната астрология. По техни данни, благодарение на усиления труд, са преведени не повече от 2% от древната астрологическа традиция и е останала една огромна част, която все още е недостъпна за астрологическия свят. 

Астрологическата традиция не е била пощадена от грешки, а тяхното натрупване във времето са довели до видоизменения на автентичните концепции, които напълно са заменили истинската с нейно изкривено подобие. За жалост, някои от тези грешки са станали в ранен етап от развитието на Астрологията, което поема съвсем различна посока по-късно. Едно сравнително изследване на съпругата на Мишел Гоклен, Франсоаз, показва значимостта на тези грешки. Класическата концепция за значимостта на ъглите в картата е нещо, което е потвърдено от статистическия анализ, въпреки че той показва, че от съществена важност са т.нар. “кадентни домове”, а не самите ъглови домове. Потвърдена е силата, която имат планетите в кадентните, но не и в класическите ъглови домове. Този смущаващ факт подтиква Франсоаз Гоклен да потърси отговора, който ще се окаже разкритие на една от най-съществените грешки, правени някога в астрологията.

               Традицията твърди, че наличието на планети в ъгловите домове е силна позиция, докато статистическият анализ посочва за “силни” съседните на тези ъглови домове, считани традиционно за слаби. Дали това означава, че традицията и статистиката са несъвместими една с друга? Традиционното влияние на планетите е намерило своето потвърждение, но страното е това, че силните им позиции не се намират там, където традиционалистите очакват, а в “слабите” кадентни домове. Страното е, че и двата вида са разположени до ъглите на хороксопа, но от различни страни.

Тази зависимост е наблюдавана още от Леон Ласон, който, в сътрудничество с Пол Шоазнар, първи отчита факта, че в хороскопите на военни често повтаряща се индикация е разположението на Марс и Юпитер в 12-ти и 9-ти дом, Луната в същата позиция при политици и т.н. Техните наблюдения са предвестник на изследванията на Гоклен. Ласон изказва предположението, според което куспидите на ъгловите домове трябва да се преместят от традиционното си място в зоната на най-голямо статистическо натрупване, т.е. МС тярбва да се премести в средата на 9-ти дом, а Асц. към средата на 12-ти. Според него старата традиция, поставяща ъглите в тези позиции, е грешна и трябва да бъде заменена с неговата хипотеза, в защита на което привежда следния коментар:

"Нашата статистика не показа значими честоти при домовете, следващи Асц. и МС по хода на знаците (т.е. 1-ви и 10-ти дом). Oт друга страна, обаче, необичайно високи честоти отбелязват домовете, следващи същите тези кардинални точки в индиректна посока (т.е. 12-ти и 9-ти), следователно домовете, имащи значението на самите ъгли не следват, а ги предхождат. Голям брой астролози ще протестират срещу нововъведението, което предлагам. Те биха настоявали и защитавали “свещените традиции”, без да са достатъчно информирани за тяхната истинска стойност. Почти всички автори от средните векове и техните последователи базират трудовете си на по-старите гръцки астролози и основно върху Птоломей (II в. пр.н.е.). Най-големият разцвет на астрологията в елинската епоха, обаче, е няколко века по назад. По този начин творчеството на Птоломей представя едни отречени, деформирани и променени в голяма степен знания. Потвърждение на това може да се намери и в класическия труд на Буше-Леклерк “Гръцка Астрология”, където ясно се отбелязва противоречието, което съществува между теориите на Птоломей и тези на по-малко известни астролози, които са били, обаче, по-близо до автентичните източници. Във връзка с този проблем с домификацията, Буше-Леклерк отбелязва, че докато някои автори разясняват каква част от “дома на Асцендента” стои над хоризонта и коя под него, Птоломей решава напълно да пренебрегне това схващане и поставя този дом изцяло под хоризонта, в противоречие с по-старите автори. Този пасаж показва, че Птоломей, бащата на традиционалистите, не се поколебава да отрече концепциите на своите предшественици, действайки като съвременен учен, отхвърляйки тези от астрологията без да провери дали са верни! За “възстановяване” на астрологията е необходимо да се използват съвременни методи. Шоазнар имаше шанса пръв да предложи това..., а след него Кльоклер, Гушон, Вердие и други започнаха да осъзнават факта, че в традиционните домове има нещо сгрешено. Те започнаха да дискутират различни домови деления, смяна на значенията на астрологическите домове и други. Ако се вземе предвид последователността на знаците, планетите се движат обратно на часовниковата стрелка, но следвайки логиката на денонощното изместване на домовете, те се движат по посока на часовниковата стрелка. По-долу приведената схема изяснява тази зависимост най-фигуративно (Леон Ласон, 1945г.) "

Франсоаз Гоклен се задълбочава в изучаването на теоретичните концепции преди времето на Птоломей и открива, че хипотезата на Ласон се потвърждава от много автори изследователи на този период. Проф. Нойгебауер, например, който има интереси в областта на ранните научни постижения, отбелязва разликата между вавилонските и по-късните елински астролози:

"Вавилонците са насочили основно своя интерес в дневното движение на планетите и тяхната появя (изгрев) и скриване (залез). Първата им и основна цел се е състояла в определянето на небесните феномени."

 Докато вавилонците си изграждат геометричен модел на вселената и техният основен инструмент са очите, елините след VI в. пр.н.е., вече усвоили методите на вавилонците, започват да представят движението на небесната сфера чрез алгебричен модел, по-абстрактен от живото наблюдение. Те изчисляват много точно изгревните точки (Асцендента), определят строгите граници на зодиакалните знаци, както и техния размер от 30 градуса, създават усъвършенствани домови деления и номерират домовете, следвайки логиката на хода на знаците. С това, обаче, нарушават вътрешната логика на системата. Логично е зодиакалните знаци да следват хода на ингресирането на Слънцето в тях през годината, но домовете, които са свързани с денонощното въртене на земята около оста си, всъщност представят движението на небесната сфера, а то е по посока на часовниковата стрелка, обратно на хода на знаците. Абсурдът на това номериране става много явен, когато астролозите днес изброяват по ред ъглите на хороскопа : Асц. - МС - Дсц. - И.Ц., т.е. в реда, по който планетите наистина се движат видимо в тях и би трябвало домът, съответстващ на определената куспида да следва, а не да я предхожда в този ред, т.е. 10-ти дом би трябвало да се пада отдясно на МС, а не отляво. Самият Птоломей, опитвайки се да синтезира цялото достигнало до него знание за звездите, не създава в действителност тези противоречия, но ги приема като неизбежни и дори се опитва да ги оправдае логически.

За щастие, многовековната непрестанна традиция на вавилонците да систематизират небесните феномени е запазена в голяма степен на глинени плочки и след успешните преводи на Александър Сахс (1952г.) стават известни много от техните тълкувания (омени). Значителна част се отнася към позицията на планетите малко след изгрев (в 12-ти дом) и тези малко след залез (6-ти дом), като в никое от тях няма и следа от негативна интерпретация на тези позиции. Напротив, свидетелстват за добро предзнаменование:

"Ако се роди дете, когато луната е силна (изгряла е току-що над хоризонта), неговият живот ще бъде светъл, сигурен, стабилен и дълъг", "Ако се роди дете, когато Юпитер е силен (в същото положение), тогава неговият живот ще е добър и стабилен, той ще стане богат, ще остарее и дните му ще са дълги".

Някои от омените, тълкуващи позициите на планетите при техния залез (в 6-ти дом), са изтрити от плочките и липсват, но на други места са посочени примери, които потвърждават, че позицията е по-неблагоприятна от тази непосредствено след изгрев (в 12-ти дом). Един запазен омен казва:

"Ако детето се роди, когато Юпитер изгрява, а Венера залязва, то този човек ще се радва на благополучие, а неговата жена ще го напусне, а при обратната позиция на планетите, тя ще е по-силна от него."

Ласон е бил прав, когато е посочил грешката на Птоломей, тъй като старите вавилонски омени са в по-голямо съотвествие с установените съвременни резултати и явно сега е настъпило времето да осъзнаем тяхната реална стойност, отричайки рационализациите на елинската школа. Нека да отбележим и факта, че теорията на Птоломей за движението на планетите по идеално кръгови орбити е битувала близо 1500 години, през които е била вездезъща, до времето на Коперник и Кеплер, които демонстрират нейната несъстоятелност и факта, че земята и планетите се въртят около слънцето по орбити, които не са кръгови. В своя 'Тетрабиблос' Птоломей дефинира ъгловите домове като “предхождащи”, а не “следващи” самите ъгли по посока на часовниковата стрелка. 2000 години са изминали от изказването на това твърдение, преди статистическите наблюдения да покажат неговата несъстоятелност, тъй като теорията за планетарната типология ясно показва, че планетите са по-активни, когато се намират след, а не преди ъглите (по посока на чосовниковата стрелка). Така наречените “кадентни домове”, в действителност не са “падащи” домове и ако искаме да сме логични и да вземем предвид реалните реаултати, трябва да променим имената им от “кадентни” на “ъглови”. Това ще ни помогне да променим навика си да смятаме планетите, попаднали в тях за слаби, когато те в действително са силни – факт, който вавилонците правилно са забелязали преди няколко хиляди години.

 Библиография: