РАЖДАНЕ И ЕВОЛЮЦИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА

Николай Колев

Съдържание:

    1.Генезис и линия на еволюция на Астрологията.

    2.Предаване на астрологическата традиция през епохите.

    3.Проектът "Hindsight" - бъдещ поглед в миналото.

    4.Реконструкция на автентичните концепции - коя Астрология е автентична.

              Неизбежно е да не се замислим за произхода на астрологията и пътя, който тя е извървяла през епохите, за начина, по който традицията се е предавала, както и промените, които са настъпили в нейните концепции. Това знание се явява решаващо за опознаване на автентичните теории и оценяване на действителната стойност на актуалното им статукво.

              Ако се впуснем в сериозно дирене на автентичните корени на астрологията, след години на упорито търсене неминуемо ще достигнем до точката, към която водят всички пътища, а именно Вавилон и времето на раждането на хороскопната астрология около IV в. пр.н.е.

             Няма да се спираме на купищата спекулативни теории за нейния произход, асоцииращи го с атлантите, извънземни цивилизации, мистични царства, които отдалечават раждането й до над 500 000 години назад от нашето време. За щастие, много академични учени, посветили живота си на изучаване на различните аспекти на живота, културата и науката на територията на днешен Ирак, разкриват истинската история на нейната поява в Месопотамия.

                Месопотамия или "земята между двете реки" (Двуречието), често наричана "люлка на цивилизацията", е територия, където историческите факти свидетелстват за съществуването на урбанистична цивилизация по-рано от 4000 г. пр.н.е. С това тя се явява най-ранната сред останалите стари цивилизации, съществували по това време или по-късно, като Египетската, Китайската, Индийската и формираните в Централна Америка.

                 Първите жители на Месопотамия, известни като убедиани, са дошли в тези земи и са водили номадски начин на живот, смесвайки се с шумерите, които впоследствие започват да доминират в езиково и културно отношение. Шумерите са тези, които изобретяват най-старата форма на писане - клинописа.   

                 По-късно, на тази територия се преместват и семитите, концентрирайки се в една област,  разположена около главния им град Акад. През 2330 г. пр.н.е. семитският цар Саргон завладява шумерите и създава първата от няколкото семитски империи, които са се разпростирали и са оказвали огромно влияние не само в Месопотамия, но чак до бреговете на Средиземно море и Египет. Акадският език се явява директен наследник и вариант на асиро-вавилонските езици. Акадската империя пада през 2218 г. пр.н.е., след което започват дълги борби за контрол на територията от различни семитски племена. В това отношение Египет е пощаден от подобен хаос, радвайки се на дълги векове на относително мирно съществуване с кратки периоди на смут.

                Към 2000 г. пр.н.е. се установява сравнително стабилен мир след раздяла на доминираните територии - на юг остават вавилонците, които дълги векове преди това са владели тези земи, а на север са избутани асирийците. През целия период на съвместното им съществуване асирийците са били политически доминиращи, докато вавилонците са имали културно надмощие. За това говори и фактът, че официалните записи в Асирия са водени на вавилонски диалект, близък до акадския.

                   В началото Месопотамската астрология е започнала като астрален култ, подчинен на т.нар. омени - знамения. Те са наблюдавали небето за всякакви "странни" и впечатляващи явления, възприемайки ги като знамение за промени в държавата. Често роля на подобни омени са играли различни климатични феномени, смесени с астрономически. Това, което ги отличава от другите култури, в които също се зараждат по естествен път подобни астрални култове, е полагането на начало още от ранните етапи от историята им на много систематични наблюдения на видимите небесни феномени и описването на редица циклични явления, както и опита те да бъдат свързани със специфични сфери от живота на хората. Според Ван дер Верден, най-старите познати астрономически писмени свидетелства датират от времето на Хамурапи. Най-големият сборник от омени (знамения) е Енума Ану Енлил, съставен в началото на 2000 г. пр.н.е. Друга важна колекция от омени, чието датиране е много спорно, са Таблиците на Венера на Амизадуга. Те се състоят от систематични наблюдения на фазите на Венера, комбинирани с техните омени. Използвайки данните от тези таблици, се стига до извода, че са направени на базата на наблюдения в периода 1702-1582 г. пр.н.е.

                  Тези таблици са били запазени най-вече поради религиозни мотиви, тъй като месопотамците са вярвали, че звездите и планетите са богове, а Ищар (Венера) е била най-главната от всички. За тях звездите са показвали настоящата воля на боговете тук и сега и това е причината, която ги е тласнала към задълбоченото наблюдение на небето и раждането на астрологията.

                   През следващите няколко века Вавилонците продължават своите наблюдения, като разширяват списъка с небесни феномени, както и сложността на тяхното описание. Те започват да изучават сложното видимо движение на планетните цикли, техните взаимоотношения със сезоните и положението им спрямо слънцето в ключови моменти от годината. Разширяват много познанията си върху календара като построяват най-съвършения лунен календар и отчитайки променливото движение на луната, създават динамична година с един допълнителен месец. Познанията им за небесните цикли са им позволили в този период вече да правят изчисления за положението на планетите в бъдеще, както и да предсказват лунните и слънчеви затъмнения с голяма точност. Много вярни и систематични записи на затъмненията са датирани от 747г.пр.н.е.

                 В началото те не са използвали познатия ни днес зодиак, а са записвали положенията на планетите в зависимост от близостта им до някоя ярка звезда, като "...луната е близо до Плеядите, Венера е близо до Сириус", а сегментите от небето са били заключвани между известни съзвездия. В действителност, това са сидерални координати (спрямо звездите), но все още не са зодиак. При тях не е съществувал фиксиран кръг от знаци, нито начална точка за отброяването им. Според Ван дер Верден астрологията е преминала през три етапа на развитие. Първият се състои от астрологията на омените (предзнаменования); вторият етап е астрологията, базирана на зодиака в съвременния му вид, въпреки че на този етап все още няма персонална астрология. Тази междинна фаза е датирана в периода 630-450 г. пр.н.е. и се свързва с голямото внимание, което се отделя на транзитирането на Юпитер през знаците със скорост от 1 знак за година, нещо, което е основа на китайската практика – на всяка година да се преписва определена характеристика – и е своего рода система за годишна профекция, такава каквато съществува в по-късната астрология. На този етап, обаче, все още не съществуват домове, а използваният зодиак е сидерален. Третият етап е хороскопната астрология. Много източници споменават, че халдейците са съставяли рождени карти. За това свидетелства и Диоген Лерциус, който споменава, че смъртта на Сократ е била предсказана от халдейци по рождената му карта, както и че Еврипид е притежавал карта на сина си, сочеща за неговата стремглава кариера. Това споменаване на халдейците ясно ни насочва към късния вавилонски период. Доста рождени карти от това време са запазени на глинени плочки, но повечето от тях са от елинската епоха. Най-старият хороскоп, датиран от Александър Сахс е за 29 април 410 г. пр.н.е. и се смята за един от първите лични хороскопи. Тази дата слага началото на хороскопната астрология. В началото тези хороскопи са били описателни, а не схематични и много по-късно придобиват графична форма и позициите в тях се предават с по-голяма прецизност.

             Познаването на историята на Астрологията не е каприз, който се счита за приоритет на всички педантични по натура астролози, а неизбежна необходимост, чието владеене хвърля светлина върху същността на концепциите, лежащи в основата на астрологическата традиция.

             Историята на науката като такава, и в частност на Астрологията, е нещо, до което не бихме могли да се докоснем директно и от което ни делят много векове. От това стигаме до едно много съществено заключение, а именно фактът, че историята може да бъде изучавана само по косвени, т.е. непреки исторически данни.

           В групата на тези източници на първо място се помества цялата писмена съкровищница, чието детайлно изучаване е единственият и най-сигурен път за реконструиране на историята.

            Това, което историята като наука ни предлага, е едно много интересно твърдение, опиращо се преди всичко на начина на предаване на информацията. Защото, ако успеем да проследим как се е развивала нишката на предаването на астрологическата традиция от едни времена в други, ще си обясним и нейната същност.

           Често съм чувал изказването, че астрологическата традиция е претърпяла продължително “развитие” от елинската епоха и е достигнала до нас благодарение на личните усилия на поколения астролози, които са приемали или отхвърляли различни методи в процеса на емпиричното им тестване. Само един бегъл преглед на Средновековната астрология, обаче, обрисува съвсем различна картина.

Схемата показва основните пътища, по които се е предавала астрологическата

традиция от нейното зараждане до наши дни.

             Проучванията на голям брой авторитетни учени в историята на науката – историци, асиролози, лингвисти, математици, сред които имената на O.Neugebauer, Sachs, Kugler и др. – свидетелстват за това, че хороскопната астрологията се е появила за пръв път във Вавилон някъде около V в. пр.Хр. Разбира се, по това време вавилонските жреци вече са имали много добра и практически изпитана астрономическа наука и математика.

              Тя бързо се разпространила в три посоки – Египет, Персия и Индия.

          Около 200 г. пр.Хр. астрологията, развита в Египет на основата на Вавилонската, бива преведена на гръцки и по този начин става достъпна на елинските учени и в района на Средиземно море. На този етап се отчитат немалко грешки, предадени чрез неправилното разбиране или превод на астрологическите книги на гръцки. (Точка 1 от схемата - грешки при преводите и тълкуването на текстовете от гръцки на арабски.)

             Тук тя претърпява огромен разцвет през цялата елинска епоха, която започва бавно да угасва около VI в. В началото на IX в. фундаменталните гръцки астрологически текстове от елинската епоха биват преведени на арабски, но през този период арабите се възползват и от други източници, черпейки също така директно от персийски и индийски източници и съчетавайки ги с гръцките концепции. (Точка 2 от схемата - грешки при преводите и тълкуването на текстовете от арабски на латински.)

             През периода XIII-XIV в. много от арабските астрологически текстове са били преведени на средновековен латински и така по-голямата част от астрологическата традиция е станала достояние на западната цивилизация. Навлизането на астрологията на европейска земя става при досега на испанците с арабската култура, както и в периодите на кръстоносните походи и посещенията по Светите земи на хора от различни европейски племена.

CCAG = Catalogus Codicum Astrologicorum Graecorum - огромна колекция от автентични астрологически трудове от елинската школа, принадлежаща на Ватикана и пазена в нейната библиотека.

Този каталог е основният източник, от който съвременните изследователи черпят

материал за превод. Много малка част от него е преведена основно на английски и немски,

докато всички оригинални текстове са на старогръцки.

                 С началото на Ренесанса, към астрологията се появява ревизионистко отношение и много от астролозите са започнали опитите да прочистят средновековната астрология от влиянието на арабския стил. За тази цел са използвали оригиналните гръцки текстове на Птоломей като “парадигма” на рационалната астрология и по този начин несъзнателно са изхвърлили голяма част от астрологическите текстове на елинската традиция по това време.

                  Към края на XVII в. астрологията започва много сериозно да замира, поради нейното недооценяване и едва оцелява през следващите няколко века, за да достигне до нашето съвремие.

                 Оказва се, че астрологията, с която ние разполагаме, е оцеляла астрология в "съкратен" вариант, оригинално основаваща се на изключително малка и фрагментарна част от астрологическото познание, което е смогнало да се запази през изминалите векове.

                Краткият преглед по-горе може да ви даде идея за това колко комплексна е астрологическата традиция, такава каквато е дошла до нас. Западната астрологическа традиция се е развила благодарение на усилията на авторите да интерпретират написаните преди тях текстове. Всяка генерация астролози изминава пътя обратно до елинската астрология в опитите си да разбере написаните текстове. В това отношение устната традиция в Европа е много по-слабо застъпена, отколкото в Индия, където традицията се е поддържала, благодарение на отношенията между учител и ученик, и това е продължавало векове, от фамилия на фамилия брамини.

                  Така, най-видните астролози на елинската школа – Dorotheus, Ptolemy и Valens – са се опитвали да интерпретират писанията на по-ранните генерации астролози и основополагащия текст за елинската астрология, труда на Nechepso/Petosiris, датиран около 200 г. пр.Хр. Този труд не е оцелял невредим, но е съществувал и впоследствие е бил възстановен почти в пълния му вид, благодарение на многобройните цитати, които елински автори са използвали от него. Интересното, обаче, е това, че Dorotheus, Ptolemy и Valens често интерепретират ключови пасажи от този текст по изцяло различен начин. С времето, това се оказва извор на голям брой грешки от страна на по-късните поколения астролози, тъй като трудовете на самите автори не са достатъчно ясни на много места. Опитът на следващите поколения да интерпретират текстовете води до намножаването на различни мнения по тълкуванията на тези основополагащи за гръцката астрология автори.

                 Ако спрем дотук и ревизираме историята, ще забележим, че на този етап вече са натрупани доста неясноти по основни концепции и това се дължи не само на превеждането на традицията от египетски на гръцки, но и поради инкохерентността на авторите, писали върху оригиналните текстове. С това, разбира се грешките не спират до тук. Натрупването им, поради неправилен превод и разбиране на текстовете, тепърва ще си проличи.

Ако проследим само езиците и преводите, през които е преминала астрологическата традиция, то нещата стават донякъде ясни.

КЛИНОПИС->ЕГИПЕТСКИ->ГРЪЦКИ->АРАБСКИ->ЛАТИНСКИ->СЪВРЕМЕННИ ЕЗИЦИ

                   Водещото е това, че преводите са правени между крайно различни езици, като най-голямата част от грешките се появяват при преводите от гръцки на арабски и от арабски на старолатински. Факт е, също така, че астрологическите доктрини не са били предадени изцяло (пълно) и невредими. Много грешки са натрупани и от неправилното разбиране на доктрините.

                   Астрологическият речник на елините в много отношения е подобен на нашия днес, но и твърде различен от него. Ключови концепции като тази за зодиакалните знаци, употребата на управители, домовете и много други, имат съвсем различно значение, отколкото употребата им в наши дни. В заключение на това можем да кажем, че основното количество грешки е натрупано по пътя на предаването на астрологическата доктрина от елинските времена до Средновековието.

                   В интерес на истината, средновековните арабски астролози са се опитвали да бъдат максимално консервативни и верни на по-ранната елинска традиция. Когато астрологическите трудове на Птоломей и Доротей биват преведени на арабски през IX в., арабските астролози са започнали да наблягат на наталната астрология, по начин, по който не са правили това дотогава, тъй като преди тези преводи, основният им интерес е била мунданната астрология. Въпреки че други елински материали са били преведени на арабски, най-често чрез посредничеството на персийски преводи, Доротеус и Птоломей остават определящите фигури в арабската астрология. Изглежда, че Валенс е имал по-малко въздействие върху нея. За това свидетелстват многобройните оцелели арабски трудове върху наталната астрология, които робски зависят от Доротеус и Птоломей. Проблемът е в това, че трудовете на двамата автори са изключително сложни на гръцки, а арабският език, сам по себе си, е доста различен.

                     Доротеус е съставил трудовете в стихове с всички възможни двусмислия и синтактични трудности, които са съществували тогава. Освен това, арабският превод е направен от междинен превод от персийски, за съставянето на който е използван оригиналния гръцки текст. Какво се е получило, когато били сравнени арабската версия на Доротеус с оцелели в оригинал на гръцки фрагменти от стиховете му? Оказва се, че арабската версия е грешна или заблуждаваща в безброй пасажи, пропускайки напълно дълги части от оригинала, докато обстоятелствено са преведени други и на места са вмъкнати концепции, които не са гръцки по своя произход.

                  Тетрабиблосът на Птоломей, вторият стълб на арабската астрология, е архитектонично и логическо чудо, кошмар за всеки преводач. Дори да пренебрегнем заплетения синтаксис, се изправяме пред m